тва пък обаче е и доказателство, че начетени хора излизат и от НБУ..

Да.
Има си биологична дефиниция, която разделя хората от другите видове - тя ни разделя от маймуните, от мутантите, от андроидите, от извънземните.

Най-простото и най-сложното обяснение за "що е човек" е биологичното. Философските обяснения не са доказуеми, не са вечни и не са възприети от всички. Затова не бива да се позоваваме на тях.

Интересно... Някой друг да мисли така? И защо?

Аз не разбирам каква ти е драмата да приемеш на кристо биологичното определение. Пита, отговори ти се. Ако си имал предвид нещо по-различно, а не това, което си питал - кажи си, да си отговорим. Като задаваш толкова общи, философски и абстрактни въпроси е нормално да получаваш всякакви отговори.

Проблемът е че не знаем много за себе си.
Въпросът е имаме ли достатъчно стабилна основа от самопознание, за да създадем дефиниция за човека.
Правилният отговор е - не.
Защо? Защото правилното е от фактите да изведем дефиницията, а не обратното. А липсата на факти е очевидна. Нека само си зададем някои въпроси.
"Има ли душа? Какво е тя? Можем ли да мислим за човека без да мислим за душата му и без да правим огромна грешка? В смисъл, че ако мислим за тонколоните и разбираме от звук и възприятие, това не значи че разбираме смисъла на музиката. Затова много хора твърдят, че музиката е комбинация от мелодични, хармонични и ритмични звуци, предизвикващи приятност у човека. Това последното е съвсем непълно и дава по-скоро грешна представа, тъй като изтъква една "приятност" за основна цел на музиката. Всъщност няма дефиниция на приятност и не може да се каже, че има нещо общо между приятността на шоколада и тази на блуса. Но за музиката има много да се говори. Най-малкото тя води до лек транс и непрестанното ѝ слушане и изпълняване влияе на ума много по-сложно и дълбоко, отколкото яденето на шоколад. Първото и второто не може да са обединени от една и съща цел.
Идеята ми е, че ние не можем да си изясним добре целта дори на някои наши творения. Как по-скоро ще си изясним собствената си цел? А без да разбираме целта на едно нещо, как ще разберем него? Ако не знаеш целта на гаечния ключ, никога няма да разбереш какво е гаечен ключ!
Още по-лошо грешим, когато говорим за "щастие", сякаш то е едно и също нещо във всички случаи, в които го обсъждаме. Когато говорим за "щастие" всеки си говори за нещо там, но никой не говори за същото, за което говори и другият. Още по-тежко може да стане положението с въпроса "Какво е любовта? А какво ѝ е отношението към щастието?" И всеки ще види, че при дефинирането на "щастие" и "любов" няма да стигнем до единодушие. Възниква следващият логичен въпрос "Достатъчно еднакви ли са хората помежду си, за да говорим за "човека по принцип?""

Гаечния ключ е ИНСТРУМЕНТ - някой може да не знае за кво се използва и как работи, но ако знае, че е инструмент, значи го е схванал тоя предмет.

Целта не определя предмета, човека и прочее. Бог няма цел, но всеки знае какво е Бог. Водата няма цел, но всеки знае, какво е вода.

Не мисля, че така може да се дефинира човек, като задаваме някакви въпроси за да го определим. Също и душата не е доказано, че съществува. А и някои да го докаже - как ще докаже, че всеки човек има душа или всяко животно няма?

"Въпросът е имаме ли достатъчно стабилна основа от самопознание, за да създадем дефиниция за човека." - да, нарича се науката антропология. Не ти ли хрумва, че щом има цяла наука, значи знанията за нея са достатъчни?

Приех го, де. И питах дали някой друг мисли така. Какво нередно има? Просто не съм съгласен, че е толкова просто.

Не, Кристо, не е вярно. Какво изобщо значи "достатъчно" в науката?

Достатъчно много познания, факти и прочее = толкова, че да могат да бъдат систематизирани като отделна наука, да са подредени по степени, да има под-научни сфери, които да изучават отделните въпроси в тази наука (като морфологична антропология) и да липсват дупки в тази маса знания и информация.

И ще изпреваря въпроса - къде съм го видял тва - с отговор "в науката с име Антропология".

Обратното - ако знанията са много малко и не могат да бъдат систематизирани и изучавани заедно в рамките на определена наука, то значи са НЕдостатъчни. Но в нашата конкретна тема това не е случаят - знания за човека има достатъчно - като се почне от еволюция, биологичните знания за организма му, история на човечеството, па дори и фън-факти за човека...

Ако те мързи да ги четеш, тва вече не е мой проблем, философствайте си с другия типец там и толкова...

Човек е проекция на собствената си човечност. Но когато се заговори за човечност автоматично се свързва с хуманност. Идва въпроса - Какво означава човек да е хуманен? Какво е хуманността сама по себе си?
Истината е, че човек е синтез от това което е, това, което иска да бъде и това, което трябва да бъде (т.нар. морални устойки, указващи какво трябва да прави човек, за да бъде добър и следователно - човек.) Проблемът идва от съотношението между тези три неща. Редица биха казали, че синхрон и пълен синтез е постижим, но не и за всеки. Това ме подсеща за репликата, която вирее сред обществото ни - "Всички сме хора". Някак си, основната идея, казвайки това е, че бидейки хора, сме способни да грешим и това е нормално. Не отричам, нито оспорвам това. Но това показва как макар приемайки това, че сме хора - способни да грешим, да нараняваме.. и т.н. , едновременно с това отхвърляме същността си и не искаме да я приемем.
Един парадокс е верен със сигурност - Човек едновременно е константа и променяща се "същност".(тази дума най-добре изразява, това, което искам да кажа.)

Докато разглеждах програмата за театър, попаднах на нещо много хубаво и вярно:



Човекът е това, което иска да бъде.

...

O_O

'Nuf said.

Да.
Всички така казват, като нямат кво да кажат. Не съм учуден.

Не мога да разбера дали тролваш или просто не си чел повече от един текст, свързан с антропология...

Както един духовен човек казва: "Човекът е единството между мъжа и жената, когато са заедно!"