абсолютно...днекса е много шантав ден!!!!
Всички са изтрещели! Ама то нормално.... Земетресения, бури, птици.
А и аз не съм се наспивала от нз кога и снощи си легнах уж рано (към 23) и като се залюля стаята ми после не можах да заспа. То всичк съседи навънка, телефона ми звъня 100 пъти, баща ми пък пуснал радиото Та не издържах и към 5 излязох да се видя с приятели

Христос разтресе

Аз се събудих от по-силния трус, попитах сестра ми "Това земетресение ли е?, тя каза "Да" и най-спокойно си изчаках да премине в леглото Чак в последствие се плаша от непукизма, дето го проявих, ама явно много ми се е спяло . При нас нямаше падащи предмети, хем сме на седмия етаж и в западните части на София, само се чуваше дрънченето на прозорците и реших, че трябва да е с магнитуд някъде към 4. Затова не ми се стори за необходимо да се евакуирам . После като разбрах, че е било по-скоро "някъде към 6", направо ми стана лошо Вторичните трусове изобщо не съм ги усетила, спях си спокойно, но за сметка на това ме събудиха два пъти да ни питат как сме.

Преди малко викам на родителското крило ,,Абе какво е това по стената?''. Е оказа се, че стените са се напукали Сега най-накрая ще боядисаме

Не мога да ви разбера как така сте спяли. Брат ми и баща ми се ядосаха след първия трус и си легнаха, ние с майка ми не сме мигнали цяла нощ. Още имам чувството, че разтриса от време на време. Беше си доста гадно, ама и ние не излезнахме навън.

И аз се чудя сега. Ама просто не ми се видя толкова силен и съответно нямаше за какво да се притеснявам. И си заспах отново. Ако знаех, че е почти 6 по Рихтер, и аз нямаше да мигна.

И мен ми се стори към 3-4, ама толкова ми се спеше, че.. Бдв, не знам дали го усетихте, ма преди час-два имаше съвсем леко пак.

Яни, като казваш и се сетих хазяйката, която излезе навън в 3 е стояла до 6 и си е лафила с някви украинки и гермаци (смятайте кой си цени живота - чужденците ) и завързала контаки, разменили телефона, нам си кво. Та мисълта ми е.. положителните страни на земетресението, хах.

Предпочитам да не м е толкова положително Пак добре, че беше кратичко. Иначе аз цял ден си усещам мои си трусове, но този последния сигурно съм го преценила като "охх стига съм си измисляла"

Аз през деня нищо не съм усещала. Въпреки че аз принципно не ги усещам по-слабите земетресения. Но отказах да си държа телефона на вибрация, дори по време на изпита, защото ме стряскаше като извибрира

Не се филмирайте, хора, вторичните трусове няма как да са по-силни от първичния (освен ако не сте по филмите), а първичния не беше от тоя тип дето срутват сгради и прочее. Само се погрижете по принцип да нямате някакви потенциални тежки/остри падащи предмети по/до стените, щото ако след години тресне пак, да има възможно най-малко повреда върху вас.

Беше много яко! Тресеше, люлееше, намаляваше и после пак увеличаваше. На 7 етаж се усети доста силно. На горния падаха някакви мебели, виеше едно куче и нещо се счупи. При мен само подпирах полиелея, за да не се блъска в тавана! Не тръгнах да бягам, защото къде де бягаш от 7 етаж? Но отидох на прозореца, да видя дали някой няма да скочи... Не скочи, само излязоха по балконите и се приготвяха....
Иначе днес се потресох като слушах истериите на репортерите. Колко било страшно, ужасно, чудовищно... Веднага налетяха като лешояди на мърша. Ужасно е ако стена падне върху тебе или горния етаж, а не малко вар... Ако умре затиснат човек, а не ако някой се изплаши. Говорят, че някаква 70-годишна жена получила удар и починала от страх. То ако вятърът блъсне врата, от това също някой може да получи удар и да си замине. Истината е, че ни се размина. както каза един съсед: Господ само ни размаха пръст за греховете ни, но не ни наказа този път.

това за бабата дали е вярно? По принцип ако е имала примерно някакви сърдечни заболявания може наистина да е станала белята! Но според мене медиите прекалиха с всичко! Къде по-лоши неща са сеслучвали.....
Наистина беше неприятно, но чак до такива истерии да се стига... И сега само за това ще се говори по сутришните блокове може би 1 седмица

Via Жейми:

беееееееееееее
всеки изживява страха си различно.
като разтресе, аз станах веднага и се насочих към вътрешна стена.. И веднага ми причерня пред очите , опитах се да се задържа на краката си, но те се подкосиха сякаш и се свлякох на земята за една-две секунди, без да припадам...
време след като се изправих пак, се усетих че не вдишвам и издишвам..
някои хора сме по-сензитивни, що се отнася до опазване на живота си..

то това може да е и щото си станала мн рязко