Това е защото И влизат начетени.

А по темата.. човекът е.. ще цитирам Ремарк:
"— (...) Знаеш ли какво още може да направи само човекът? Да се смее й да плаче.
— И да се напива. С водка, вино, философия, жени, надежда и отчаяние. Той е и единственият, който съзнава, че трябва да умре. Като противоотрова му е дадено въображението. Камъкът е нещо реално. Растението и животното — също. Те отговарят на предназначението си. Не знаят, че трябва да умрат. А човекът знае. Възвисявай се, душо! Лети! Не ридай, законни убиецо! Не изпяхме ли вече човешката песен на песните?"

"Триумфалната арка"

Човекът е венецът на Сътворението и е единствено богоподобен.

В СУ е различно?

Не, но му се носи различна слава.

на доцентката.

Човекът е един паразит, на който не трябва да му се разрешава да напуска Слънчевата система...

Споко, той не се е засилил засега да я напуска...

Според мен, човекът е една смесица от противоречия и във всеки отделен човек някои от тези противоречия надделяват и формират същността му. Никой човек не е напълно лош или напълно добър - имаме и от двете; заложено ни е в природата. Всеки се бори с вътрешните си демони или понякога решава да ги отприщи. Детето, по мое мнение, е като пластелин и затова средата, в която расте едно човешко същество има огромно значение за това как ще се развият неговите заложби, какви навици ще придобие и какъв модел на общуване с хората ще усвои.

Абе засега да колонизираме Марс, пък за после ще видим.

Да бе, Марс... Нали видях, че вече се целиш в някаква маломерна комета и изостави величавия колонизационен проект...