Имаше една стряскаща статистика - от колко часа сън лишавало новороденото своите родители в рамките на първите няколко месеца... Някакви брутални неща. Наскоро обаче си говорих с баба ми и тя не сподели какъв метод е използвала да "отучи" сестра ми от нощното хранене, което често хората свързват с този среднощен плач.

ее стига де... такова насилствено променяне на режима е брутално дори за възрастен човек.

Иначе по темата... те хората отдавна са го изчислили... след 30 вече не е много добре. Не само поради това, че се увеличава рискът от разни усложнения и заболявания ами и родителите вече са си на възраст... то детето докато стане студент.. те ще са пенсионери вече... не е много оферта...
Така че, колеги, намирайте някоя сносна работа.. намирайте някоя "мадама", която вече иска да става "мама" и действайте че ще паднем под 7 милиона вече.

Време е за дете, когато можеш да му осигуриш нормален живот - да има къде да живеете и с какво да го храниш, обличаш, забавляваш и т.н. Не е време за дете, когато ти се живее, та ти се плаче, излиза ти се постоянно и едва свързваш двата края, заради постоянни пиянствания. Не е време и за дете, когато искаш да задържиш някого до себе си. Въобще, има време така като ни гледам.

Алис го е казала напълно точно. Появи ли се дете, всичко се променя и място за безотговорност няма.
Престъпление е да родиш дете, а да не му дадеш цялата обич и внимание, които то заслужава.
Лично аз искам да си поживея. Да придобия сигурност - и във финансов, и във всякакъв друг аспект, пък после, ако е писано, ще се появи и детенце. Или повече. Не го виждам в близките 5-6 години, но знае ли човек...

ами! променя се, променя се... колко да се променя
- все едно сега не съм стоял по цели нощи буден да чета
- все едно не съм тичал от работа до уни и пак обратно
- все едно не съм стоял на тръни, заради някой изпит
- все едно не съм отлагал да изляза с познати защото имам да уча
същото е само дето няма да тичаме и да сме на тръни заради изпити... ами заради друго
а, тоо "лудата глава" трудно увира от възрастта, ако това чакате
E.. естествено, че едни родители са хиляди пъти по-ангажирани от нас, но все пак... то си е и до човек, колко ще ти позволи съвестта да си пренебрегнеш задълженията и да си гледаш собствения кеф... това и в двата случая го има
То винаги има нещо което е с по-висок приоритет от това "да си поживеем както си искаме" дали ще е образование, работа, дете и т.н. винаги трябва да се балансира... не може да се вглъбиш и напълно да се отдадеш само на едно нещо

Когато намериш с кой да го направиш

Тази тема ми напомня за рекламата на "Тик-так" с "Докторе, започвам да чувам как биологичният ми часовник тик-така...
Аз се съмнявам някой някога да се е чувствал 100% готов да стане родител, иначе предполагам, че "времето" е настъпило, когато мисълта е започнала да изглежда повече вълнуваща, отколкото ужасяваща. Пък кога ще стане - при всеки според часовниковите механизми, които са му налични. Някаква финансова обезпеченост е задължителна, разбира се, ако говорим за семейно планиране, а не както дойде.

Ако има с кой да го направиш и този човек е доказал намеренията си като достатъчно сериозни, сиреч че ще може да се грижи за семейство и няма да го заебе,стига да го искате и двамата значи няма по-добро време

Бе то ако чакаш финансова стабилност, тя никога няма да дойде. Защото в един момент ти се струва, че тя се изчерпва с това да си плащаш сам сметките, но после искаш екскурзии в чужбина, а като си помислиш за дете, се почват сметки за собствено жилище (а такова как се изплаща у нас...), за голяма кола, за супер-дупер бебешки козметики и аксесоари, за такси за частни уроци... и става малко "нероден Петко". Те хората неслучайно са го казали, че човек знае 2 и 200. Все едно моите родители са ме гледали в балдахин и са ме хранили с лъжичка от масивно злато (сребърна е била, като се замисля).

Аз - за себе си и само и единствено за себе си, без да ангажирам никого с мнението си - съм на мнение, че време за дете е когато се случи. Защото децата избират родителите си и защото съм (без)крайно против аборта. И защото смятам, че ако си достатъчно голям да правиш секс, следва да си достатъчно голям да си носиш последствията.
Другото, за което съм сигурна е, че не ми се иска да имам тийнейджър, когато вляза в критическата. Не че нещо, просто ще стане много напечено. Но ако простата аритметика ми дава такива отговори, няма да го върна, ако се случи и късно, де. Просто ще пия повече Лексотан, Валериан и билкови отвари с успокояващ ефект.

Времето за детето идва , когато можеш да му подсигуриш:психическа и финансова стабилност.
Много важен елемент е и нуждата от дете , много хора правят деца , защото го искат в момента , след това съжаляват.

Аз не познавам нито един човек, който да съжалява, че му се е родило дете. Без значение колко неподходящ е бил моментът (а познавам няколко семейства с по 3 деца и едно с 4, в което майката е продавачка, а бащата - свещеник. Действието се развива в Стара Загора, ако това е от значение и въпросното семейство е супер сплотено, задружно и щастливо и никога не съм чула и да загатнат за някакво оплакване. Даже вчера и днес срещах таткото и ми разправяше колко са пораснали хлапетата и кое с какво се занимава в момента - на възраст са от 12 до 2,5 години).

И тая финансова стабилност ви е като мантра, дето никой не може да я дефинира какво съдържа - хубаво, достигаш определен стандарт, правиш дете. После те уволняват и ти какво? Връщаш детето?

След като не знаеш за такива хора ,защо има над 30 000 деца в домове за сираци ? (данни на БТВ)
И втора , не можеш да си на ръба на мизерията и да правиш дете след дете , уволнението е нещо , което не можеш да предотвратиш , но когато имаш ''стабилно''социално положение , образование и осигурена социална среда , това (уволнението ) няма да е проблем за дълго .

Донякъде си права, критериите за финансова стабилност са различни. Разбира се, ако си някакъв отчаян кариерист и максималист, ще трупаш пари ден след ден, докато накрая се вглъбиш само в материалното, а тогава има голям шанс детенце въобще да не се появи. Сигурност и улегналост са необходими за толкова важна крачка, каквато е бебето.
За мен не е най-удачният вариант да си 20-годишен безработен студент, още неналудувал се, ненаживял се, а с дете на ръце. Друг важен фактор е вторият човек. Той също трябва да иска дете, за да може то да се радва на пълна родителска обич и грижа, а не да е просто продукт на скъсан презерватив.

Въпрос на гледна точка - и такива деца познавам (плод на студентска грешка). Станали са хора, водят нормален живот и разправят истории от времето, когато са живяли с мама и тате в СтудАд. Но да, съгласна съм, че в идеалния случай и двамата родители не приемат това като драма. В противен случай, един от тях в някакъв момент си хваща шапката, предава се и офейква.
Колкото до домовете за сираци - това имах предвид за правенето на секс и носенето на отговорност.

И понеже знаех как ще отговорите, неслучайно дебеееело подчертах, че това е само и единствено мое мнение, в което съм убедена на 100%, но и с което не задължавам никого. Аз си знам, че аборт не бих направила, освен ако няма категорично лекарско мнение (по-точно мнениЯ), че плодът има малформации, несъвместими с живота. Както съм сигурна, че каквото и да става, не бих оставила детето си за осиновяване. По-лесно би ми било да разделя залъка на две или да протегна ръка за помощ, ако съм в крайна нужда, отколкото да нося на съвестта си смъртта на собственото си дете или зарязването му на произвола на съдбата. То не е виновно за грешките на родителите си и не заслужава по-малко любов заради тяхната евентуална простотия. А дете се гледа не толкова с много пари, колкото с много любов. Имам много такива примери край себе си - деца, отгледани с малко пари и много внимание и грижа и станали чудесни хора, както и деца, отгледани с много пари и малко внимание и станали (ставащи) пълни боклуци (колкото и да ми е мъчно да го споделя, понеже става дума за близко дете).

Както казах обаче по-горе, това си е мое мнение. Вярвам, че съм права, но не го натрапвам и не очаквам да го споделяте.

Неоспорим факт.
Аз, впрочем, съм студентско бебе. И въпреки че винаги съм била обграждана с обич и не съм била лишавана дори в онези гладни години, усещам, че родителите ми са били твърде млади (на 20 и на 23) и не са успели да се насладят напълно на най-хубавите си години.