Песимизмът. И схващането, че все ние сме най-зле. Когато не се е случило нищо особено. Хората такива мъки преживяват...

Най-много ме дразни лицемерието. Не мога да разбера как някой може да ти се усмихва, а зад гърба ти да ти прави мръсно..

всичко...ужасно ме изморяват и нервират и познати,и непознати хора...заради всичко-как дишат,как ми говорят,как гледат,къде се държат,как ходят,как ядат,колко близо стоят до мен.
Мрънкане за всичко,плюене,мързел,надуване.
Няма нещо,което не ме дразни и често изпушвам

Мисля, че трябва да заживееш в гората. Ама не.. животните и те дишат, за съжаление.

всичко!

Оптимизмът! Дразнят ме изразите от рода на "Всичко ще се оправи" и "Накрая всичко ще си дойде на мястото". Често хората, които ги казват си нямат идея през какво преминаваш

или са видели много повече от тебе и от опит знаят, че НАКРАЯ ВСИЧКО СИ ИДВА НА МЯСТОТО!

Не става въпрос за опита, а затова че не гледат реално на нещата, поне според мен. Пък и не е казано, че тези хора са по-възрастни Всъщност съм го чувала от повече връстници отколкото от по-големите.

Най-много завистта, злобата и лицемерието. Както и сребролюбието.

Много бързо забравят нещата, които си направил за тях.

неблагодарност, неблагодарност му се вика...

тъпанарщината и недосетливостта

Адски много ме дразнят хора, които се правят, че нищо не се е случило, че ако достатъчно дълго се преструват, че всичко е наред, то ще стане наред. Не съм длъжна да прощавам.