Мила, нищо не знаеш, прошка не се иска, а се дава.

Най ме дразни лицемерието и злобата

Дразни ме ако някой е бавен , муден , без мечти , цели и интереси...

Дразнят ме хора, които постоянно ти натякват, че са по-умни (а до колко е вярно, че са ... :Х).
Дразни ме, когато някой си мисли, че ме познава по-добре от самата мен.
Дразни ме, когато говорят зад гърба ми.
Дразнят ме използвачите...

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Дразни ме, когато някой се обиди като не харесвам нещо, което той харесва. Я всички у лево!

Дразни ме, когато някой умник реши, че ме познава и разправя на мен и света какво мразя и какво обичам без дори да ме е питал дали е така, а на какви наблюдения се основават тези му заключения е просто мистерия. Подразбира се, че никак не е улучил понятията, нито моето виждане.

Мразя когато постоянно виждам как навсякъде хората се правят на интересни и си вярват, че се получава, но всъщност има един кръг от хора (хора като мен), които намират всевъзможните им опити за самоизява за жалки. Не знам как моето чувство за срам е толкова по-непреодолимо от тяхното, което излиза на практика условно... Никой не е застрахован от това да се изложи - всички някога под някаква форма сме се излагали. Затова опитът учи - знай си границите. Защо тия люде се считат за непогрешими?! Ето - осирате се жестоко, не го ли осъзнавате? Не знаете ли кога да си замълчите? Депресирате ме.

Нахални хора...и невъзпитани.И такива,които слизат по ескалатора като по стълби...брррр.И малоумници...ииии някой да се държи арогантно с мен или поне да се опитва.

ще си слизам по ескалатора колкото си искам.. пък!

Ако попаднеш на мен най-вероятно няма да успееш,защото заставам по средата и не мърдам.Аз като искам да слизам или да се качвам с краката си ходя на стълбите.

да, обаче, когато тъпото влакче на метрото идва, а ти си застанала пред някой, който закъснява, не се изненадвай, ако те срита

Принципно е прието на ескалаторите да се застава отдясно, за да може хората, които бързат, да могат да минат по-бързо от теб, отляво.

Йъп, нормален етикет. На българите сигурно ще им отнеме десетилетия, за да го развият, обаче. Въпреки залепените (вероятно от някой доброволец) табелки "Стойте отдясно!"

Ooo, аз бих успяла : )