Е не така негативно де, забавна си е темата...

Хах, и аз имам една незабравима случка с откачалник.
Та... Това се случи, когато бях 12 клас. Мисля, че всичко се случи седмицата преди коледната ваканция. За съжаление отново се връщах от даскалото по тъмно, а беше сигурно едва 18:30 вечерта. И както си вървя в тъмното и стигам до Централния площад, изведнъж забелязах, че някакъв възрастен господин (поне така ми се стори в тъмното) ме зазяпа втренчено, докато минавах покрай него. В следващия момент чувам някакви стъпки плътно след себе си, ама аз си продължавам по пътя най-спокойно. И както си вървях по пътя по едно време чух, че въпросния индивид, който върви след мен каза нещо, ама аз не разбрах на кого го каза и си продължих. Но после оня си зададе въпроса по-ясно и тогава го чух:
- И-и-извинявай, м-м-може ли да се зап-п-познаем? – каза той с някакъв много странен, не особено нормален и леееееко заплашителен нисък тон.
Аз обаче не му обърнах внимание и си продължих. Ама оня продължава да върви след мен и не ме оставя на мира. Когато стигнахМЕ до неосветената автогара, (откъдето аз винаги си минавам на път за вкъщи) оня вече наистина почна здраво да ме плаши . Добре, че не показах страха си. Онзи обаче не се отказва лесно и най-настоятелно пак ме пита дали може да се запознаем. И в тоя момент не знам откъде ми хрумна да изтърся:
- Не, благодаря! - WTF? Защо понякога съм учтива в ситуации, които не го изискват?
А въпросният откачалник си помисли, че се срамувам да се запозная с него! ОМГ И както си вървеше по тъмното шосе, а аз си бях на тротоара, оня взе, че и той се качи на тротоара и вървеше точно на няколко крачки зад мен. И в следващия момент почнах да си мисля: „Малееее, тоя сега, ако ме хване, какво ще правя?” Почнах да си мисля, че е някой маниак. И вътрешно здравата се бях стреснала, но поне мога да си владея настроенията и нервите . После оня пак слезе на шосето и почна да говори някакви невероятни глупости – той ме обожавал, имали сме с него връзка, с мене навсякъде щял да отиде... и разни други неща измърмори, дето не ги чух, но и по-добре, че не съм ги чула. То се видя, че няма да мога да се прибера с ненормалника след себе си. После ми хрумна да вляза в един магазин, за да се отърва от него. Влизам аз и се опитвам да се обадя на майка ми да излезе да ме посрещне, че оня нямаше никакво намерение да ме остави на мира. Ама тя разбира се не си чу телефона и в момента, в който затварям телефона продавачът в магазина ме пита:
- Ти да не слушаш приказки по телефона?
И тогава срам-несрам му обясних каква е ситуацията (няма да разказвам пак всичко до тук)и го помолих да остана за малко в магазина и той за щастие се съгласи . И с него доста си говорихме и аз малко се поуспокоих. Ама няма да забравя какво ми каза той: „Красотата е и дисадвантаж.” Еми,така като гледам, прав е човекът. В крайна сметка успях да говоря с майка ми по телефона и на нея й разказах всичко, и излезе да ме посрещне. Ама понеже вече почна да става късничко, някъде към 19:00- 19 и нещо продавачът ми предложи да ме изпрати до някъде по пътя и аз естествено се съгласих. Магазинчето му беше на ъгъла на една сграда и като слязохме по стълбите, видяхме някакъв да стои пред самата сграда. Минахме покрай него и оня индивид пред сградата си тръгна в противоположната посока. Добрият продавач ме изпрати до някъде и после си се върна обратно. Ама аз като тръгнах сама, малко ме хвана страх и постоянно поглеждах назад дали някой не върви след мен, ама нямаше никой. През останалата част от пътя се засякохме с майка ми и се прибрахме. И от оная нощ САМА през нощта не вървя, а като усетя някой да върви след мен почва да ми става кофти. За това винаги съм с някоя френдка, но не и САМА. Градчето, от което съм може да е малко и адски много заспало, но е пълно с какви ли не откачалки.

Първият съвет е безплатен: НЕ идвай в София.

Ако това се отнася за мен, аз вече СЪМ в София . Даже съм първи курс в СУ. И за голямо мое щастие все още не съм се натъквала на такива уникуми като от случката, която разказах.

Купуваш си спрей за самозащита и да ти е на удобно място за бърз достъп. Взех един на моята приятелка, за да ме защитава когато ме изпраща. Естествено, говоря глупости - взех й да си има, ако в оня процент и половина шанс се прибира без мен от нейде. Сестра ми също си има, както и майка ми. Явно жителството в София възпитава на някои не толкова приятни навици.

Аз пък нямам спрей и си живея преспокойно цял живот в София.

То така и трябва!

Мен на няколко пъти са щели да ме пръскат със спрей разтреперани жени без никаква причина. Ае нема нужда...

Тва вече е друго нещо. Не говоря за това.

Плазмодий, да не си се размотавал нейде само по шлифер и джапанки?

И на мен ми се е случвало да изнервям някакви жени, които са ходили пред мен. Зимата нося черно и имам шал или бандана през лицето и приличам на престъпник, общо взето. Става ми неудобно и тактично сменям тротоара или ги изчаквам да се отдалечат достатъчно

Същото е, създава се психоза


Не още, чакам да поостарея

Идеята за спрея ми хареса МНООООГО ! Почвам да си мисля, че това е най-добрия начин да се отбранявам от бъдещи евентуални срещи с досадници. И аз не веднъж съм се сещала за това решение, но така и не съм си купувала. Ама може в най-скоро време да си взема един спрей за всеки случай. Даже вече си представям как пръскам в очите на въпросния досадник и после бягам с всички сили . Доста забавно ще е .

Ууууухааа, през зимата демонстрираш доста интересна и тайнствена визия. Толкова интересна, че дори има вероятност да изнервиш някоя жена, както самият ти казваш. Даже казваш, че приличаш на престъпник. . Е, не бъди чак толкова критичен към себе си.