|
Какво мислиш за себе си?
- Много неща, от всичко по малко.
1. Защо когато има форумни само се оправдаваш, че имаш работа? - Защото винаги ми изниква нещо по-важно и/или по-интересно. А и да си го кажем така - не съм голям фен да съм в един ареал с разни хора, които се появяват на форумните срещи. Но това не е лошо нещо, никак даже - защото и те биха се радвали да не се. Затова имаме взаимна изгода и всички са доволни.
2. Защо не избра да учиш специалност с математика във ВУЗ-а? - щото не исках да работя като даскал след това. Или ако ще съм даскал нека е нещо с история, география, билярд... математиката е полезна за човек до едно ниво, след него стават излишни тия знания и човек се чуди, за кво са му. Примерно никога в живота си не съм ползвал тригонометрия. То не, че помня много де...
3. Напиши 6 неща, които не знаем за теб. - Малцина знаят, че пиша стихове и разкази. Също така уча право и съм последна година. Също така никой от форума не знае, че съм голям фен на животните и понастоящем имам заек. Какво друго? Мечтаната ми професия е съветник в Община Бургас, любимия ми футболен отбор е Челси. И още 1 - мога да изям цял лимон без проблем, само семките бих изхвърлил... Да, прозвуча доста добре това последното...
4. Ако ти предложат безплатен едномесечен престой в 3 произволни страни по света, кои ще избереш? - Италия, Испания и Франция - не питай защо.
5. Радваш ли се на снега, който е натрупал? - Не, ако исках да загина нелепо, щях да измисля нещо по-добро, в стил Малкълм...
6. Напиши кратък разказ, в който геройте са форумци (около 10) или замени геройте от някоя известна приказка с форумци.
Имало едно време една малка котарачка, на име Мария. Тя била изпратена от стадото диви котачки в гората, да потърси Царят на животните, за да поиска от него, от името на нейното стадо - да бъдат зачислени към царството му. Дни наред тропцала с краченца из гората, но уви - не срещала жива твар наоколо. Котенцето се натъжило и седнало да реве. Нейде от някъде се появила катеричка - Светлето и викали, чудно защо ли, явно била светокестенява. Но не колкото тази от Ледена Епоха. Катеричката рекла: - Защо плачеш малко котараче? - Защото се изгубих. - казало то. - Не мога да намеря пътя до Трона на горското царство. - О, не се притеснявай, аз мога да те упътя към него, но имам лоши новини за теб - колкото повече се приближаваш, толкова ще губиш разни неща от себе си. По пътя ще срещнеш разни същества и твари, които за да те насочат нататък, ще взимат нещо от котешките ти елементи и ще дават нещо от тях си. И накрая като стигнеш може да не си ти, а някакво хибридно същество, гротескно.. нещо като рап-метъл примерно. - Няма как да се откажа сега, семейството ми от писанки ще ме изядат живо, ако не изпълня мисията си. А и без цел в живота, съм просто едно животно, така да го кажа, Аристотел стайл! - Ок, продължи по пътя тука зад моето дърво, но помни - нагоре, нагоре ще губиш себе си и ще станеш някое друго животно. И Мария, кво да прави, тръгнала по пътеката, която изникнала зад дървото. Да, катеричката била права - Мария първо се натъкнала на мъдрата врана hypnossa, която виждала пътя напред, но поискала да замени котешката предна лява лапа с едно от крилата си. И котката се съгласила. После куцукайки много забавно, стигнала до таралежа desodeset, който освен, че я почерпил ябълки, я пуснал само след като сменил козината на гърба и - с бодли! Да, реални бодли! По-нататък горския Пор я предупредил, че вече изглежда като кофти рисунка на някой наркоман от НХА, но котето било непреклонно - и порът заменил опашката и, с неговата по-рунтава и нечистоплътна. Дните минавали, котенцето вече било бахти странната птица, но не се предавало. На полянката, до която стигнало намерила паунката Erastea която и дала човка вместо котешка муцунка. Нейното другарче бобъра Некраш и дал чифт бобърски зъбки, а той взел нейните котешки, с който вече можел да хапва и вегетариански шитни. Котенцето вече не приличало на себе си. Страх го било да се огледа в реката до която стигнало. Било плашещо създание, с други думи. Но пък трябвало да премине реката, няма как. Добре, че в тази шантава гора се появила отнякъде пингвинката Figure-skate, която заменила задните лапички на котката с нейните си ципести крачка - сега малката Мария можела да плува и да лови риба с бодлите си или да хапва планктон с човката си. Или ако не друго, да направи бент през реката, ей така - за камуфлаж. Но много скоро стигнало до финала си - портите на Горското кралство - там последното животно което и поискало нещо за да я пусне, била игуаната leia_loves_cats, която сменило и последното котешко нещо - очите и. Сега котенцето вече можело да влезе и да договори отношенията си с Царя Лъв. Лъвът понеже бил благосклонен към етническия си другар - котенцето, се навил да приеме нейното семейство, като част от горското царство, въпреки, че прокуждал много други видове животни. Но в това нямало нищо расистко, разбира се. Котенцето останало доволно, макар че, вече не било котенце, а някакъв микс между котка и мутант. Комутант? Мукотка? Няма значение. Проблемът бил другаде - с малко повече оглед, котката осъзнала, че в това царство всички били такива хибриди. Всеки губил и давал нещо от себе си, за да стигне до там. И всеки бил по своему грозен и неприятен. Примерно електрическа змирока с крила и хриле, която в началото тръгнала като зайче към царството. Или космат бивол с кози рога и мазна опашка, който всъщност бил санбернарче. Ами Лъвът? Да, той не правел изключение - но с много заменки, пътешествия и събиране на правилните части се оказал Лъв. Всъщност бил хлебарка в началото. По какво познах ли? Е, имал 6 лапи, ако не друго, нали така? И накрая поуката - дълго мислех, каква да е тя, но по-добре 2-3 сами да си измислят, отколкото 20-30 да я чуят наготово.
Това е.
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|