Имам още едно неотговорено въпросче

Мислех и да репликирам на отговорите ти, но смятам, че със сигурност сме минавали през това упражнение поне веднъж

И аз имам два въпроса без отговор

Е, щом от твоята вековно мъдра позиция си го забелязал, няма как да не млъкна смирено и да благодаря за признанието

Разговорите с момчетата ми напомнят един лаф: Как общуваме - мъжете се хранят и обиждат, но не го мислят, а жените си правят комплименти и се ласкаят, но не го мислят.

Наздраве, момчета, дано още дълги години имаме енергията да водим безкрайни спорове!

Ще ми отговориш ли на въпросите?

На всички ще отговоря

Сега влизам, сега го виждам



Картинката -ок , песента...

Ели

Хм, Иво... Рядко задавам тоя въпрос на мъже в темата, но би ли описал важните за теб жени с песни? Без подробности, които не би искал да разкриваш, просто условието е към днешна дата, мислейки си за съответната дама (без значение от естеството на връзката й с теб) да си кажеш: "Да, важно е да/че я имам/х в живота си."

Едно.
Две.
Три.
Четири.
Пет.
Шест.
Седем.

Веднага да ти кажа, че 5 и 7 са ми любопитни. Звучат интересно. И хубаво.

Пак Ели

И още нещо - разкажи ни, моля те, за човек, който те вдъхновява. Не хипотетичен, а реално съществуващ такъв - какъв е, що е, с какво се занимава, защо те вдъхновява, за какво се бори... Ей такива неща.
Не си правя идоли, нямам постоянни вдъхновители - популярни или не. А и по принцип не ми липсва вдъхновение. Ако се вдъхновявам от нещо, това са обикновени хора, които срещам навсякъде. Стига ми да видя някой усмихнат човек на улицата, някой уличен музикант, някоя дружелюбна старица и се зареждам положително. И го наричам вдъхновение, защото това, което ме трогва, е човешкият дух - въпреки беднотията, въпреки тъпотията, която ни залива отвсякъде, въпреки агресия, кофти институции и т.н., има щастливи, усмихнати хора, добри. Те доказват, че щастието не е в чинията, а по-хубаво вдъхновение от това - здраве му кажи!

Благодаря ти!
Аз ти благодаря :-*

Милш

Самодоволен ли си?
Не. Не губя време в това, да спирам и да самодоволствам - животът също не спира. А и самодоволен би могъл да бъде само човек, който не е сигурен в себе си. Ако не вярваш във възможностите си, да, нормално е да се изненадваш приятно, когато сполучиш. Редно е и да си поне малко самодоволен. Аз не съм такъв, предпочитам да живея. Хубавото е, че не се и разочаровам от себе си. Тъжната страна е, че не мога да се зарадвам истински на нещо, което се случи на мен - приемам всичко хубаво, което ме сполети, сравнително равнодушно, като нещо съвсем нормално и предсказуемо. Затова само повтарям, че се радвам на и за другите хора - сам трудно си нося силни положителни емоции. Може би самодоволните хора са по-весели, не знам - логично, при тях амплитудата на силата на емоциите е по-голяма.

А самомнителен?
Едва ли самомнителен човек може да е на мнение, че е самомнителен. Както казах, мисля, че знам какво мога и какво не мога. Засега ми се получават нещата, затова вероятно представата ми се доближава до истината. Просто не правя неща, които не мога, а ако се налага или искам да ги правя, се уча в движение.

Ще отговоря, благодаря за търпението

Преди малко (по независещи от мен причини) си спомних, че единственият смислен въпрос, който някога съм задавал в Р(и)С беше:
Пикал ли си в мивка ?

Има двама. Ще го задам и на двамата...

fluffy cloud


Какво в репутацията на НБУ смяташ, че трябва да се промени?
Мисля, че трябва да създаваме все повече условия за това, хората да идват в НБУ и да виждат с очите си как се случват нещата там. Иначе всичко е клюкарстване и слухове. Познавам си университета достатъчно добре, за да знам какво му е хубавото и какво му куца. Точно затова отговорът на следващия въпрос:

Смяташ ли, че НБУ има реалния потенциал да се издигне в класацията на университетите и дори да надмине СУ, както Дарко претендира, че ще се случи скоро?

...е да. Няма потенциал, има съвсем реални качества, които не са популярни. Това е предизвикателство за мен и мисля да се юрна с гривата напред, както с всичко, което намирам за ценно. СУ едва ли ще надмине в скоро време, пък и разчитам нивото там също да се вдига - какво по-прекрасно от това? Ако наистина се създаде добра конкурентна среда между университетите, логично, ще се повиши качеството на образованието в България, от което всички печелим.

О, нямам конкретен спомен, но по всяка вероятност да.

Искам да изкажа лична благодарност към WeeDichou за това, че ми предостави възможността да приключа разпита си с отговор тъкмо на такъв въпрос!