"Жени" - Буковски.До половината съм и е точно това,което очаквах

"Троя" от Линдзи Кларк.

"Терез Ракен" на Емил Зола. Безумна е!

За стотен път може би "Соларис" на Станислав Лем. <3

Ще почвам "Безкрайният път" на Исабел Алиенде

Почнах сутринта в метрото "Par avion". Бе това поезията е много подло нещо. Хем кратко, хем.. прочетеш 2-3 стихотворения и ти оставят мисли за цял ден. След 3-тата страница просто трябваше да затворя книжлето, иначе щях да претупам разбирането на следващите.

Как да си изрежа ноктите на краката.

"Физика на тъгата"

Откат на Захари Карабашлиев. След Кратка история на самолета, Откат много приятно ме изненадва. Особено едноименният разказ.

По суша и море, Джоузеф Конрад

"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри

"От Александрия до интернет":

Живеем в един от циклично повтарящите се периоди в световната история, когато настъпващите все по-мащабни промени в икономиката, културата и технологията повдигат и щекотливи въпроси за производството, опазването и предаването на знанието. Как да се адаптираме към променящите се условия, за да сме сигурни, че ще се възпроизведем и като култура? Какви нови институции са ни нужни, за да организират и предават знанието в неговата цялост? Анахронизъм ли са конвенционалните библиотеки? Как да се промени традиционният университет? Все така ли ще живеем с очакването, че научният прогрес ще подобри нашия живот? С какво електронните медии допринасят за производството на знание и неговото разпределение в слово и образ?

"Шовинист" - Тери Пратчет
"Кехлибарения далекоглед"- Филип Пулман
"Как се пишат новини"- Уотър Фокс
Никога не мога да чета само една книга. Тери го чета сутрин- в обедната почивка Филип, а вечер Фокс.

Дочетох "Vita Brevis". Ми, Мила, не е лоша, да. Мисля, че обобщава много човешки истории, някои може би малко пресилено, други по-слабо.

Сега съм на Селинджър и неговия "спасител".