|
Или пък самотните майки опитват да свръхкомпенсират (абе, така ли се казва?) за отсъствието на бащата и да направят отрочетата си по-мъже и от мъжете дори. Точно щото жената не знае какво е да си мъж, а детето няма мъжки пример в непосредственото си обкръжение (ако няма дядо, да речем), може да тръгне да го възпитава в стереотипи - как трябва да се държат мъжете, какво се очаква от тях в определени ситуации... и накрая може да се получи я гамен, я пишман мачо, я откровен поплювко/мамино синче, дето, както казваха Тъпанчеви, "като каже "мама", то устата му лепнат". Историята познава много примери за трите, понякога и комбинирани в един и същи индивид. И такива познавам. Както ако самотен баща отглежда дъщеря си, има опасност да опитва да компенсира отсъствието на майка, като се превърне по-скоро в приятел, отколкото в родител - щото нали уж майката трябва да изслушва, да помага със съвети, та той може да опита да изпълнява тези функции, оставяйки на практика детето си без нито един родител.
С две думи - да, това са крайности, но да, те се случват непрекъснато, колкото и да не са желателни. Те обаче и не изключват възможността самотен родител да отгледа много читаво дете, така че нека не генерализираме, нали? И има значение дали другият родител изобщо е в картинката, или просто си е бил камшика и е драснал нанякъде (изключвам случаите, когато е починал, защото това не пречи да присъства в живота на детето по начин и в степен, избрани от живия родител).
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
|