Ако се падне тема за Паисий и Софроний, трябва ли към нея да се включи дамаскинарската книжнина, Йосиф Брадати, Христофор Жефарович?

На курсовете ни казаха , че я дават и без Ботев ... дори предимно без Ботев за да не става прекалено дълга темата а това с годината го дадох като пример - мисълта ми беше че ако в заглавието е само каравелов и Левски , то Ботев е излишен ад се пише



Дамаскинарската книжнина и тези двамата общо са страница г/д , така че няма значение според мен - ако ги знаеш ще е в плюс да ги напишеш :mrgreen

Това е от мен. Да ме поправят колегите, ако бъркам, но ме съмнява. Мисля, че това е най-оптималният преход.

Значи, последно без Ботев, ако темата е: "Васил Левски и Любен Каравелов начело на българското национално революционно движение" .. бтв аз пък какво се филмирам толкова, и с Ботев, и без него пак същия ...

Извори пишем само в темите от Средновековие, нали така?

Да.

Е, добре.. аз в моите теми от Възраждането имам извори смисъл не са някакви конкретни, но в темите ми пише примерно нещо от сорта на: По проблемите свързани с подготовката, избухването, хода, значението и характера на Априлското въстание съществува богата изворова база. Основни извори са личните архиви на оцелелите участници, кореспонденцията между тях, периодичния печат и т.н. ...

това е историография

Историография е друго - кои автори са писали по темата. Това са си точно извори, но именно защото са "неопределени", няма смисъл от тях.

Историографията е нещо от сорта:

"Управлението на цар Иван Асен II е обект на особен интерес от страна на историците. Основни са трудовете на проф. Васил Златарски (“История на Българската държава през Средните векове”), проф. Петър Мутафчиев (“История на българския народ”), акад. Иван Дуйчев (“Цар Иван Асен II”), проф. Иван Божилов (“Фамилията на Асеневци”), проф. Геновева Цанкова-Петкова (“България при Асеневци”), както и тези на проф. Васил Гюзелев, проф. Йордан Андреев, проф. Василка Тъпкова-Заимова и др. По тази тема са писали и много чужди автори като руснаците Ф. Успенски и Г. Литаврин и сърбинът Г. Острогорски. "

Да ви попитам- задължително ли трябва да обособим абзац, който да включи всички извори или може да са пръснати из темата?

Най - добре е след увода да се опишат с няколко изречения най важните извори (византииски , български , други) и след това в самото изложение да се вметнат

Ок, ако имам включени извори в темата, но не са точно след увода грешно ли е? И ще ми намали ли оценката?

Знам, че е доста дълго, но ще съм благодарна, ако някой се навие да ми отговори.

През 867г- се случват няколко важни събития. Борис изпраща втора делегация до Рим , начело оново е кавхан Петър, в състав аристократите- Сондоке, Стазис и Георги. Те носят искане до папа Николай, за духовен глава да бъде назначен или лат.епископ Формоза или Дякон Марин.
Папа Николай отказва. Края на 867г. Папа Николай умира и на негово място идва папа Адриан. Той от своя страна изпраща в България, делегация начело с епископите Доминик Тривиентски и Гримуалд Полимартийски. Те предлагат на Борис за бълг.духовен глава Римския представител Силвестър.Този път Борис отказал, защото след промените във Византия се очаквало свикване на 8ми вселенски събор. Няколко години преди събора, през 867г. И във Византия стават важни промени. Имп.Михаил 3 е свален от власт и убит. На негово място идва имп.Василий 1. Той сменя патриарх Фотий с патриарх Игнатий, който се оказва значително по-отстъпчив от Фотий, във връзка с българските искания.
Преминаването на България в лоното на Римската църква, предизвикало нов конфликт между Константинопол и Рим, в който именно решаването ва бълг. Църковен въпрос заемал основно място. Гъвкавата политика от страна на Борис принудила Византия да бъде доста по-отстъпчива и внимателна в ходовете си.
В крайна сметка въпросът за принадлежността на бълг.църковен диоцез бил решен на Осмия вселенски събор , в присъствието на официални представители на вс.хр.църкви. На 4 март, 870г. На извънредно заседание на събора, имп.Василий 1 Македонец поставил въпроса за юрисдикцията на бълг.църква. Съборът постановил България да премине под върховенството на Константинополската патриаршия , но без да бъде обособена като автономна архиепископия. За архиепископ бил ръкоположен Йосиф/Стефан.
Независимо, че претърпяла поражение в двубоя с Цариград по бълг.църковен въпрос, Римската църква не изгубила надежда отново да възвърне България в своето лоно. Доказателство за това е дългосрочната кореспонденция между римските папи с различни бълг.владетели и видни съновници, запазена във виз.архиви.

Интересува ме правилно ли са написани нещата, годините така ли са и самата подредба, че имам съмнения, че на места нещо не се връзва.
Също така искам да знам в темата за Борис трябва да спомена и за конфлика между Симеон и сърбите, но не знам къде точно трябва да включа тази точка. Ако може помощ

папата е Адриан ІІ
Трябва да се отбележи, че и Николай І също отказва като се има предвид, че тогава се настоява все още само за Формоза Портуенски, а след това при смяната на папите отново е поискано изпращането на Формоза или дякон Мартин
В моите теми не пише, че именно 8-ият Вселенски събор е накарал Борис да скъса отношенията си с Рим, при мен пише, че е получено предложение свързано със смяната на патриарха.
Другото смятам, че е така... само за тея шантавите имена не съм сигурен, защото те са пропуснати в моите теми Успех!

В написаното по горе има доста важни неща които са пропуснати - не знам дали нарочно за да стане по кратко , но ако е така в темата ти - има сериозни пропуски Говоря конкретно за второто пратеничество до Л.Немски , идването на папската делегация , която покръства повторно българския народ . Идването и на пратениците на Л.Немски , котито като заварват успешната дейност на папската делегация се завръщат .
Изреченията може да не са ма много правелно написани , разбираеми и т.н. , но в момента не съм адекватен за писане , паза се за неделя