За дете е време, когато.. когато ти самият вече не си дете.

Ако човек е готов за деца, когато спре да е дете той самият, то какво правят хората, които никога не са губили детсткото в себе си? Нима да имаш деца = да зачеркнеш мечтите си, идеалите си, любовта, приятелите и парите?

Е, като дете не ми пукаше за парите, тъй че може и без тях...

Начи е време да почваш да го правиш

Не веднага, ама в близките години си е време да се замисля. Че и не само да мисля.
Пфу, дей*а, как върви това време... все едно оня ден цъкахме карти с келешите на масата за тенис... То вярно, че баш оня ден разцъквахме, ама някак изведнъж се оказа, че сме между 21 и 26-годишни всичките.

С това да престанеш да бъдеш дете не мисля,че се има предвид да скъсаш с мечтите,фантазиите и спонтанността.По скоро другата страна на децата-инфантилността,глезенето,сърденето,никакви отговорности.
Не можеш да възпитаваш дете и да го вкарваш в правия път ако ти не си поне малко уравновесен и пораснал.
Иначе според мен подходящия момент е по-скоро свързан с партньора.Не толкова за възраст,финанси.
Трябва да си срещнал добър човек,сериозен,да съществува уважение между вас,любов,но и той да има необходимите качества.И говоря и за двата пола.
Дори да сте на 20 или да нямате много пари,ако си срещнал добър,амбициозен(в добрия смисъл) човек все ще се справите.
И да,може после да се намразите,да се разведете,но за момента,за онази ситуация,когато вие сте заедно и решавате да имате дете той трябва да е идеалния баща или майка.
А не да раждаш от някой ненормалник,безработен,но и без желание за работа,или някаква лигава джофра склонна да хойка нагоре надолу...после може и златна сватба да направите,но ще имаш лош родител за детето си.

За дете е време, когато можеш да поемеш отговорност за него. Истинска отговорност.
Когато си способен да го обичаш. Когато си се научил да обичаш и знаеш истинското значение на тази дума; когато си способен да понесеш всички лишения и неудобства, която тя носи.

Всичко останало е... пълнеж. Финансова стабилност? Ели го каза много правилно.
Това е такава огромна самозаблуда, която води единствено до това, че родителите презадоволяват децата си откъм всичко. Защото поради неразбираеми за мен логически процеси в умовете им, те смятат, че детето с много играчки е щастливо дете. И с това се изчерпват нещата.
А да знаете, нагледала съм се през живота си на презадоволени деца и съм убедена, че това е една от най-големите родителски грешки. Накрая възпитаваш човек, който е неспособен да оцени това, което има, неспособен да се зарадва от малкото, но същественото, постоянно вглъбен в липсата и в опитите си да я запълни.

Партньорът също не е задължителна константа в уравнението. Моето решение сама за себе си е, че ако не се установя с мъж на някакъв етап, нямам намерение да го чакам. Ще родя дете и ще си го отгледам сама. Ще бъде къде-къде по-добре да го отгледам с липсващ баща, отколкото с някой мизерник.

Много рязко отписвате факта, че човек трябва да е финансово подготвен за дете. Защото доста често след едното дете следва още едно и още едно и т.н. Познавам една жена, която взимаше всеки ден пари на заем, защото мъжът й не й даваше и я беше оставил да си гледа двете малки деца (1 и 4-5-годишни), да плаща наем за някаква квартира и да ги издържа. Предполагам, тези деца са били мега щастливи. И накрая тя роди още едно. Още са на върха на щастието. Така че не говорете, че парите не са важни. Детето има нужда от храна, която е скъпа. Пелени, които са скъпи. Дрешки, които се сменят през няколко месеца. Всякакви ваксини, лекарства - ами боледуват, особено докато са много малки. От играчки - все някакви! Това както и да го смятате си е разход. После, като имаш дете или някой трябва да ти го гледа, за да работиш, или само единият родител работи. Пак ли не е важно да си финансово стабилен? Винаги ми е било мъчно да гледам хора, които си броят стотинките, за да си купят храна в магазина. Не искам да го причинявам на моите деца това. Не казвам, че човек трябва да е милиардер, за да си има детенце, но трябва да се замисли от какво ще има нужда то и дали ще може да му го осигури. Обичта, грижата - те ясно, че не се купуват и са най-важни.

Никой не е казал, че парите не са важни. Това, което казвам аз (а май и не само аз), е, че финансовата стабилност се надценява като понятие, че хората влагат в него значението на това да си изцяло финансово обезпечен, никога да нямаш никакви тревоги и парите винаги да ти стигат за всичко, без да ти се налага да пестиш. Затова е много важно какво има човек предвид, когато казва, че иска да е "финансово стабилен", преди да започне да се замисля за дете.

Говорете в цифри!

За някои хора 1000 лв. на месец не стигат за самите тях, за други 600 са предостатъчно.
И наистина, ако няма какво да предложиш на едно дете, по-добре да не го създаваш. Че изплуването после е тежко...

Никой не казва,че парите не са важни.Важни са...Въпросът е,че тази жена е вземала на заем,защото мъжът и нещо си е правел.Ако беше помислиля малко с какъв мъж се обвързва нямаше да стигне до там.
Ще кажете-той е бул роза като са се загаджили...роза,но на всеки му личи...най-малкото ще му видиш държанието,работата,амбициите,навиците.Но си затваряме очите и се примиряваме и после защо така.
В сегашната ми връзка например отдавна ми е предложено да живеем заедно.Но аз не искам.Защото ми се поставя условие сестра му да е с нас,защото не може да я остави сама.Ок...тя е страхотен човек,него го обичам,но ако ще да ми е последното предложение за съвместно съжителство в живота няма да го направя.За много неща правя компромиси,примирявам се,но за мечтите и плановете ми точно как ще стоят нещата в живота ми не правя.
Но има хора,които ще си съберат багяжчето,ще заживеят като съквартиранти,а не семейство...ще се ядосват с друга жена в къщата...годинатасъжителство ще се превърне в много години и някрая никога няма да си ималя свой дом.Ай не мерси.
Затова и по-добре без дете,отколкото да направя компромис с бащата и това,какво той предлага на мен и бъдещето отроче.

Ти се ослушвай дали приятелят ти изобщо някога ще бъде готов/съгласен да живее без сестра си. Имай предвид, че това "не може да я остави" може да продължи буквално докато смъртта ви/ги раздели (ако останете заедно). Не знам отношенията ви, но съм се нагледала на поставяне на брат/сестра пред съпруг/а безусловно и винаги. И става дума за случаи, в които примерно детето на двойката навършва годинка, събрали са се на нещо като парти, на което сестрата не е успяла да отиде (поради някаква причина) и насред партито звъни, че й трябва помощ за пренасяне на нещоси и мъжът отпрашва с мръсна газ към залеза, за да спасява сестричката си в беда.
Не ме разбирайте грешно - обожавам семейството си (нямам братя и сестри) и не съм съгласна, че те биха ми били старото семейство, а мъжът ми един ден - новото. Абсурдно е. Обаче човек трябва да може да си подрежда приоритетите във всеки един момент и когато маминка, сестра му или който и да е се окаже непоклатим приоритет в 100% от времето, изискващ време, внимание, а нерядко и средства, е време да се ослушаш внимателно и да преразгледаш ситуацията. Мамините синчета са много повече, отколкото ви се струва (а ако не са мамини синчета, са рицари, спасяващи по-малките си/самотните си сестри, че и братя от тъмното, драконите и прочее... докато останат да си кукуват самички или докато някое момиче не почне да гълта хапове с шепата и не се принесе в жертва, за да успее да се примири със ситуацията).

Сори за отклонението, болна тема ми е. Аман от такива, дето като кажат "маминка" и мед им капе от устата, а когато маминка кихне, хукват да я водят по всякакви специалисти, зарязвайки като куче жена си, която е родила преди броени часове.

Онова, което искам - доста объркано - да ти кажа, е да не си оставяш магарето в калта. Ако не е този, има свестни мъже - бол. Някаква част от тях са свободни и биха те поставили достатъчно високо и достатъчно често в приоритетите си.

Парите са мега важни колкото и меркантилно да звучи. Финансовата стабилност е абсолютна предпоставка за отглеждането на дете. То психически всеки може и да е готов, ама за да осигуриш на детето си добър живот трябва нещо повече от психика на възрастен, желание и любов.

И какво значи да се говори с цифри? То хората гледат деца и без пари, ама нека се съгласим, че това не е пример за подражание. Колкото повече, толкова по-добре.

Ето това ИЗОБЩО не е вярно, Ники. Щото в един момент чавето почва да мери всичко в пари и да ми се хвали, че най-хубавият подарък, който е получило за рождения си ден (във втори или трети клас, не помня) е футболната топка, ЗАЩОТО е струвала 140 лв. в мола.
Материалната презадоволеност не води до нищо добро - освен до възпитаването на меркантилни келеши, които уважават само хората с пари и гледат на останалите като на "боклуци". Бе... за такива хлапета хората са ходещи банкови сметки - колкото повече имаш, толкова по-достоен за уважение си. И като пораснат, почват да раболепничат пред силните на деня, без да се интересуват от останалите им качества.
И за да се избегне това, трябва далеч по-сериозно, строго възпитание и безумно много приказки и лични примери как парите всъщност нямат такова значение. Да де, ама, мамо, те като нямат значение, вие с татко що имате много и казвате, че колкото повече, толкова по-добре?

Разберете ме, не проповядвам аскетизъм и прочее. Но според мен презадоволеността е поне толкова лошо нещо (ако не и по-лошо). Щото днес келешът ще се радва на топка от 140 лв (тру стори, впрочем), утре....? Същият ходи на училище с телефон за над 1000 лв., а тъкмо завърши началното училище.

Не знам, не знам... нямам идея как ще си гледам децата един ден. Не съм привърженик на физическите наказания, обаче знам, че ръката ми ще тръгне по инерция, ако детето ми някога нарече някого "боклук", само защото има достойна, но нископлатена работа. Ще бъда ужасно, безкрайно разочарована - едно, от него. И второ, от себе си, че очевидно съм/сме се издънила/и много лошо някъде.
Но то си зависи и от отношението на родителите към парите, разбира се. За мен "колкото повече, толкова по-добре" никога не е звучало....хммм... адекватно спрямо житейската ми философия.

Е, то това е въпрос на възпитание. Дете, израснало в богато семейство, не е задължително да е разглезено и изобщо да покрива всички тия стереотипи. Това си е до родителите.

1000 лв на член от семейството след като са били покрити всички дългосрчони фиксирани разходи /наем ипотека вноска за кола ... /