Време е да посъбудим КСК раздела за новата кампания

ИСТОРИЯ 2012

| Прочетете правилата на раздел КСК |

Какво представлява изпитът?
Тема, развива се в рамките на 4 часа.

Кои теми включва изпитът?
Линк към програмата за изпита (конспект)

От къде да се готвим за изпита?
Задължително си вземете това помагало. Учебниците от училище са крайно недостатъчни за изпита от гледна точка на фактологията, така че си набавете по-сериозна литература или теми. Можете да ползвате и някои безплатни ресурси в интернет като помагалото на доц. Петко Петков.

Още за самия изпит можете да прочетете тук: http://kandidatstvane-su.hit.bg/Istoria.html

Kaкви теми са се падали минали години?
Има специална тема посветена на този въпрос, която постоянно се актуализира от екипа на форума.

Как се структурира темата на изпита?
На изпита се теглят два варианта, всеки студент избира по кой от двата да пише.
Каква трябва да бъде структурата на темата:

1. Увод – първата част на темата по история е добре да бъде в обем около една страница. Не е задължително уводът да се състои само от един абзац. Обикновено историографията (имената на историците, работили по даденя въпрос) се представя в обособен абзац в края на увода. Историографията е задължителен компонент за темата по история. Единствено в СУ тя не се изисква и не дори и да я напишете, това няма да ви донесе дивиденти. Има различни варианти какво точно да съдържа уводната част на темата. Най-общо уводът трябва да представялва обобщено представляне на изводите от събитията от предходния исторически период и как те са повлияли на периода, за който ще се пише на изпита. Така ако темата, за която ще се пише, е за управлението на цар Петър и за падането на България под византийска власт, неизменно в увода ще присъства кратък анализа на резултатите (положителните и отрицателните) от управлението на цар Симеон от предходната тема. Обикновено заключението на предходната тема в хронологичен ред може да послужи за увод на следващата и ако на изпит се случи да забравите какво точно съдържа увода на темата, която се е паднала, винаги можете да използвате заключението (изводите) на предходната тема.

2. Изложение – това е същинската част от темата. Представяне на хронологично подреденото изложение на дати, събития, личности, на базата на които в края на темата ще бъде направено заключение за положителните и отрицателните страни на този исторически период. Максимално подробното изложение е в плюс, особено за СУ. Необходимо е и в самото изложение да се правят частични анализи на резултата от определени събития, например последиците от дадена битка. Например, в темата за управлението на Крум след изложението, посветено на битката при Върбишкия проход (811), следва да се направи оценка на резултатите, които се постигат чрез нея за българската държава. И резултатите не са просто, че ромеите били разбити и не успели да завладеят България. Битката при Върбишкия проход нанася невиждан удар по мощта на Византийската империя, избита е по-голямата част от ромейската армия, в битката умира един император, а наследникът му е смъртоносно ранен. Най-важният резултат от битката е, че Византия се отказва от намерението си да ликвидира българската държава, оценявайки го като невъзможно. Цели сто години ще бъдат нужни на Византия да се съвземе от този погром. През следващия век няма нито един сериозен поход на византийците срещу България с цел нейното завладяване, наблюдават са само малки сражения и краткотрайни военни конфликти. От този период са и най-продължителните мирни договори между България и Византия – първо Омуртаг, после и Борис I сключват траен мир с империята. Следващата голяма битка между България и Византия е повече от век след погрома при Върбишкия проход – на 20 август 917 г. при река Ахелой. Интересен е въпросът в какво глаголно време трябва да се пише темата? Сегашно историческо или минало? Още повече, че в различните учебници за 11. клас се среща употребата на две различни времена за един и същи исторически период. По принцип е по-правилно и по-естетически издържано да се употребява сегашно историческо време. Използването на минало време обаче също е допустимо, още повече, че по-голямата част от разработките по история са именно в минало време. Можете да използвате кое да е от двете времена – това няма да повлияе на оценката ви в никой ВУЗ. Важното е да се използва само едно глаголно време – или само сегашно историческо, или само минало. Смесването на двете времена е груба стилистична грешка и може да доведе до намаляне на оценката. Напоследък се забелязва възприемането от все повече автори на тенденцията темите от създаването на българската държава до руско-турската освободителна война да се пишат в минало време, а темите от следосовобожденския период да се представят в сегашно историческо време. Въпросът с обема на темата по история стои отворен. В общи линии, на кандидатстудентския изпит се пишат теми от по 6-7 страници, от 12-15 страници, от 20 страници, а някои рекордьори успяват с доста усилия и бърза ръка да изпишат и 30 страници. Последният вариант не е препоръчителен, тъй като няма да имате достатъчно време за обмисляне на въпроса и за проверка на работата си в края, а оценката не се влияе по никакъв начин от обема на работата. Проверяващите от СУ почти на всеки изпит натъртват, че има работи от по 20-25 страници с четворки и работи от по 8-10 страници, оценени в шестици. Обемът зависи в голяма степен и от почерка на кандидатите. Все пак има един минимален праг, под който не бива да се пада - 6 страници.

3. Заключение/Обобщение – това е последната част от кандидатстудентската тема, препоръчително е обемът й да бъде равен на обема на увода. Тук се правят изводите от темата, обобщение на положителните и отрицателните страни на историческия период. Примерно в темата за Симеон, заключеният ще съдържа положителните резултати от управлението му: териториално разширение, политическа хегемония, културен разцвет, в резултат от успешната му външна политика, неговият син – Петър получава така жадуваната от баща му императорска титла и патриаршески сан за българския църковен предстоятел; но също така и отрицателните – стопанско и военно изтощение на страната, множество външни врагове, повишено социално напрежение, които довели след неговата смърт до постепенния упадък на българската държава. Задължителен компонент в темата по история са историческите извори. Понятията историография и исторически извори често биват бъркани от кандидат-студентите. Историческите извори са паметници, летописи, хроники, от които получаваме сведения за историческото минало. Историографията са съвременните историци, които са изучавали даден исторически период. Така например хрониките на Регинон, съчиненията на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, сведенията от Анонимния ватикански разказ са историчеки извори, докато трудовете и сборниците на В. Златарски, П. Мутафчиев, Иван Дуйчев са част от българската историография. Най-важното делене на историческите извори е в зависимост от това, къде са създадени. Те биват домашни и чужди. Домашните са Борилов синодик, надписите около Мадарския конник, съчиненията на Йоан Екзарх, Битолският надпис. Чужди исторически извори са съчиненията на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, хрониките на Скилица, лексикона „Свидас”, Анонимен ватикански разказ и т.н. Историческите извори могат да бъдат изброени в началото на темата в последния абзац от увода, но задължително се споменават в изложението към съответното събитие. Например, в частта от изложението, посветена на битката при Върбишкия проход, трябва да бъдат споменати историческите извори, от които черпим сведения за разигралите се събития. За тази цел може да се използва шаблонът „Подробности около събитията, разиграли се на 25 юли получаваме от....” или „За похода на Никифор I Геник в България черпим сведения от различни чужди извор, като....”. Изворите са задължителен компонент за всички теми от средновековието. За темите от възрожденския и следосвобожденския период от развитието на България исторически извори не се споменават.

Специални благодарности към Pisobella за оформлението на темата.

Често задавани въпроси:
1. Къде се пишат изворите - в увода или в изложението?
2. Кои са основните исторически извори?

|Писането на кирилица е задължително!!! | Прочетете правилата на раздел КСК | Имаш въпрос, чийто отговор не намираш в темата?|

Здравейте исках да помоля за информация относно изпита по История за СУ. Колко теми са и при здраво четене колко време ми трябва за да ги науча? Има ли как да си намеря темите или трябва да ходя на частни уроци? Има ли опция тест?
Бих била много благодарна ако някой даде отговор на теразанията ми

Тук е посочена програмата за изпита по история. А времето за подготовка е строго индивидуално - някои се справят за месец, на други им е нужно повече време. Лично според мен, ако човек е достатъчно мотивиран и що-годе разбира от история, няма нужда от частни уроци. Виж раздела Купувам-продавам за теми по история. Но за пълноценна подготовка темите не винаги са достатъчни, добре е да четеш и от учебници (за профилирана подготовка). А в СУ такава опция като тест няма... все още.

Благодаря ти много за бързите отговори!

Гледайки конспекта на изпита, ми се губят някои теми- за приемниците на Йоан Асен II, както и за падането на България под османска власт. Това са доста важни теми и не виждам логика да не са включени в конспекта . Защо така ?

Защото са трудни за кандидат-студентите - и темата за приемниците на Иван Асен II, и за управлението на Светослав Тертер и Михаил Шишман, и за падането на България под османска власт. А има и друго - в много учебници тези три теми се разглеждат като една обща или ги разделят в две отделни и това вероятно обърква допълнително. Иначе тези теми не влизат в конспекта от много години.

Искам да попитав,в конспекта не влизат и България в началото на 20-ти век,Участие на България в Първата световна война и още да изпускам някоя?

Историческото развитие на България в комунистическия период след 1945 и темата за демоктратичните промени след 1989 също не влизат в конспекта.

Както и тези,които посочих? :Д

има ли някой който ще се яви в унсс да пише на личен

Тъй като се оказа, че и по история ще трябва да се учи здраво, може ли някой от вас да ми каже някакъв лесен метод за научаване на темите? Разполагам със сборник на доц. д-р Пламен Митев (и ко. ), с една торба разработените теми и някакви учебници от 11 клас. Като материали мисля, че стигат. Проблемът ми е самото научаване.

^^

посредством едно магическо действие - четене. обаче не гарантирам, че е лесно опитвай да ги разказваш успех

Не, мисълта ми беше.. нещо от типа на разделяне на абзаци, писане на разширени планчета. Нещо от този сорт.

Все пак благодаря ^^

.. http://historyexam.hit.bg/index.htm - разгледай тези конспекти, ако все още не си. На мен лично колкото ми е интересна историята, толкова ми е досадно да седна да уча теми едва ли не изречение по изречение. И все пак всеки приема нещата различно. Успех с подготовката (:

ами аз те съветвам да си направиш планове на всяка от темите - не мега разширени, ами с точки и подточки да маркираш нещата, за да запомниш хронологично как са подредени. Ти като си знаеш материята ще ти е много по-лесно да възпроизведеш в съзнанието си кратките планове и после като се водиш по точките ще ти идва какво точно да си напишеш. Маркирай си най-важните години и ги заучи хубаво - ако не можеш да учиш години си прави аналогии с познати за теб неща и т.н. Аз лично се готвех и с атлас по история, защото така ми беше по-лесно да се ориентирам къде какво и как е ставало. Но истината е, че само четенето ще ти помогне. Ако ще и 200 плана и таблици да си направиш, ако не вникнеш в материята няма да се справиш