Аз като разправям, че нервите ми за нищо не стават вече... Преди половин час приключих с днешния епизод и едва сега пиша, щото едва сега мога да фокусирам екрана от рев. И бях сложила да варя един ориз, той тръгнал да загаря, аз го бъркам, а сълзите ми капят в тенджерата. Не знам дали можете да си го представите, ама бях/съм много трагикомична картинка.
И много искам да наритам Хю Лори, ако това според него бил upbeat финал. Егати нещастника... каквото и да стане в последната серия, ако Уилсън умре, няма начин финалът да е оптимистичен. Без значение от това как Хаус ще го понесе, смъртта на Уилсън би означавала символът на Доброто през тия 8 години да умре и, честно, това - само по себе си - е трагично. Да ги е**, значи... Ако целта им е била да постигнат емоционален ефект, определено успяват, ама да се гаврят, че бил положителен.. Катарзис и подобни глупости - не, мерси. Сериозно почвам да си мисля дали изобщо искам да гледам последната серия, или да опитам да запомня сериала такъв, какъвто беше до миналия сезон.
И преди някой да ме контрира, че става дума за филм... такива неща се случват на безкрайно добри хора и в реалния живот. Същите неща. Също толкова трагични и непоправими, а после оставаме заобиколени от егоистични задници, които мислят само какво чувстват и искат те самите. И пак ревнах - за Уилсън, за всички онези, които той олицетворява в тия няколко епизода (някои от които съм познавала и хиляди, които не съм), а вероятно егоистично рева и за себе си. Явно наистина са си постигнали целта, обаче ако някога срещна Хю Лори, вероятно наистина ще го наритам. Ако нещата продължат така и няма някакъв туист в последната серия, финалът би могъл да бъде оптимистичен (по някакъв ужасно извратен начин) само за неговия герой, но не и като цяло.
Ако обаче имаше момент, в който се засмях, беше с бисквитките Орео - трябва да кажа на Оги, че продуктите им имат почти магическо въздействие. Ама каква луда реклама им направиха само...