Един приятел е болен от рак и... лекарите не са му дали големи надежди...

Много съжалявам
На такива хора им пожелавам надежда да се борят докрай! Има не малко случаи, в които хората успяват да прескочат трапа - нека да е един от тях.

Да, човек не трябва да губи надежда. Но понякога наистина е трудно да не се поддадеш на отчаянието. Дано се оправи. И той, и всички, страдащи от това.

А днес ме потресе катастрофата в Швейцария...

Не знам, не знам... уж се говори, че с профилактика и подходящо лечение ракът бил все по-преодолим. А като се замисля за статистиката около мен... млади, интелигентни хора.
Само един съвет от мен, доколкото е възможно и окей да давам такъв (предварително се извинявам, ако е неуместно, понеже знам, че темата е щекотлива). Аз загубих много важен за мен човек по този начин - след точно 15 дни стават 7 години, откакто животът ме сблъска с тая диагноза - и... оф, щом ти е приятел, бъди до него. Няма да знаеш какво да правиш и как да реагираш на ставащото, но и той няма да очаква да си адекватна. Вероятно на него самия ще му бъде трудно да бъде. Обаче се постави на негово място - всички ще се отдръпнат, точно защото няма да знаят как да реагират и защото и тях самите ще ги боли. А в такъв момент човек не бива да е сам. Ако наистина си отиде, после ще те боли, щом ти е близък. Но то ще те боли така или иначе - ако можеш, бъди до него. Никой не трябва да е сам в такъв момент от живота си.

Съжалявам, че се разписах толкова дълго, просто в такъв момент няма как да не се обадя. Много е страшно (преди 2 седмици почина една от най-добрите приятелки на мама - стоматолог, интелигентна и образована жена, здравен работник. Болял я гърба, отишла на лекар и... май нямаше и 6 месеца, след като й поставиха диагнозата)

Ракът е кошмарен, защото удря съвсем внезапно и хората си отиват без време. Лошото е, че и парите не помагат - за него не са проблем, но разсейките са навсякъде, а химиотерапиите най-често просто удължават живота. Чувството за безпомощност пък е най-ужасното, което човек може да изпита. Остава само да се надяваме и да вярваме, друго няма, за съжаление.

Все се чудя, дали ако не се бях отказала тогава, сега щеше да е различно...

Прибрах се в цивилизацията и се почна...

Значи.. в дивото спира, а? Земи ме и мен другия път.

Липсва ми времето, когато ми беше комфортно да споделям какво ме е натъжило през деня, тук.

причината за дискомфорта е, че това, което те е натъжило, е свързано с тия, които евентуално четат форума..?
или пък средата е станала съвсем враждебна и отношенията между хората са се изродили..?
а те са се изродили, щото.. "тука нèма ред, бе!"
или пък ти е криво нещо.. и не ти се споделя генерално с никого..


сподели..

От всичко по-малко, Мър, но от някои неща по повече. Все едно де, моята функция не е да се оплаквам, а... whatever, и това ще мине.

4 лв.

Колко съм зле, на фона на останалите.

Не бъди толкова силен, имаш достойна конкуренция в мое лице.