Както казва майка ми - " Важното е връзката да те прави щастлива,а не да те натоварва " . И си е така.Достатъчно други неща изнервят и напрягат,остава и самата връзка да е кофти.
Иначе за всеки очакванията са различни,ама опира до крайната цел - щастие

Най-лошото нещо, което можеш да направиш с живота си, е да очакваш НЕЩО от някого
Гледам да не го правя

нежност,топлота и секс

ХА!!!
Патка.

Всъщност, има известна истина, Милш.
А аз не знам какво (и дали изобщо) съм писала в тая тема, но от настоящата си връзка не очаквам нищо, освен уважение. Аман от неоправдани очаквания и празни илюзии. По-безопасно е някак.
А и това да приемеш другия с всичките му плюсове и кусури до някаква степен го лишава от възможността да те разочарова (жестоко).

В крайна сметка - каквото, такова. Не може да влизаш във всяка една връзка с еднакви очаквания - най-малкото, защото до теб стоят различни хора, а и ти самият си в различен етап от живота си.

Не, бе, аз не казвам, че няма истина, друга ми е драмата.

Понякога си позвлявам да имам очаквания от връзката си, ама дори и да не се сбъднат(истинска рядкост), това изобщо не ме притеснява

Ники, да ти кажа, въпрос на перспектива. Това много зависи от начина, по който възприемаш нещата и от онова, което си преживял. Аз имам в живота (не казвам "зад гърба") си определена трагедия, която - до огромна степен - ме е имунизирала срещу разочарования от почти всякаква величина. От друга страна, знам какво е да ме боли и съм избрала да минимизирам всяка възможност за това (в емоционален план), като определено карам на принципа "Пущи ги да рупат!"). Не очаквам нищо от никого - не защото не заслужавам да ми се случат хубави неща, а защото хората имат склонност да ме разочароват (и, изобщо, да разочароват онези около тях). Но определено възгледите на човек зависят от емоционалния багаж, който носят със себе си - той определя височината на камбанарията му, така да се каже. Ето защо нечии драми са се стрували като повод за повдигане на вежди и усмивка у други. Примери за това - бол. Дори и в тоя форум, ако щеш - и съм сигурна, че и ти си го забелязвал.

Ше прощавате, ама ако аз от връзката/гаджето си нямам очаквания, от какво/кого да имам? За какво говорим тогава въобще?

Ели, не реферирам към теб конкретно : )

Разбрах те, ама така и така съм тук, да уточня пък какво имам предвид под "не очаквам нищо" - не очаквам вечна любов, не очаквам вечна вярност, не очаквам да съм постоянно номер 1 в приоритетите му, не очаквам да харесва приятелите ми, не очаквам да харесам неговите. Не очаквам родителите му да ме харесат, не очаквам да се омъжа за него и не очаквам да живеем щастливо до края на дните си. Не очаквам да умра от мъка, ако/когато се разделим (нито пък да ми се иска да умра).
Така имам всички шансове да се изненадам приятно, а неприятните изненади биха били ограничени до някаква степен.

Друг е въпросът, че много хора го казват това, ама само на думи - и после се почват драмите. Именно затова цитирах бекграунда си - понеже има неща, пред които зазяпването по някоя фуста, че и изневярата дори, бледнеят и не си струва изобщо тръшкането за тях. Пътя - и толкова.

Първите 2 страници от темата са класически... особено първия пост на Рачето...

Oк, Ели, с това съм съгласна. Ма аз под "нищо" разбирам нищо, включая и уважение и т.н., така че.. разбираш реакцията ми, предполагам : )

Стига де, аз очаквам уважение от всеки, с който контактувам. Това е някакъв... де да знам... абсолютно задължителен минимум за комуникация според мен.

Човекът от другата страна да знае какво иска. Иначе е загуба на време, пари и нерви.
И тъй като жени, които знаят какво искат, се намират трудно (има изключения, разбира се...не слагам всички под един знаменател) напоследък съм свикнал да не очаквам много. Тъжно, но факт.

Направо ми е тъжно като ви чета колко сте разочаровани и дори леко апатични Иначе съм съгласна, че ако нямаш очаквания няма и да се разочароваш, но в случая мисля, че си заслужава