Да,което е изкючително правилно от гледна точка на отглеждане и възпитание на децата На по-късна възраст може,но при малки деца е глупост...

Е как - бременната от шефа си секретарка взима толкова.... Шегата настрана - има големи разлики между заплащанията на жени и на мъже - дори и в рамките на 1 сфера. Което значи 2 неща:
- За да има баланс, търси си мъж с по-малко престижна професия, да сте с равни заплати
- Работете в екип, получавате 1 заплата и си я делите. Пример: Дует Ритон.



И кой от трите типа СИО препоръчваш?



Аз съм за - точно децата ще се развият правилно, бащата няма да му се налага да работи, което е добре за семейството, а също така, семейството ще е по-здраво, ако жената има някаква тежест в него - в този случай, тя ще изкарва парите.



Ето второ мнение по темата.

Ти покрай апартамента в Бояна, за който разправях на форумната ли се сети?
Обаче мани майтапа, идеята за пребрачен договор никак не е лоша, само дето мнозина я смятат за "А, да бе, ама ние толкова се обичаме, никога няма да се разделим, как ще я поставя в толкова неловко положение.". И после ела гледай какво става (всъщност, не знам у нас доколко се случват подобни неща), ама един познат в САЩ има 2 деца от една чавка, дето хем не работи (на 40+ години е и не знам дали изобщо някога е работила), хем нямат брак, хем го изгони от тях и той сега живее по хотели и се съдят, щото иска да му вземе всичко.

Е, всеки случай си е за себе си, не можем да правим паралели между всяка една усложнена ситуация. В него случай, как да подпишат споразумение, като нямат брак? И каква е логиката, жената да изгони мъжа, който я издържа? Значи има нещо, което не е казано в казуса - кръшкане, афери, неразбирателство, някаква интрига.

В положителна насока - той поне се е отървал от нея. Може да се споразумеят - той да вземе къщата, тя децата и да си заминава. Чиста работа.

Официално обявявам, че оттук нататък ще ползвам тематични гифчета за всеки коментар.


ЕБАААААААААААААААААААААААААСИ ГАДНОТО !

Да, ама, Кристо, с тия 2 деца съдът нито ще я остави на улицата, нито без издръжка, още повече, че човекът си има много престижна професия и сериозни доходи (според техния стандарт, имам предвид). Просто един ден се прибрал и си намерил куфарите пред вратата, а бравата - сменена. И сега водят дела. А със сигурност са имали неразбирателства, щом се разделят, въпросът е, че тя очевидно има увереността, че законът ще я покрепи, само защото децата са при нея (тя е от тия soccer moms, дето уж гледа децата и ги разкарва насам-натам с колата). Как точно ги гледа, е друг въпрос, щото съм чувала много истории, но приемам, че монетата има две страни. Човекът се скапва от работа, за да имат те всичко необходимо, и един ден се оказва, че тая коза се опитва да му вземе всичко, до което може да се докопа. Не знам доколко може да се случи, при условие, че нямат брак, ама щом делото е влязло в съда, предполагам, че все пак има такава вероятност. Иначе да я бяха пратили по живо-по здраво да пие една студена вода. А и, както казах, тя си е у дома, а той живее на хотел.

Ти казваш, че са усложнени ситуации, ама са си бая реални. От това, което съм чувала, малко разводи протичат приятелски и с разбирателство. Обикновено все има по някой наранен, а наранените хора са способни на големи глупости, за да "си го върнат" на другия. На ти си куклите, дай си ми парцалките, ама в страшни размери и вариации.

За какво я е взел тази чавка тогава...надали е била много работна докато са се загаджвали...после що така и онака.
Аз от право не се интересувам особено...да не кажа,че освен ако пряко не ме е засегнало нещо,съм пълна невежа...само по някоя дисциплина ме тормозят с някакви закони и процедури...
Та нищо не знам,но ми се струва,че в България например биха си оставили жилкщето на мъжа...докато в САЩ например винаги всичко е в полза на жената, но ако има деца...тогава ще и дадат ако ще и фирмата му.Което по принцип от една страна е добре.
В никакъв случай не казвам,че човек заслужава да гради бизнес с години,да се трепе и накрая защото е сгрешил с преценката си някоя чавка да му вземе всичко.Добре е в някои ситуации,когато някоя заблудена овца се хваща с чичо си...и в следващия момент като той си хване по младо шиле...да има къде да живее с децата и как да преживява. Защото знаем и,че децата се присъждат на майката,освен ако не е получъртва алкохоличка,която се и боцка.Което според мен също е правилно,защото майката трябва да отглежда децата си.Та добре е да може да има дом..макар,че не го е купила със свои пари,то поне заради децата.

gioiella,
грешно ти се струва, че има някакво правило на кого какво да оставят при развод. Могат да остават и жилището, и децата както на съпруга, така и на съпругата. Ако са се разбрали предварително - това е друга работа.
Обаче ми направи впечатление, че изключително омаловажаваш ролята на бащата в семейството. Първо,



Откъде знаеш, че жените са по-добри родители и възпитатели от мъжете?
Второ,
Моля?! Би ли разяснила как и защо една майка има повече права от един баща върху децата им?
Ако бях мъж, щях много да се засегна от подобно мнение. Не винаги жената е перфектна майка и домакиня, както не винаги един мъж може да изкарва луди пари, за да храни 5 гърла. Предварително искам да кажа, че не се заяждам.

А иначе предбрачните договори сигурно са полезни, но аз определено не бих поискала да подпиша такъв, нито бих го предложила на съпруга ми. Ако ще и в един момент да спрем да се обичаме, не смятам, че ще се стигне до бой за имоти, вещи и т.н. Все пак от елементарно уважение.

Алис, аз само с последното не съм съгласна. Имам предвид, че ти може и да мислиш, че ще се разберете цивилизовано, обаче отсреща да се окаже говедо от породата сиво искърско. Или просто наранен човек, а наранените хора са способни на много големи изцепки и могат да ти вгорчат живота, ако не сте изчистили предварително тези въпроси. Така де... то и ти самата не би могла да си сигурна как би реагирала при евентуална раздяла, защото първо, зависи от обстоятелствата, които са довели до това решение; второ, зависи от съпътстващите обстоятелства (имате ли деца, да речем) и трето, хората се променят и няма как да знаеш как би реагирала. Нито път да разчиташ, че отсрещната страна ще бъде също толкова цивилизована.
С което не казвам, че ако се заженя, ще опра пистолет в главата на избраника си, за да подпишем подобен договор - просто ако той го предложи, не бих имала против, защото го виждам като улеснение, а не като тежест. Пък и е много вероятно никога да не се наложи да прибягваме до условията в него, та може и да си остане просто лист хартия.

Иначе съм съгласна за ролята на бащата - щото с това мислене, че жените имат основна роля във възпитанието на децата, трябва да се грижат за домакинството и да ходят на работа, щото живеем в модерни времена, се получават невротички, за които 24 часа в денонощието са малко, а мъжете им тръгват по к*рви, защото им липсва внимание от страна на жените им. И не могат да разберат, че жена, която се грижи сама за домакинство, за дете и ходи на работа, няма време да се обърне дори. Няма време за себе си, няма време и за човека до себе си - и, в резултат от това, не усеща как го губи.
Естествено, може много да се теоритизира и връзката между детето и майката е неоспорима. Обаче да абдикираш от евентуалните си задължения само защото си баща/мъж... Или пък като жена да се нагърбиш с хиляда неща едновременно и накрая да се чувстваш омаломощена, недооценена и да те питат за тиквен медал ли се бориш... съвсем не го разбирам.

Аз нямам против предбрачните договори Просто не мисля, че бих подписала някога такъв. Ако съпругът ми много държи, ще склоня, но иначе хич няма да си мътя главата с такива работи. А и не се очертава да се окаже "говедо" така че аз мисля, че съм си окей

Само една вметка - никой не тръгва да се жени с идеята, че половинката ще се окаже добитък, различен от мишленце, котенце, зайче, мече и прочее. При все това, 1 от 3 брака (ако не се лъжа, но нека юристите да внесат яснота) завършва с развод (като немалка част от въпросните разводи се превръщат и в циркове като бонус).

Ама пак не каза, ква е причината да го изпъди?
Щото нали знаеш - ако нямат брак, а къщата им е купена изцяло с негови пари => е само негова, а не е съпр. имуществена общност. А като държи къщата, ще му дадат и децата (макар, че той като работи, кой ще ги гледа?) - вероятно ще спечели, точно защото нямат брак. Ако имаха направо го отписвай.

Инак човекът сам си го е направил. Направил си е живота така, че направо си го проси да му се прецакат нещата.

Не умаловажавам ролята на бащата 0.о Но по принцип.за птглеждането и възпитанието на едно дете ако то трябва да се лиши от един родител то това по-добре е да е бащата.Той естествено е от огромна важност за израстването на детето,но майката е с още по-огромна.
Да го кажа малко по-народно...бащата го прави заедно в.майката,но тя го износва,ражда и кърми...логично връзката е по-здрава и някак биологично заложена.Което не значи,че бащата има по-малко права или нещо подобно,просто е по-добре да стои при майката ако родителите са разделени.
Изключвам случаи с пропити,безотговорни майки....тогава с радост бих го връчила на бащата.Но се знаят доста случаи на изоставени жени с дете/деца на ръце,които се чудят как да преживяват.


И да допълня за овцете в браковете.Винаги човек дава ситнали какъв може да се окаже по-нататък... освен ако не падне на главата си,удари го нещо,превърти изведнъж...той като му свърши пубертета е с оформен характер и дори в някакви уж незначителни ситуации може да забележиш нещо.Но никой не гледа...пък ако случайно забележи си казва"тя ще се промени...то така просто заради ситуяцията".Но за да реагира някой някак в дадена ситуация,то това му идва от характера и възпитанието.Освен ако не е цунами...примерно.
И си ходите с години,търпиш,убеждаваш се...и накрая взимате и се жените незнайно защо.Познавам ужасно много двойки,които си изневеряват,обиждат,не се търпят..единия едва ли не издевателства върху другия...знам и такива,които взаимно се бият.И се женят...и деца имат...някои си остават и вече 10-15 години заедно...може и да умрат заедно.
Виждат се ясно.какви са и пак се взимат и правят деца.
Аз сама ще остана...бездетна с 10 котки и 5 кучета,но такъв мъж няма да взема.Вероятно бившия ми казва същото за мен...но сватбата ми е някак прекалено крайно обвързване(въпреки опцията за развод) с някой келеш.

Според мен основите на характера на един индивид се поставят през детството, оформя се през пубертета, но нещата, които истински могат да ни променят, като че ли са след пубертета, където хората са склонни емоционално да изживяват нещо незначително по начин, който подхожда на някаква дълбока житейска трагедия. Именно след ценния опит от пубертета, според мен, се оформят някои ценности, които човек си поставя на първо място - точно това бива подложено на истинско изпитание в годините от студентството и смея да твърдя, че промяната в мирогледа може да дойде и в този момент.Имайки предвид изминалите фази на психическо и физическо израстване и морално съзряване, опитът в по-напредналата възраст оставя по-ясен белег и новата нагласа е по-устойчива. Казвам това във връзка с горния коментар, от който разбирам, че се твърди, че човек едва ли не е това, което излезе от пубертета.

Смятам, че ако детето е момче е по-добре да има баща до себе си, защото те не биха споделили всичко с майка си (не винаги и не всичко). На площадката зад блока има една майка, която гледа сама момчето си и не смогва с всичко. Безкрайно изнервена е, доста често крещи по детето, налага и се да го оставя сам доста често. Той е буен и в училището са казали на майка му, че има нужда от мъж на който да подражава. В крайна сметка тя беше бясна, че се месят в нейния личен живот, но нещата са свързани.