Пък дали казват нещо смислено - вие ще кажете



Визитка:
Ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Борислав Борисов влиза в Управителния съвет на БНБ от юни, съобщи преди дни Държавен вестник. Той е избран от президентската квота. Дни преди избора той отговори на въпроси на вестник "Стандарт" относно развитието на висшето образование у нас. Проф. Борисов е роден през 1949 година в София, завършил е ВИИ "Карл Маркс" (настоящ УНСС), специализирал e в Москва, Берлин, Прага, Женева, бивш депутат от 39-ото народно събрание.


- Г-н Борисов, управляващата коалиция вече демонстрира готовност да разреши платен прием в държавните университети. Какво ще допринесе това за качеството на подготовка на вузовете и финансирането им?

- Ако властта наистина демонстрира такова съгласие, това означава, че е умна власт и е решила най-после да даде глътка финансов въздух на държавните университети, като спре изкуственото насочване на целия поток от желаещи да си платят образованието единствено към частните вузове. Това ще са допълнителни средства в оскъдния бюджет на държавните висши училища, в т. ч. за подобряване на мизерното заплащане на преподавателите и на разпадащата се материално-техническа база на университетите. Но ефектът не е само в това. По-доброто заплащане на преподавателите дава възможност за привличането на по-добри кандидати за асистенти, повече пари за наука и т.н. Най-важното обаче е, че така университетът излиза на пазара на образователните услуги, където е реалното търсене и предлагане на определени специалисти, а оттук - подобряване структурата на предлаганите специалности, както и усъвършенстване на съдържанието на обучение съобразно потребностите на практиката.

- Дали няма да има злоупотреби от страна на висшите училища, ако се оставят сами да определят квотите за платен прием, при положение че не е ясен пазарът на кадри у нас? Как ще стане ясно за кои специалности трябва да се посочи платен прием?

- Това всъщност са два въпроса. Всеки университет е напълно наясно кои са търсените специалности, за да обяви платен прием по тях. Но това даже не е необходимо да се прави. Достатъчно е студентите при подаването на документите да посочат за кои специалности са готови да кандидатстват и с платено обучение, а след това на базата на заявените желания да се направи разпределение на местата за платения прием по специалности. Що се отнася до възможните злоупотреби от висшите училища при определяне на квотите за платен прием, то въпросът има два начина на решение. Единият е в закона да се фиксира такава квота - например 25% от разрешения държавен прием. Другият, който аз мисля, че е по-смислен и логичен, е квотата за платен прием да се определя в зависимост от получената от висшето училище оценка при неговата акредитация, съчетана с вярно определяне на неговия капацитет за обучение. Например висше училище, получило акредитационна оценка, по-ниска от "добър", да няма право на платен прием и колкото оценката е по-висока, толкова квотата да става по-голяма но общият прием да не е повече от определения при акредитацията капацитет на университета.

- Чуха се доста критики към Закона за висшето образование. Кой е най-големият му недостатък?

- Трудно е да се определи кой, защото не е един. Страшна е например щампата, наложена като организационна структура на университетите. Всички имат едни и същи основни звена, с регламентирани функции, помощни звена и т.н. Да, но съобразно своя профил университетите имат различно съдържание на учебния процес, който изисква адекватна организация и организационни структури. Не е едно и също да организираш учебен процес например в икономически, технически и хуманитарен университет. Всеки един от тях има специфика и тя изисква специфика на организацията му. Но не! Калъп за всички. А организационната структура на управление е едно от най-същностните изисквания на университетската автономия. Или да вземем друг пример като абсурдното обвързване на магистърските с бакалавърските специалности. Магистърска специалност може да се разкрива само при наличието на такава бакалавърска. Защо? Нима не може да има магистърска специалност, която е извън съдържателния периметър на съществуващите бакалавърски специалности. Ами междудисциплинарните магистърски програми - как ще се развиват? Да не говорим за глупавото определение на "основен трудов договор", което създаде и продължава да създава десетки кадрови проблеми в университетите и т.н.

- Многократно сте заявявали, че незаконните университети са един от основните проблеми на висшето ни образование. МОН най-сетне се захвана с тях и прокуратурата вече ги разследва. Това достатъчно ли е, или трябва и легитимните ВУЗ да минат през нова акредитация и по какъв критерий?

- Знаете, че бях депутат в предишния парламент, и за съжаление той, макар и по-малко от своите предшественици, ударно гласуваше разкриването на университет след университет и колеж след колеж. Единственото ми успокоение беше, че като член на комисията по образование и наука в този иначе недобър Закон за висшето образование разписвах раздела за акредитация и оценка на висшите училища и техния следакредитационен контрол. Това бе надеждата ми, че в системата на висшето образование все пак се създава орган, чието призвание е да сложи ред в нея. Убеден съм, че в своята работа, а подчертавам, че тя е изключително трудна и отговорна, това ще бъде един обективен орган, който ще съумее да отсее житото от плявата сред българските висши училища. А иначе МОН много отдавна трябваше да се заеме с това което сега направи.

- Предстоят нови кандидатстудентски изпити - в УНСС ще има ли предварителен изпит?

- Не, няма да има. Смисълът от предварителните изпити е по-скоро количествен, а нашата политика е ориентирана към качеството на кандидат-студентите. Но разкриваме нови специалности, свързани с предстоящото ни присъединяване към Евросъюза. Те са европеистика, бизнес икономика, екоикономика и регионално развитие.

- На няколко пъти сте заявявали, че средното образование къса връзката с висшето и не дава достатъчно добра подготовка. Как гледате на новите проекти на МОН във връзка с оценяването и приема във висшите училища?

- Състоянието на средното ни образование е толкова отчайващо, че университетите, вместо да надграждат знания, са принудени все по-често да попълват пропуските и празнотите и да коригират, казано направо - незнанието на тези, които са го завършили и са станали студенти. МОН върви в правилна посока, но работата, която трябва да се извърши, е огромна и много сложна. Вземете например само такъв възлов въпрос като преструктурирането на училищната мрежа. Без неговото решаване няма да има подобряване на качеството на обучението, но в същото време закриването на едно училище често означава и "закриване" на селището, в което е то. Да не говорим за това, че не може да има сериозно подобряване на учителския кадрови състав при тези обидно ниски заплати на учителите на фона на отговорността, която те носят пред нацията.

- Министерството на образованието и науката обмисля идеята от ВУЗ да бъдат отстранявани т.нар. вечни студенти. Одобрявате ли санкциите, които се предвиждат? Какво друго трябва да се направи според вас, за да бъде решен този проблем?

- Разбира се, че одобрявам такова намерение. Знаете ли, че по сегашния закон един студент по никакъв начин не може да загуби студентските си права. Може да прекъсва, да бъде отстраняван, но той си остава на практика студент и след тези санкции. Самите мерки обаче, които МОН предлага, макар и правилни, са формулирани с пожелателен характер. Трябва да се конкретизират всички възможни варианти, при които се губят студентските права, както и да се определят конкретни срокове на продължителността на прекъсванията, на следването и на дипломирането и др. Например по слаб успех да има право само на едно прекъсване, а при второто прекъсване да губи студентски права; защитата на дипломната работа или държавния изпит да става най-късно до една година след семестриалното завършване, след което това право да се губи и т.н.

Източник: в. Стандарт
20-04-2006

Аз съм съгласна с някои от нещата,които казват.Жалко,че не са им задали абсолютно едни и същи въпроси,щеше да ми е интересно да прочета паралелно мненията им.
Не е свързано конкретно с темата,но все пак ще попитам:какви са начините за увеличаване влиянието на СС?

ПП:Докато четях мнението на Биолчев на места не можах да повярвам,че се изразява по такъв начин .

Ексклузивно:

София, 11 юли /БТА/


Връщането на платеното обучение в бакалавърската форма ще е
самозащита на българското висше образование след приемането ни в
Европейския съюз. Това каза пред журналисти ректорът на
Софийския университет проф. Боян Биолчев по повод на обучението
на чужди студенти у нас след приемането на България в ЕС.

Той посочи, че с влизането ни в ЕС ще се ползваме от
административната уредба и законите на ЕС, но това означава и
обратното, че гражданите на ЕС ще имат такива права и у нас.
Според проф. Биолчев това ще бъде "катастрофален финансов удар"
за някои факултети.

Ако се въведе платеното обучение, тогава можем да поставим
кандидатите от ЕС при равни условия с българските
кандидат-студенти - например да се явяват на изпит по български
език, каза проф. Боян Биолчев. По думите му ако това не стане,
СУ ще трябва да се ориентира към студенти от страни, които са
извън ЕС. Това не е добре, защото сме европейски университет,
посочи ректорът на Софийския университет.

Проф. Биолчев каза, че е разговарял по този проблем с
министъра на образованието и науката Даниел Вълчев. Според
ректора на СУ връщането на платеното обучение в бакалавърската
форма се подкрепя от почти всички ректори на висши училища у
нас.

2 пъти прочетох и нищо не разбрах...Ще въведат задължително за всички платено заради ЕС? Защото иначе ЕСовците ще трябва да учат по-евтинко като нас? За това ли иде реч? То пък все едно ще се затичат тук да учат...

11 юли, вестник "Стандарт"


Индийци ще учат за доктори у нас

Качественото висше образование ще става все по-скъпа стока, казва проф. Боян Биолчев

- Проф. Биолчев, кога ще бъдат приети първите студенти в новия Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски"?

- Това ще стане през следващата учебна година. Акредитацията, която получихме, слага край на 60-годишна мечта, защото преди 60 години Медицинският факултет беше отделен от СУ и обособен в отделен университет. Оттогава се опитваме да си върнем това звено. Имаше огромна съпротива срещу нашето желание и сме щастливи, че то вече е на път да се осъществи. Така ставаме първият пълен университет в страната с почти 90-процентно покритие на всички специалности и научни направления.

- След като вече имате позволение да обучавате медици, може ли да се каже, че Софийският университет се превръща в българския Харвард?

- Това може да се каже за нас, както и за Харвард може да се каже, че е американският Софийски университет. Важното е, че и в България вече има университет, където се преподава пълната гама от науки.

- Колко студенти ще бъдат приети в новата специалност медицина?

- Поискали сме от просветното министерство 50 места за прием. Дали ще одобри искането ни, зависи от него. Подобен е приемът и в специализираните университети. Когато сме определяли бройката, сме се съобразявали с търсенето от такива специалисти на пазара на труда, с реалната нужда от лекари в страната.

- Планирате ли обучение и на специалисти в области като стоматология и фармация например, както е в медицинските университети?

- В началото ще обучаваме само в специалност хуманитарна медицина, все още не смятаме да приемаме стоматолози, фармацевти, лаборанти. Въпреки това обаче за специалност фармация може да се мисли, защото Химическият факултет има всички условия да обучава такива студенти. Смятаме, че разполагаме с необходимите преподаватели, както и с базата, която е нужна за това. Още наесен смятаме да приемем първите чужденци, които ще учат цяла година български език, за да се запишат догодина да учат медицина при нас.

- Към кои страни проявявате интерес?

- За нас най-интересни са Близкият изток, Турция и Индия. За там имаме разработена и рекламна стратегия. В момента наш представител е в Индия във връзка с това. За нас най-важното е да докажем, че тази специалност има правото да съществува в рамките на нашия университет. Това става най-вече с привличането на чужденци, които да се обучават с нея. Така се утвърждаваме не само в България, но и на световно равнище. Към специалност медицина очакваме интерес и от страните на ЕС. Там тенденцията е медицинското образование да се получава в рамките на големите университети, а не в специализирани ВУЗ-ове. Същественото предимство на това е, че медицината се развива заедно с останалите естествени науки.

- Кандидатстудентските изпити в СУ вече започнаха. Колко кандидати подадоха документи тази година?

- 16 150 младежи подадоха документи за кандидатстване. Това е с над 2000 повече от миналата година. На фона на демографската криза е истински рекорд, въпреки че преди десет години кандидатите бяха повече. Предварителните изпити, които проведохме, може би също са оказали влияние върху младежите. Те са своеобразна подготовка за университета, запознаване с атмосферата му. След това кандидат-студентите много по-лесно взимат решение къде искат да учат. Като наблюдавам студентите, смятам, че макар да се раждат по-малко деца, те са по-умни. Качеството на кандидатите ни става по-високо всяка година.

- Кои специалности са най-желани?

- По традиция това са право и международни отношения на Юридическия факултет. Голям интерес има и към Философския факултет. Най-интересна за кандидат-студентите там е психологията. Много кандидати имаме и за европеистика. Педагогическият факултет също набира сила, особено със специалност дефектология, към която огромен интерес проявяват чужденците. Това е много важно за нас, тъй като в последните години педагогиката не се радва на особен интерес. Истински взрив отбелязва Математическият факултет. Преди няколко години той беше губещ, а сега е един от печелившите. За него имаме огромен наплив от качествени кандидати и съжаляваме, че местата не стигат за всички, тъй като са ограничени. Много кандидати имаме и за двуезичните специалности в Стопанския факултет. Там се обучават немски и английски групи, а дипломите се издават не само от нас, но и от Университета в Тулуза. Практически се получава двойна диплома, която важи и у нас, и във Франция.

- Кое е най-важно за развитието на висшето образование в страната?

- Смятам, че е истинско постижение, че към висшето образование има истинско пазарно търсене. Осъзнава се, че то е стока и колкото е по-качествена, толкова е по-търсена и скъпа.

въпросът е колко да се плаща и каква ще е гаранцията, че способните хора от материална невъзможност няма да преотстъпят местата си на хора, с повече възможности, но със сравнително по-малко способности...

това е много важен социален проблем, който битува в повечето западни страни, но дори там не знам да са открили решение, което да елеминира критиката и упреците, че образованието буквално се е превърнало в стока...

всъщност май не е тайна, че предимно платежоспособните следват на Запад... а ние именно натам сме тръгнали...

аз лично не знам за коя от възможностите да гласувам - всяка една ми се струва неприемлива...

аз съм на мнение, че трябва да се намалят бройките места с около 10-25%, зависи от специалността, но за сметка на това в.образование да е напълно безплатно - така ще влизат само тези, които са положили най-много труд да се подготвят... другите - частни вузове и пр. колкото си искаш. Но за да се постигне това, корупцията във вузовете трябва да изчезне, а това, както във всеки друг сектор в милата ни родина за съжаление е една много хубава, въжделана утопия, която е традиционния коз във време на избори... каквото е сегашното...

Студентите отличници без такси във ВУЗ




"ТРУД", 18 юли 2006

Студентите отличници няма да плащат за обучението си в университетите. Най-добрите няма да дават дори и сегашната семестриална такса. Тройкаджиите и много богатите обаче ще плащат пълната издръжка за дадена специалност.

Тази финансова схема ще е част от стратегичта за висше образование на просветното ведомство, предложена вчера в Китен на среща между ректорите на големите университети. Шефовете на висшите училища твърдят, че вузовете ще изпаднат във финансов колапс, ако не им се разреши връщането на платеното образование.

Причината е, че с приемането на България в ЕС, таксите на чуждите студенти автоматично ще се приравнят с тези, които дават българските - по 200 лв на година (бележка от мен Симион Патеев - такса по 200 лв на година няма - има по 140 на семестър, което е 280 минимум на година, а сега ги вдигнаха с няколко процента).

Идеята на ректорите е държавата да финансира на 100 % приема на първокурсници и да разрешава допълнителни бройки срещу заплащане - още 10 % от основните бройки.

След това отличниците, но не повече от 5 %, ще учат изцяло за сметка на държавата, 85 % ще плащат семестриални такси, а 20 % - цялата сума за издръжка.

За да няма финансови нарушения, през първите няколко години държавата ще контролира този процес, обясни просветният министър Даниел Вълчев.


--------------------------------------------------------------------------------

Ректорите на петте класически държавни университета - Софийския университет, Пловдивския университет, Югозападния, Великотърновския и Шуменския, се отцепиха от Съвета на ректорите и направиха своя асоциация.

Те я учредиха в почивната станция в Китен. Шефовете на вузовете пристигнаха по тениски и спортни панталони и единодушно обявиха, че интересите на техните вузове са по-различни от тези на останалите 52 вуза.

Преподавателите от Алма матер, които почиват в базата на морето, онемяха, когато видяха шефа си проф. Боян Биолчев по 3/4 панталони да посреща колегите си. Същото омайване обаче предизвика и появата на просветния министър Даниел Вълчев също в спортно облекло.

"Не мога да не дойа, Биолчев ми е началник", обясни шеговито просветният шеф, който преподава в Юридическия факултет на СУ.

Основният проблем на големите вузове е начинът на финансирането им. Ще изпаднем във финансова криза, ако държавата не промени политиката си към нас, предупредиха шефовете на вузовете.

----------------------------------------------------------------------------------

Интервю с проф. Боян Биолчев има в днешния "ТРУД", но безплатната част е съвсем малко.
Ако някой има абонамент или му се занимава да го препише на компютъра, ще сме благодарни!

С проф. БОЯН БИОЛЧЕВ, ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, разговаря Анета Петкова

Ще закъсаме без платено образование
Какво иска бизнесът? Да създаваме кучета лайки! Против такива приказки съм


- Проф. Биолчев, защо ще създавате асоциация на държавните университети, нали има Съвет на ректорите?


- Не може да има правителство, в което да участват всички 200 партии. В Съвета на ректорите има три потока на интереси - на частните вузове, на малките университети и на държавните. Те са различни и противоречиви.
Основното разминаване е във финансирането на висшето образование и в нашата позиция за въвеждането на платеното образование. Бях само веднъж на съвещание на Съвета на ректорите, но го напуснах. Нямам нищо против колегите ректори, имам против обезличаването на идеите. Откъде накъде ректорът на Софийския университет ще има 1/48 от гласовете при взимането на решения? Не мога да гласувам с ректори на вузове от села и паланки.

- Като казвате това, не се ли притеснявате, че ще ви обвинят в славолюбие?

- След като го казвам, значи не се притеснявам. За държавата е добре. Миналата година най-голямата съпротива срещу Закона за Софийския университет, който предвиждаше той да получи официално статут на национален, дойде от ректорите на малките университети. Пречим на онези, които не искат да има ред, йерархия на ценностите. Искат първото място да остане за онези, които викат най-силно. Аз мисля иначе.

.....
Ако някой има абонамент или му се занимава да го препише на компютъра, ще сме благодарни!

Коментар на
nabludatel.info
Симион ПАТЕЕВ




До момента чуждестранните студенти плащаха такса, за да се обучават в нашите университети, в пъти по-висока от тази, която плащат българските студенти. Това е, или по-скоро беше, кранчето, от което нашите висши училища "пиха вода". Но след отварянето на пазара от 1 януари 2007 г. таксата за обучение в български ВУЗ ще бъде една и съща и за наши, и за чужди студенти, приблизително около 250-300 лв годишно.

Според проф. Биолчев, ректор на СУ, там има 1200 чуждестранни студенти годишно и приходите от техните такси са били 3 млн. евро. Ако не се въведе платено обучение, казва той, чужденците ще плащат нашите държавни такси и тези приходи ще спаднат на 200 хил. лв. Ректорите на висшите училища не виждат друг начин за изход от ситуацията, освен да увеличат таксите и за българските студенти.

Защо българските студенти да започват да си плащат, поради това, че ректорите не виждат друг изход от ситуацията? Ректорите изглежда не разбират простата логика, че университетите не е задължително да се издържат само от такси и от държавна субсидия. Обществена тайна е неефективното изразходване на ограничения ресурс, с който разполагат университетите.

Защо нашите университети не вземат пример от Оксфорд, Кеймбридж, Харвард или Иейл? Защо по техен пример не започнат да привличат външни средства? Нека си припомним как през миналата година в Кеймбридж назначиха първия в историята на университета специалист по инвестициите, който да набира средства.

Университетът закъса финансово, но първата му реакция не беше да обвинява държавата за ниската субсидия и за безотговорно отношение към висшето образование. Реакцията му беше израз на мениджърски нюх, точно това, което липсва на ректорите на нашите държавни ВУЗ-ове. За тях единственото спасение е увеличение на държавната субсидия или въвеждането на платеното висше образование.

Един държавен университет може да се конкурира на частните не само по таксите, които плащат студентите. Ако качеството на образованието в държавния ВУЗ е на най-високо ниво, то тогава за този университет, освен че ще се борят най-добрите студенти, той ще бъде апетитна хапка за много инвеститори.

Дойде време ректорите да помислят глобалнно, а не локално. Кандидатстването по програми на ЕС, привличането на външни инвестиции, участието в инвестицонни фондове и набирането по всякакъв начин на външни средства е начинът за стабилно финансиране, различно от това на държавата. Защото увеличаването на таксите и въвеждането на платения прием ще решат проблема за кратко време, но най-вероятно ще го задълбочат в перспектива.

До момента не сме станали свидетели на мениджърски нюх от страна на някой от държавните ни университети. И може би е време и в тях да се въведе "разделението на труда". Т.е. ректорът да отговаря за учебната и научно-изследователската дейност и да бъдат създадени инвестиционни отдели, които да движат парите на университета и да привличат вънщно финансиране.

Ректорите, като институция доказаха, че не могат да бъдат специалисти в две области - образователния процес и менажирането на финансовата и инвестиционна дейности, от които зависи оцеляването и развитието на университета. Или, ако е възможно ректорът да е специалист и в двете области, то поне никой от ректорите на държавните висши училища у нас не го е доказал до сега. А може би основният страх на ректорите е да не загубят властта си, ако бъде разделена икономическата дейност от образователнта и те да се занимават само с "тривиалните проблеми" на учебния процес, докато някой друг движи парите.

Може би трябва да се мисли точно в тази насока - от МОН да позволят на държавните университети малко по-голяма свобода в набирането на средства и стопанисването на собствените им бази, тъй като университети като Софийския разполагат с огромна материална база, която се стопанисва по най-лошия начин - без да се реализира печалба от това стопанисване.

Един логичен ход би бил, ако към държавните университети се създадат инвестиционни отдели, които да спасяват положението, а не да се мисли единствено за по-висока субсидия и увеличаване на всякакъв род такси - от семестриални, до таксата за административно обслужване в университетите. Нека таксите да бъдат увеличени, но нека се покаже желание за работа и в други направления за увеличаване на приходите. В момента такова не се показва...



Публикацжия в "Дневник" от ноември 2005 г.

Кеймбридж:

“Сега светът е нашата златна мина”, казва Андрю Райд, финансовият директор на Кеймбридж. В библиотеката в кабинета му се виждат заглавия като “Първи стъпки в портфолио мениджмънта” и “Как да инвестираме в хедж фондове”. “Сега вече можем да влагаме в хедж фондове, частни книжа и високодоходни акции. Това не означава, че ще се хвърлим натам. Защото може да се окаже, че сме изтървали влака.”

И за Оксфорд, и за Кеймбридж, известни още и със сборното име Оксбридж, става съдбоносно да увеличат приходите от фондациите си. Финансирането от британското правителство за един студент намаля с 40% за последните 15 години, сочат данните на Кеймбридж. Тук обучението на един студент струва годишно 13 500 паунда. Университетът би трябвало да получава държавна помощ и студентски такси за обучение от общо 7500 паунда. Но понеже правителството сложи таван от 1150 паунда, остават над 6000 паунда дефицит за всеки студент. От Оксфорд допълват, че недостигът в държавно финансираното обучение достига до 27.8 млн. паунда годишно.

“Частната” цена

“Има нещо като частна цена за това да имаш университети със световно признание. Държавата не може изцяло да ги финансира”, посочва Худ. Той е новозеландец и включването му в Оксфорд през 2004 г. като вицепрезидент бе първото в 900-годишната история на университета на човек, идващ извън академичните среди.

Оксфорд:

Вицепрезидентът на Оксфорд Джон Худ на 59 години също се захваща с набиране на средства. През октомври миналата година той доведе 56-годишния Джон Деландреа, който помогна на Университета на Торонто да набере над 1 милиард канадски долара (857 млн. щатски долара) и го назначи да ръководи отдела за развитие в Оксфорд. Едва 5% от възпитаниците на този университет помагат на своята алма матер, в резултат на което през 2003 г. университетът и 39-те му колежа събраха 58 милиона паунда. На другия полюс е Харвард юнивърсити в Кеймбридж, щата Масачузетс, който по същото време набра 555.6 млн. долара.

Мисля че сравняваме несравними за момента величини. Да погледнем трезво нормативната база, държавната субсидия и изобщо държавната политика за висшето образование и тогава да преценим кое е реално и правилно. На 200 процента подкрепям проф. Биолчев и казаното от него. Освен това мисля, че държавта се държи неуважително към Алма Матер и това е абсолютно недопустимо!

Точно така и затова образованието, което предлага СУ ще става все по-евтино, защото е некачествено. Ето защо връщането на платеното висше няма никакви основания. За това образование, което ни предлагат трябва да са доволни, че все още има хора, които го избират.

Как са те изтървали от 4-ти км бре?

Не разбирам като на Боянчо, дето е пич, ако разбирате какво имам предвид, и толкова му пречат ректорите на малките университети, та защо още седи заедно с тях в т.нар. Съвет на ректорите и не напусне възмутен и огорчен? Така всички останали университети заедно ще се изравнят с истинския Университет? Ама нали не му е Университета главна грижа...

Joker, чети внимателно!

Ректорът на СУ е напуснал съвета на ректорите с няколко свои колеги.

Относно сравняването на несрваними величини, Росене, никой не ги сравнява. Просто пример, който бихме могли да използваме. Не за сравнение, а за прилагане.

Поздрави!

Най-накрая! Още Лалов трябвало да го направи, са ми разправяли...