Оф, аз НАИСТИНА не мога да разбера как можеш да останеш приятел с човек, който те е френдзоуннал и да твърдиш, че сте си баш приятели и няма нищо между вас, макар че някога е имало такъв разговор, ти си бил прее*ания и пак не си сметнал за нужно да се отдръпнеш. Че и не просто да си останете познати, ами и да смяташ въпросния човек за приятел. Не го разбирам, честно. Може би щото не ми се е случвало.
Всъщност, с едно момче някога се френдзоуннахме взаимно и неусетно и днес безкрайно се радвам, че е така, защото е един от най-близките ми приятели. В общи линии ситуацията беше следната - началото на гимназията, двамата си се харесвахме взаимно, ама бяхме прекалено залюхани и никой не направи първата крачка. И така си карахме известно време, докато на мен не ми писна и не си хванах някакво гадже (то с оня мухъл бях 2 години, ама в началото се събрах с него, защото наистина ми беше писнало от това статукво и защото вече чувствах онова момче като много близък приятел). После си говорихме с него (буквално 10 години по-късно) и стигнахме до извода, че просто сме изпуснали момента. Но това не е непременно лошо. Днес наистина сме много близки и е един от малцината, за които без колебание бих рискувала живота си на мига.
Ако обаче френдзоунването е едностранно, какъвто е най-честия случай... вижте по-горе: приятелство след това ми е много непонятно.

Има 3 причини, които се сещам за френдзоунване на момиче, regardless от нейния външен вид:

- бивша на твой приятел/роднина/баща ти
- не искаш да прецакваш приятелството с неква връзка, която не е ясно дали ще е устойчива
- обвързан си

Но има и един тънък момент - и трите причини могат да бъдат преодолени, ако момичето се потруди сериозно...

Не казвам това, Исо. Казвам, че има стереотипизация. Която е тъпа.

Освен грозотия може и да е "empty shell"(накратко "Shelly")

Имаше ли смисъл да отваряме цяла тема, за да си "философстваме" по някакви тинейджърски измишльотини от 9гаг

Да ти кажа, аз от 7 години не съм тийн, а за съществуването на 9гаг не подозирах до миналата сесия, ама бая отдавна съм си мислила по тия въпроси. А чат-пат френдзоунването се бърка в живота ми и без да съм пряко потърпевша от него, та не виждам лошо във философстването по въпроса. Пък и не е като да няма доволно (много) безумни теми из форума.

т.е. ти твърдиш че такова нещо като френдзонването не съществува

Я...гледам аз,че съм била пуснала тема. То и да разсъждаваме в/у въпроса...до краен извод не се стига,защото при всеки е различно и има различни подбуди.Уж този,който е френдзоунал е виновен,пък видиш ли влюбения глупак прави толкова невероятни и страхотни неща...ама ц-не го оценяват.
На мен все ми се случва да се сприятеля с някое момче/мъж и да го приемам като приятел,а в един момент се оказва,че той е Флюбен. Чудя се вече вие мъжете дали може да сте само приятели с жени.
В училище 4 години имах най-добър приятел,той все повтаряше,че бил влюбен,аз си мислех,че се бъзика.Накрая се оказа,че е вярно.и тъй като го обичах много реших да бъда с него.4 години мъки само защото го обичах като приятел и не исках да го изгубя.После като се разделихме започнаха да ми звънят приятелите му,на които бях споделяла и които явно докато съм приемала като приятело са ме заглеждали.
После си пишех с един...накрая ме побърка от смс-и,изтърсваше се пред нас...разсърди се,че съм го заблуждавала,а аз наистина го приемах за приятел
Един бивш съученик после...още ми е сърдит,че уж съм го излъгала.Чакай бе...8 г. не съм те виждала и ти се радвам като човек от миналото ми,сега дай да се награбваме.
Сега двама много близки приятели на моя ме обсаждат.Единия мога да кажа,че не е френдзоун,защото имам чувства,но се сдържам.Другия си е баш френдзоун-невероятен човек е,искам го за приятел,но той прави и говори неща,които.прехвърлят някои граници.И се чудя какво е това пусто мъжко приятелство,където си искат гаджетата един от друг.

И все такива неща ми се слуват,а не е да съм мис свят...и мис Люлин не съм...ама явно по необяснима за мен причина ме харесват. А аз обичам да общувам повече с мъже-по-забавни са,по весели,повече общи теми имаме и се отпускам повече.А вероятно мъжете го разбират като "харесвам те кат мъж" И се чудя аз ли съм виновна,те ли...

Една дума - мазохизъм.

А може би цениш човека повече от собственото си его.

Тука е баш за мен.
А, че са измишльотини, съм напълно съгласна.

Какво мисля за friend-zone-ната -

В случая, за който говоря, май (уж) става дума точно за това. Но пак ми е странно - имам предвид... как точно махваш с ръка и зае*аваш чувствата си, все едно никога не ги е имало? Не знам.. явно моето его ми пречи да го разбера (не го казвам с ирония, напълно съгласна съм с Мила, но емоциите, които поражда подобна ситуация у мен, отговарят на написаното от Дид).

Чакай да се уточним - имаш гадже, чувства към негов приятел, и мислиш 3ти за невероятен, но "за дълбока резерва"....

Тва е абсурдно... но, при жените е така...

What the .... did I just read?