И удоволствието заедно с него : )

О, аз си предпочитам онези laid back моменти... хич не искам ни напрежение, ни драма. То си зависи от човека.

Между другото, в тази хипотетична ситуация от статията вечният живот опира до това да не умреш до старост. Аз не знам кака я виждате тази работа с по-малкото напрежение, ама само защото няма да се гътна от старост, не бих се чувствала сигурна, че няма да ми падне саксия на главата Или като нищо някой завистлив "смъртен" ще реши да ви гръмне Тъй че, забравете за спокойния животец, няма да го бъде

Пак натъртвам - човекът е смъртен и ако ще говорим за безсмъртие - то не говорим за човеци, а за някви други същества, подобни на човеците.

Да. За жмуди.

То па ше е един живот...

авторът верно е бил доста изтрещел като е пуснал тая тема... иначе аз си избирам "вечен секс" Проблем?

Проблем едва ли. По-скоро предложение

Хъх?! Сериозно?! Вечен живот...и какъв ще е смисълът на този живот? Какво ще правите когато вече сте направили, видяли и научили всичко? А дори няма да сте правили всичко (секс). Въобще не е ли точно в това очарование на живота...че е кратък, че не знаеш кой миг може да ти е последен. Когато знаеш, че имаш пред себе си цялото време на света, къде отива стимула да вършиш каквото и да е?
Да не говорим, че както вече казахте, ще трябва да се нагледаш на това как си отиват толкова много хора, на които държиш. То вероятно ще се появяват нови, ама в даден момент и те ще си отиват. Колко точно болка може да понесе един човек и няма ли да копнее за смъртта в някой момент независимо от инстинкта за самосъхранение?
А пък колкото до секса - че това е едно от най-хубавите неща в тоя живот. Да се откажа от него и то в името на вечен живот ми се струва толкова абсурдно. Пък и бъркате като го окачествявате единствено като физическо удоволствие.

А, и към Търговеца: обичаш си онези laid back моменти, понеже животът ти е натоварен, изпълнен с много задължения и бля бля. Какво ще стане, ако постоянно си в laid back състояние? Според мен няма да се кефиш много.

Няма как да знам, Поли. Честно казано, в момента животът ми е по-скоро психически натоварен, отколкото във физически аспект. Имам предвид, че не хвърча непрекъснато по задачи, дори и не работя. Признавам си го без бой. Но бих предпочела да имам сигурността, че ще имам време за всичко, което искам да постигна, без да ме притискат ограничения и без да си мисля, че това ми е последният шанс за еди какво си. Това е, което имам предвид. Идеята за вечен живот съвсем не ме фрустрира, именно защото бих имала време за всичко, което си пожелая. А и човек си има мечти - когато ги реализира, си намира друго, към което да се стреми. Така че не ме страх, че бих видяла всичко и че възможностите ми биха се изчерпили. Напротив - по-скоро се плаша от мисълта, че няма да успея да го направя.

Ще цитирам една мисъл : " Само времето без сън останало ще се опитва да ни сочи с пръст"
Хора равно на Грешни Същества
Вечност равно на време
Като ги събереш става грешки, терзания, ненамиране на покой
Двете неща просто се изключват...защото нищо грешно не е вечно!

Ти си като мен, само че вместо без главни букви пишеш без точки

Аз не мога да разбера защо ви се умира... Вечен живот. Ако има условности, Евтим вече ги спомена.

Не смятам, че на някого му се умира, докато е на 20. Но смятам, че един ден, когато станем на по 90+ и сме изживели живота си пълноценно, ще поискаме просто да си отидем тихо и спокойно не само за да не сме в тежест на близките си, а и защото вече сме изкукуригали, организмите ни не се държат по същия начин, както са се държали, докато сме били студенти и най-вече, защото всяко нещо си има своя край Най-хубаво е този край да е естествен и след много много много много години. Защо му е на някого да живее вечно?

Е, аз със същия успех мога да кажа: " Аз не мога да разбера как не ви се прави секс" Правиш нереално обобщение. Не че ни се умира, просто сме приели, че някога там ще се свърши и това е естественият ход на нещата, който вероятно си има причина.