Права си, че си има някои предимства и че можеш да си обясниш някои неща, но на мен с нищо не ми е помогнало това. Просто е субективно, аз това твърдя. Не казвам какво е общовалидно... И не, не се чувствам в балон от самозаблуди. Ревнувам от миналото, донякъде, защото просто съм си такъв и отношението ми към моето минало е съотносимо с миналото на половинката ми. Не съм малоумен, знам, че всеки се имал някого преди това, но аз не искам да знам за това; имам силна интуиция и досега никога не ме е подвеждала, макар че на разчитам на нея изцяло. Много съм злопаметен, какво да направя. Шишенцата, както ги наричаш ти, при мен са много ясни и без да пояснявам какво се е случило преди. Смея да твърдя, че хората могат лесно да ме опознаят за много малко време и лесно биха се досетили какво би могло да е чувствителна тема за мен. Може би е някаква слабост, действително. Предпочитам да не беше така, защото ми създава лоши чувства, които не искам да пренасям на другата страна, но не смятам, че искам много. Просто да не знам. Лесно си представям нещата и не искам да знам, не искам да чувам. Възхищавам ти се, че си с такава нагласа, но аз просто съм си леко объркан и последните години еволюирах в това, което съм сега... Преди бях много разбран, много толерантен и търпелив за такива неща, но откакто злоупотребиха с това, нивото на толерантност към всякакви елементи от миналото на другия човек, е толкова ниско, че ми влияе физически да говоря за такива неща...

ама едно е да споделяш информация друго е да говориш за някакъв човек към който си имал силни чувства все едно обсъждаш клюки за комшийката Гинка от горния етаж... нали, някак си... В общия случай не е много приятно... особено ако е свързано с някакви болезнени спомени

Никаква информация не искам да знам аз Много асоциативно мисля, прекалено даже, и се отнасям... Понякога пък не съм далеч от истината и мразя да виждам как ми се спестяват някви неща или как се заобикалят деликатно други...

то моето мнение не беше директно отговор на твоето, по-скоро така се join-вам в общата дискусия

Разбрах, че не е отговор, но просто се хванах за твоето (:

Кво пък толкоз има, нали в крайна сметка ти си лягаш с нея. Значи ти си изборът й в момента, квото и да се е случвало в миналото не те касае.

Ми да, ама защо трябва да си говорим на тия теми, като сега няма значение какво е било преди това, както казваш ти? Ти го каза - не ме засяга, не ми трябва. Като вземем предвид, че на мен лично на всичкото отгоре ми е супер неприятно, каква е файдата от цялата работа?

По принцип съм съгласна с твърдението на Георги, стига да не сте в хипотезата на все още налични чувства. Което пак не зависи от пола, а от човека. Има всевъзможни глупави индивиди на тоя свят, които започват нова връзка без да са се отърсили от старата. И определено без да знаят какво искат и какво им е нужно.

Изключваме хипотезата за налични емоционални остатъци от предишни връзки.
Просто, за мен лично, няма никаква практическа полза от това - само ми вреди на настроението и ме дразни.

На мен пък винаги ми е любопитно.

Е, Георги, с твоята клюкарска природа, разбираемо е...
Аз също не обичам да слушам някакви детайли - не че ми пречат, просто са досадни - но обикновено ми харесва да знам, че партньорът ми е... опитен.

ъм, мисля, че всички сте луди

Ако не знаеш кой къде е бил, няма как да предположиш накъде отива

"Не искам да знам, с когот е имал/имала връзка"

егаси тъпото. Ако не искаш да опознаеш човека в това отношение, да видиш, какво е преживял, какво е очаквал, какво го е разочаровало, къде си тръгнал изобщо? Ако пък не искаш да говориш за себе си, за своите преживявани, не допускаш ли, че това може да е нещо важно за приятелката/приятеля ти?

Животът не човек не започва и не свършва само с връзката с теб.

Нищо от това, което съм научил, чрез такова споделяне, не е било нещо, за което не съм могъл да се досетя или нещо, което е съвсем стандартно. Хората не се разделят по 1000000 причини; винаги можеш да обобщиш причините в няколко по-големи и по-принципни неща и когато опознаеш човека, какви са нещата, на които държи - няма да ти е особено трудно да знаеш какво очаква от теб. Не ми обяснявай, че без това нещо съм за никъде. Това са пълни глупости - ако беше така, нещата при мен щяха да са се развили съвсем различно, тъй че критиката ти ми се струва много крайна. В случай, че това е нещо важно за човекът до мен - без да ми се нрави особено, го казвам - така се случи в сегашната ми връзка. Не ми беше приятно, но видях, че тя държи на това и й разказах, тъй че не се отнасям към това като към нещо забранено... Просто ми е неприятно и безполезно - видях, че няма положителен ефект и за двете страни, а това ,което е научила от разказаното, го установи сама малко по-късно, по съвсем естествен начин - без примери от миналото.
Последното ти изречение - аз да съм казал противното? Защо ми говориш глупости? Нищо подобно не съм имал предвид - ПРОСТО мразя да обсъждам с нея миналото на който и да е от двама ни. Неприятно ми е, понякога е неизбежно - споделям моя субективна черта, не правя общи изводи. Споделих ви, пък вие едва ли не ме нахокахте как било възможно такова нещо, че било съвсем нормално или не знам си какво... Много точно обясних какво исках да кажа - не ми поставяйте думи в устата. Животът не свършва и не почва с връзката ни, но защо по дяволите ми е да знам случки и подробности от предишната й връзка? 1-2 изречения съм съгласен, доколкото е възможно да се обобщят нещата, ама мразя това да става обект на цял разговор с поредица от изясняващи въпроси - казваш, например, колко време сте ходили и с две думи защо сте скъсали. Точка. ТОЧКА.