Търговецът на кристал написа:
Анди, не се ли вкарваш в някакъв балон от самозаблуди така? Хем знаеш, че не си единствен, хем не искаш да ти споменават нищо за онези "преди", все едно ги е нямало. Е, да, обаче тях ги е имало - и споделената информация може да ти бъде много полезна.
Аз например никога не съм сядала с приятеля си да си говорим на тема "бивши". Обаче и двамата сме вмъквали в разговорите си някакви дребни детайли, които просто са били релевантни към някаква моментна ситуация тогава.
Примерно, разбрах защо се е разделил с предишната си приятелка, когато мои познати бяха в ситуция, която можеше да се съпостави с тяхната преди време. Т.е. разбрах какво му е било достатъчно неприятно, че да доведе до край. Респективно, аз съм му казвала едно-две неща от мои предишни връзки, които са помогнали да съм такава, каквато съм в момента и които смятам, че е полезно да знае. Един вид, сложих му етикет, на който пише "Отрова!" на някои шишенца, от които би могъл да реши да пие. Сигурна съм, че информацията му беше полезна, защото му обясни някои неща от поведението ми.
Бе... хем той скоро пак ми разправяше, че съм ревнива, ама.... да ревнуваш някого от миналото му, при условие, че той и да иска, не би могъл да го промени и при условие, че е минало...? Разбирам, ако някоя бивша пачичка/бивш чвор почне да досажда и да предявява някакви претенции, ама ако случаят не е такъв, защо не би искал да се възползваш от грешките на другите в полза на собственото си емоционално ограмотяване?
Права си, че си има някои предимства и че можеш да си обясниш някои неща, но на мен с нищо не ми е помогнало това. Просто е субективно, аз това твърдя. Не казвам какво е общовалидно... И не, не се чувствам в балон от самозаблуди. Ревнувам от миналото, донякъде, защото просто съм си такъв и отношението ми към моето минало е съотносимо с миналото на половинката ми. Не съм малоумен, знам, че всеки се имал някого преди това, но аз не искам да знам за това; имам силна интуиция и досега никога не ме е подвеждала, макар че на разчитам на нея изцяло. Много съм злопаметен, какво да направя. Шишенцата, както ги наричаш ти, при мен са много ясни и без да пояснявам какво се е случило преди. Смея да твърдя, че хората могат лесно да ме опознаят за много малко време и лесно биха се досетили какво би могло да е чувствителна тема за мен. Може би е някаква слабост, действително. Предпочитам да не беше така, защото ми създава лоши чувства, които не искам да пренасям на другата страна, но не смятам, че искам много. Просто да не знам. Лесно си представям нещата и не искам да знам, не искам да чувам. Възхищавам ти се, че си с такава нагласа, но аз просто съм си леко объркан и последните години еволюирах в това, което съм сега... Преди бях много разбран, много толерантен и търпелив за такива неща, но откакто злоупотребиха с това, нивото на толерантност към всякакви елементи от миналото на другия човек, е толкова ниско, че ми влияе физически да говоря за такива неща...