Винаги. Ужасен навик. Даже наскоро се хванах, че си имам ритуал преди да купя книга. Първо я помирисвам (обожавам аромата на книги, нови, стари- няма значение), после чета първите ред- два и накрая обръщам, за да прочета последното изречение...

И аз чета края понякога. Даже преди да започна "Парижката Света Богородица" видях последния абзац, което по-късно разбрах, че е било огромна грешка, защото не очаквах такова развитие...Малко съм разочарована, очаквах безкористна и вечна любов и от двете страни, пък то какво било...но въпреки това като цяло ми хареса. Стилът на Юго ми допада много.

Само и единствено един път.Книгата беше ''Отнесени от вихъра '' , историята на Скарлет и Рет беше доста...интересно и ми беше тръпка да видя края , иначе не обичам подобна проява на нетърпение.Харесвам пълното удоволствие над книгата...

Никога не съм го правила това с четенето на края на книгата. Предполагам, ще си разваля цялото удоволствие Имам друг гаден навик - чета винаги пряката реч и се връщам на обясненията на автора след няколко изречения просто ми е интересно какво си казват

Олеее.. аз това го правя много много рядко, ако е някъв много важен, кулминационен разговор и нямам търпние да разбера как се развива. Направо препускам през думите: казал, отговорил, почесал се и нам си к'во - само реч, реч, реч

Като стане много напечено просто не мога да се сдържа и винаги поглеждам края на книгата. Ама успявам да запазя самообладание и прочитам само последното изречение, не гледам нагоре. Ако ще и да е било кратко и не издаващо каквато и да била информация ( примерно от сорта на "Той се усмихна."), пак се чувствам поне мъничко по-удовлетворена и някак си успявам да мина целия екшън малко по-спокойно. Щото иначе като се развълнувам, от нетърпение почвам да прескачам редове и си развалям кефа от четенето, щото сама се обърквам. И това с пряката реч също го правя понякога

Йей! Стотен пост, юбилей!

Веднъж съм го правила, с "Хари Потър и Даровете на смъртта", просто нямаше как да се стърпя, толкова години я чаках и ... опитах се, но някъде към средата на книгата не издържах и прочетох само последното изречение. Иначе никога не стигам до там, ако много искам да видя финала - цяла нощ не спя, чета с голяма скорост, може даже да пропусна някакви описания и прочие, но я довършвам. Като цяло обаче книгите, в които историята ми е чак толкова важна и интересна не са толкова много, затова си ги чета бавно и спокойно и се опитвам да ги разбера, не само да проследя развитието на сюжета ..