Наскоро бе съобщено, че 2500 години след неговото отравяне от политиците на Атина, Сократ най-сетне е реабилитиран и оправдан в съдебен процес, подобен на този, състоял се през 399 г. преди Христа в Атина, на който процес Сократ е бил осъден от политиците на Атина на смърт чрез отравяне – заради скалъпено обвинение за „незачитане боговете на Атина“ и „покваряване на младежта“, криещо зад себе си истинската причина – желанието веднъж завинаги да се затвори устата на Сократ и разобличаването от правдивите думи на Сократ на политическите лъжи и манипулации на Атинските граждани от техните политици, съдии и свещеници.
Днес обаче, 2500 години след убийството му, Сократ най-сетне е оправдан, макар и с половин уста.
Еврика! Има светлина в тунела и надежда за човечеството – макар и не с абсолютно мнозинство, Сократ е обявен за невинен, едно просветлено човешко същество е признато за невиновно заради това, че е разпространявало Истината сред хората. А Сократ точно това е правел – говорел е на хората, обръщал се е към всеки, който по една или друга причина се е озовавал на пътя му; говорел е по тържищата, в младежките салони, по улиците и площадите. Говорел е безспир истината на сърцето си.
Един човек на Истината като Сократ има божествена сила и влияние върху хората – защото не говори на хората абстрактни философски мисли и идеи, а говори по практични въпроси – например за това как трябва да живеем един добър живот. Поради това Сократ е считан за основател на Етиката и именно разглеждането на етичните въпроси го е довело до конфликт с управляващите на града – държава Атина.
Защо ли!?
Защото е учел хората как да познаят Истината и да се отърсят от насажданите им заблуди – като се познаят и осъзнаят и себеосъзнаят.

„Познай себе си!“ е учил Сократ! „защото един неосъзнат живот не е достоен да бъде живян!“
Животът, според Сократ, не е нещо, което трябва да бъде живяно в неосъзнаване – чрез сляпо следване на общоприетите убеждения или утвърдените с времето обичаи и порядки. Добър е този живот, който задава въпроси и осъзнава естеството на нещата; такъв живот е живот в осъзнаване (или казано с други дими – живот в медитация), в непрестанно учудване, възторг и преклонение пред Съществуванието. Ето защо за Сократ добър живот е вътрешният живот – живот, обърнат навътре към човешката душа, живот на разбирането и отвореното и постоянно разширяващо се човешко съзнание.
За Сократ бизнес животът не е бил достоен да бъде наречен пълноценен живот. Много пъти той е описвал инвестирането от страна на човека на неговите човешки страсти, желания и време в бизнес и търговия като незаслужаващо си занимание, недостойно за един истински човек на мъдростта и интелигентността. Сократ, както и много други просветлени човешки същества, е защитавал правото на обикновен живот в простота, живот с минимално производство и минимално потребление. Днес такъв живот би бил наречен „живот на доброволната бедност“ ( за разлика от онази, другата, недоброволно наложената от завоалираните интереси!)
За Сократ материалното производство и консумацията не могат да бъдат сериозна цел сами по себе си, а са просто средство за живот, отдаден на постигането на друга, по-значима и ценна стойност – тази на познаването на Духа човешки. За Сократ щастието в никакъв случай не е резултат от материалното изобилие и задоволеност. Едно човешко същество с богато и активно съзнание е далеч по - щастливо от който и да е консуматор на изобилни храни и финни дрехи.
“Аз съм убеден, че да нямаш желания е божествено, а да имаш колкото се може по-малко желания е състояние, близо до божественото“, заявява Сократ.
Идеята за доброволна простота в ученията на Сократ има също така и важно политическо измерение. Сократ се обявява за икономическия минимализъм със своята идея за зравословния живот в простота и неламтене. За Сократ отдаването на материалното изобилие и лукса не е здравословно, тъй като то води до изчерпване на ресурсите на една държава и провокира завоевателни войни за разширение и завладяване на нови територии, както и до последващи неравенство и несправедливости. Пример за подобен резултат Сократ вижда и в тогавашната Атинска държава, образец за империя: заплашваща другите и мразена от все повече хора, винаги принудена да поддържа огромна военна сила, за да поддържа ред и сигурност, прекалено заета да трупа все повече и повече богатства, и в същото време абсолютно незастрахована от катаклизми и поражения. (защо ли ми звучи познато и днес с дрънкането на оръжия и крясъци за несъществуващи заплахи и нужда от протекционистични протекции!?)
За Сократ, една Атина отдадена на имперско налагане над света, е предателство спрямо гражданите на Атина и е тъжно пропиляване на техния човешки и културен потенциал!
Ето защо за политиците на Атина Сократ е бил точно толкова омразен, колкото и за Атинските амбициозни и агресивни бизнесмени. Острите и разобличаващи думи на Сократ за манипулирането и подвеждането на масите от хора чрез празнословни политически речи и решения, които „крадат човешки души“, пазят своята сила и днес.
Според Сократ украсените патриотични речи имат за цел да фалшифицират реалността, като придадат на слушащите ги раздуто чувство за собствено достойнство чрез принадлежността им към могъщ и славен колектив, като по този начин слушащите тези политически речи да загубят представа за това, което са в действителност - индивидуални човешки същества със своя собствена автентичност и достойнство, които нямат нужда да бъдат заменяни от фалшифицирани грандомански идеи. Подобна политическа манипулация се практикува и днес и зад измислени думи за величието на националния флаг (едно парче плат) и на могъщата национална интернационална армия (завоевател) страхливите и слабо развитите човешки индивиди могат да крият своите комплекси за малоценност зад фасадата на някакво величаво обществено тяло – било то военно, или политическо, или икономическо – корпоративно!
И по този начин да се превърнат в стадо, и доброволно да се откажат от това, което наистина ги прави силни – индивидуалната им опора в собственото им достойнство и вътрешната им независимост. Такива хора се оставят да бъдат повлияни от изкуствено разпалвани емоции от страна на оратори – манипулатори и да се превърнат в послушни инструменти в ръцете на амбициозни политици. По този начин е била разпалена и Пелопонезката война от времето на Сократ, както и всички други човешки войни та чак до днес.
Освен на политическия и бизнес живот, Сократ е бил правдив разобличител и на издигането в култ на физическия вид на човека, предвид постоянната нужда от добри войници, както и на заострянето на вниманието и енергията на хората върху поддържане на физическа и оттам еротична форма на човешкото тяло, като напълно се е пренебрегвало развитието на човешкото съзнание и вътрешния душевен живот на човека. За Сократ общото ентусиазирано култивиране на красива външност е било повърхностно занимание така, както и обсесивното отдаване и преследване на сексуални удоволствия е било за него проява на примитивизъм, който един добре образован мъж е трябвало да надрастне и превъзмогне възможно най-бързо.
За Сократ истинската същност на едно човешко същество не е неговата плът или страсти, а неговата вродена интелигентност и мъдрост, на базата на които се развива истинският интелект на ума. С други думи, суровият вид на сексуалната енергия е трябвало да бъде преобразуван и повдигнат във висшата енергия на осъзнаването и разбирането като качества на човешкото съзнание.
Самият Сократ, въпреки обикновения си външен вид, е бил човек с невероятна харизма и обаяние именно поради силата на своята интелигентност и мъдрост.

Сократ издига в принцип силата на човешката индивидуалност и независимостта на човешкото индивидуално същество в противовес на всякакъв вид обществени ограничения и репресии.

Но това в никакъв случай не означава, че Сократ се е противопоставял на човешките взаимоотношения в приятелство и подкрепа и че е проповядвал живот в изолация. Самият Сократ е поддържал много приятелства и е наблягал на устното говорене в директна и непосредствена жива връзка с хората. Като по всякакъв начин е служел на хората и се е старал да им бъде полезен с непрестанните си призиви за осъзнаване. Дори сам себе си Сократ нарича „конската муха“, която не дава на коня Атина да заспи мързелив лентяйски сън, а го подтиква да върви напред и да се държи изправен.
Според Сократ критичното мислене и непрестанното задаване на въпроси (и неудобни) е това, което поддържа силата и здравето на един народ, както и културата на този народ жива. Най-добрите приятели на обществото и човечеството не са изкусните оратори и раздухващите егото политици, а именно скептиците и критиците, умеещи да задават неудобните въпроси в търсене на истината и осъзнаването за нея.
Обществата обаче никога не са приветствали тези хора и често „конските мухи“ са обиждани, обругавани, преследвани и убивани. Примери в човешката история много – Исус, Мансур Ал-Хилаж, Ошо...
И Сократ не е изключение – през 399 г. му е повдигнато обвинение в „корумпиране умовете на младите хора и вярването в богове от него измислени вместо в признатите от държавата богове!“
На което Сократ отговаря така (по думите на неговия ученик Платон, присъствал на процеса и описал го в своята творба „Извинението“):

„Хора на Атина, аз Ви обичам и Ви уважавам, но ще се подчиня на Бог, а не на вас. И докато имам живот и сила в себе си, аз никога няма да се отклоня от практикуването и ученето на философията – науката на мъдростта, като се обръщам към всеки срещнат по мой начин и като му казвам: 'Ти, приятелю, гражданин на могъщ и мъдър град като Атина – не се ли срамуваш от това, че береш значителна реколта купчини с пари и чест и репутация, а толкова малко се грижиш за мъдростта и истината и за най-великото усъвършенстване на човешката душа, нещо, което дори не взимаш под вниманиеl?'.... Защото единственото, което правя, е да вървя между Вас и да Ви убеждавам всички Вас, стари и млади, да не ходите умислени за Вашето обществено положение и притежания, но най-напред и най-главно да се грижите за великото усъвършенстване на душата. Аз Ви казвам, че добродетелта не се купува с пари, но от добродетелта парите идват и всяка друга придобивка, публична или частна. Това е моето учение и ако това е учението, което корумпира младостта, то аз наистина съм злонамерен човек. Но ако някой каже, че не това е моето учение, то той лъже. Така, хора на Атина, осъдете ме или не. Но каквото и да изберете, трябва да разберете, че аз никога няма да променя своите начини – дори и ако трябва да умра повече от веднъж…“