Честно сега.
Този въпрос го мъдря в главата си от поне месец.До извод не достигнах , та реших да се съветвам с вас.
Та- голяма ли е голямата любов и има ли по-голяма от най-голямата?Нещастна или щастлива е голямата любов, защото
1. ако е голяма не трябва ли да е изпълнена с щастие, безгрижно лентяйство и обичане
2.ако е голяма- то задължително трябва да агонизира, да се мъчи,а едновременно с това да завърши с фатален край.
Подходящата любов- от женска гледна точка- не говорим за материално подходящата любов, а за кроткия мъж, с когото , честно да си кажем е егати скуката, който обаче ни гледа в очите, това е мъжът подходящ за създаване на семейство, защото е отговорен, сериозен и ни обича повече отколкото ние него?

Мислите ли , че до момента сте изживяли голямата си любов , или тя те първа ви предстои и не е ли тъжно , че след като голямата любов мине през нас, трябва да се примирим с подходящата и да сме нещастни(защото не обичаме силно "подходящия"), но сме подсигурени със сигурно рамо до нас?

Трансформира ли се голямата любов в подходяща , в даден момент, или "такова животно нема" и изобщо стана много объркано, но който иска да си поразнищим темата да се включи..

Любовата си е една - просто си е различна за всяка двойка (и за всяка връзка) и естествено хората и отношенията се променят с годините. Малко е идеалистично да тръгнеш да търсиш точно определен тип любов - никога не е ясно на какво ще попаднеш.

Е ,да, ама във всяка връзка ли обичаш?Човек не обича ли веднъж толкова силно и всичко след това е малко някак си насила, защото трябва, защото ми е време и тн.. или това е някаква средновековна утопия Няма ли връзки в които се оставяш да бъдеш обичан, но не обичаш и грам толкова силно колкото отсрещния..

Всяка моя любов е била голяма и е завършвала драматично. Тази, която изживявам сега, също е голяма. Казвам това, защото вярвам, че не можеш да обичаш някого наполовина - когато един човек обича, то той трябва да обича с цялото си същество и с всички сили, защото всяко нещо по-малко от това, афиширано като любов, е долна лъжа и човекът, който прави такива неща, има сериозни проблеми и не заслужава да бъде обичан по начина, който имитира.
И още нещо - това за подходящата любов направо ме плаши O.O Жени, които гледат така на мъжете и ги типизират като "удобно добри отговорни и всеотдайни, но скучни мъже"? "...Но сме подсигурени със силно рамо" ?!?!!?!??!




Отговор на следващия коментар, щото сега видях, че си го написала:

Говорим за любовта. Бил съм в краткотрайни връзки, в които чувства не са "разцъфвали" (под краткотрайни връзки не разбирайте поредица от просташки кръстоносни походи). Обичал съм повече от едно момиче и това не ми пречи сега да съм напълно хлътнал и всеотдаен към момичето ми.







Не искам да познавам такива хора. Това е лицемерие, емоционален вампиризъм и проявление на едно огромно его, което се подхранва от злочест, но искрен и любящ партньор.

Анди, сериозно, откъде ги взимаш тия гифчета

Интересен термин е това - "подходяща" любов. Само дето.. това не е любов, а по-скоро партия. Удобна при това. И.. бягам, кат попарена от такива.

Под скучни дефинирам.. че винаги знаеш какво ще каже, направи, няма изненада в него, тръпката е със срок на годност , обаче е страшно мил и се оставяш да те обича, защото все едно си казваш: "аз изгубих голямата си любов, нямам какво да губя друго, защо да не се оставя на добрия мъж да ме обича.Това имах предвид под скучен. Дето се вика като погледнеш в перспектива, ще ти гледа децата и тебе в очите ще те гледа и на ръце ще те носи, от теб се иска да мълчиш и да го оставиш да те обича.. Не е ли тъжно това.. Не знам, аз не мисля, че всеки път човек обича.. Но има интересни гледни точки до тук.

И двете са възможни. Каквото ти се падне, такова.


Всеки мъж може да е див, всеки може и да е кротък. Зависи с коя жена е. Ако тя го прави скучен, кротък и безинтересен - вината е нейна. Да вземем например Шон от "Клънци/срежи" - в първите сезони той е семеен мъж, примерен съпруг, баща, не лъже, не изневерява. Общо взето пълния загубеняк. Но когато се разделя с Джулия, той среща други жени, които го карат да покаже дивата си страна - сватба във Вегас, друсане, секс с малолетна, живот на ръба, оргии, алкохолизъм... Което ме кара да мисля, че всяка жена си моделира мъжа, пък ако не е доволна, проблемът е изцяло в нея.


Уж си бг филология, пък пишеш "тепърва" като 2 думи. Сигурно на изпити си с пищови, а?
Има 2 типа следлюбовни връзки - връзка тип "Не искам да съм сама" или самота тип "6иб7м се с всеки". И в двата случая няма любов, няма чувства, но от жената зависи да избере, коя нейна нужда е по-важна - "да си има някого до нея като рамо" или да си има някого във нея като <био-дилдо>". Предполагам си е до характера на жената да избере, кво да прави до следващото влюбване. Ако то не дойде, тогава изборът остава до края.


Енергията се трансформира, имаме физици у форома, те ще обяснят. Любовта е чувство, то не се трансформира. Ако начина, по който гледаш на "гажиту" се промени, проблемът явно е вътре тв душевните потребности. Защото 99% от промените в това гледище се дължат на този, който си променя гледището, а не на "гажиту". Значи в него се променят идеалите му, желанията му и прочее. И за това има проста причина - има друг субект (къде реален, къде имагинерен), който да е по-привлекателен. Дори самата идея, че "гажиту" веке не е същия, говори, че "гажиту" вече не отговаря на въжделенията. Аз си го обяснявам с идеята, че при хората понякога им писва от тва което имат и си мислят, че могат повече. Но е доказано, че обикновенно следващия избор за "гажи" е дори по-надоле...

Те тава е.... мерси за тва, че копнахте тема от тийн-проблем, бяхме го забравили него сайт...

Трябва ти гадже, това е сигурно.
Иначе... не бе, човек, няма такова нещо като "трябва" в любовта. Кой ще каже каква трябва да е една любов, за да е голяма? Ми ето, ти си ми изпуснала последните Размисли и страсти, когато разправях. Изживявала съм огромна, титанична любов, която в рамките на няколко месеца и последвалите 7 години ми даде невероятно много житейски уроци и пораснах, благодарение на любовта си към тоя мъж. Да, по стечение на обстоятелствата тази любов завърши трагично, но мога да кажа, че съм обичала повече, отколкото обичах/м себе си и че ще бъде обичана истински до края на вечността от него. Дали ако развръзката не беше фатална, пак щях да твърдя, че тази любов е била толкова изумителна (наистина не подлежи на описание, отказвам да опитвам)? Да, категорично. То просто естеството й бе такова, човекът бе такъв, аз бях такава. Дали щеше да е "подходяща"? Не, убедена съм в това. Но пък и бях готова да се откажа от себе си, от мечтите си и от всичко, за да се получи. Дали щеше да е кротка, спокойна и лежерна? Не, категорично.

Да се върнем на въпроса ти - не вярвам, че има такова нещо като голямаТА любов. Иначе, както неведнъж съм казвала, вече да сте ми яли житото, щото нямаше да понеса мисълта, че съм я срещнала и изгубила на 19.

Сега, 7 години по-късно, съм с човек, коренно различен от предишния. Както казах и в Размислите, да го бях търсила такъв, нямаше да го намеря. С него ми е спокойно, кротко, нежно, обичливо и гушкаво. И едновременно с това се чувствам толкова смела, колкото не съм била отдавна. Така че да, вярвам, че И тази любов е Голяма - просто характерът й е различен и не би могло да бъде другояче: с друг човек съм, обстоятелствата са коренно различни, а и аз съм се променила за тия седем години.

Дали сравнявам? Не, няма смисъл. Както казах, двете емоции са различни, двамата мъже са различни, но любовта си е Любов. И няма голяма и малка - поне в моите очи, или обичаш, или не. Не можеш да обичаш "малко", нали?

Вече се чудя къде е границата между това, че съм скандализиран и това, че съм супер развеселен коментарите в последните 30 минути.

Настоящия пост се посвещава на Ангел-Н:


Оу, това звучи доста мръснишко. I like it.

Кристо, тебе няма да те обсъждам, защото си рядко прост- и това, че съм си натиснала space-а, не ме прави преписвачка.Прекрасно знам как се пише думата.А това, че си правист, не прави другите по-долу от теб.Няма да си развалям екзистенциалните размисли, в тази тема, с теб. И колкото да ти се иска- темата не е от този сайт, който явно ти ама извъобще не си забравил

Ох, Ели, кака , трябва ми разговор с тебе очи- в - очи.Не съм я пуснала тая тема просто ей така.Та, давай , народе, искам още гледни точки, породени от житейския ви опит.

Не съм и очаквал да можеш да приемеш чуждо мнение, което не ти отърва. Като пораснеш, тогава ми говори за "екзистенциални размисли". Дотогова ще ги наричаме "Тийн-терзания".

(facepalm).

О, Боже, колко много пъти съм виждала краха на тая голяма, гигантическа, невероятна любов, дето я обсъждате тука!

Тая любов не е любов, ами е една голяма глупост. Поне докогато хората я разглеждат от собствената си кабанария, от егоистичната гледна точка на собствените си чувства - нали, щом го изпитват и го усещат, значи ТОВА Е!!! Да, ама не. Какво само прави човекът от най-малко егоистичното чувство, което видът ни познава...

Всичко се свежда до простия синдром "искам това, което нямам". Именно затова, когато има "либофф", пък другия или не ни ще, или нещата не ни се получават като хората, изпадаме в това агонизиращо състояние, в което тропаме с крака и искаме ли, искаме!, ама няма как да го получим. Ето оттук идва теорията, че истинската любов е винаги измъчена и нещастна. И да, звучи тъпо.

Изобщо, любовта не се измерва със силата на чувствата. Любовта се измерва със силата на действията. На изборите, които правиш. На начина, по който функционираш в симбиоза с другия човек. А това, че единият от вас хормонът го е треснал по-силно от другия - много важно!