Ето така: тези чувства са резултат от нещо - общуване, най-често. Когато са отхвърлени, което наранява егото, трябва да теглиш чертата и да решиш дали искаш този човек да бъде или да не бъде в живота ти.
Ако решиш, че не го искаш и гордостта ти е по-важна, спираш да общуваш с него, правите се, че не се виждате, гледаш го злобно и правиш злостни коментарчета. Като цяло утежняваш си кармата и скофтяваш ситуацията за всички.
Ако решиш, че все пак този човек ти дава нещо, което не искаш да загубиш, стискаш зъби и подтискаш егото си. С времето всяка болка минава, а ако си късметлия (частен случай), осъзнаваш и че всъщност чувствата ти към този човек изобщо не са били толкова силни и част от тях са били плод на стечение на обстоятелствата. Така запазваш в живота си човек на когото държиш. Един приятел в повече винаги е по-добре.

Всичко е въпрос на гледна точка.

Ето тук е разковничето: Как ще ти дава нещо, ако ти искаш от него едно, а той не е съгласен. Кво друго да ти дава? Пари, коли? Модни съвети?

Щом вече гледаме на него с други очи, значи това, което е "давал" преди е нещо очаквано, банално, тривиално, демек нещо което всеки може да даде (всеки приятел демек). Щом е в графа "любов", значи очакваме от него да даде съвсем други неща, далече от невинното приятелство. А той ако те тури у френдзоуната, значи не иска да ги даде, а държи да си крета на стария си почин. Все едно антивирустната ти да изпише съобщение "да, има хиляди нови вируси, ама няма да правим ъпдейт, нека си стоим така" - естественото решение е да се инсталира нова.

В момента на влюбването на субект А в субект Б, за субект А настъпват коренни промени във възприемането на субкет Б - вече не е приятел, не е другарче, не е "брато" или "систър", а е нещо друго. Съответно очакванията и желанията към субект Б се променят и отказът на субект Б да влезе в новата си роля, водят до загуба и на новите "имагинерни" качества, които е придобил, така и на старите "приятелски" такива.

Естествено има и изключения, но те само потвърждават правилото.

Кристо, може и да си прав, но едно от най-хубавите неща в живота ми си е френдзоунване като по учебник. Ако ми бяха дали това, което исках тогава, нещата щяха да се приключат бързо и най-вероятно грозно.
Така че, всеки гледа на света от собствента си камбанария и намира своята гледка за най-хубава. Тъй е то.

Съгласен съм с Мила.


Бих добавил само "и подход към нещата".

П.П.
Мила, изпий го най-после това кафе. При всеки поглед към аватара ти очаквам да преглътнеш и да оставиш чашата.

Мила, ти с "всичко е въпрос на гледна точка" просто приключи темата за мене - съвсем права си, така е. Оф... трябва да пием текила някой път, че така с теоретични постановки не става. Просто с тоя приятел, дето се френдзоуннахме преди десетилетие, сме имали последващи (единични и разхвърляни във времето, под влияние на алкохол и без участието му) разговори на тема "what if" - и хем никога нищо не сме предприемали, хем (поне от моя страна) разговорите си бяха съвсем спокойни и лишени от емоции, хем щом сме ги водили, значи в един или друг момент сме си задавали въпроса "какво би станало, ако". И - така като се замисля - се фредзоуннахме преди толкова много години, а последният такъв разговор беше преди около 2.
И да, той ми е приятел и не, не изпитвам други чувства към него, но самото наличие на подобни разговори ми подсказва, че процесът съвсем не е толкова прост, дори когато е одобрен от двете страни. А камо ли пък като те пратят в 9та глуха, без да са се допитали до теб.
Да не говорим, че в един прекрасен ден си хващаш половинка и обяснението с френдзоунналия те "приятел" е просто умилителна картинка. Върви доказвай, че нямаш сестра - и, честно казано, разбирам скептицизма на съответните половинки и не ги виня. Ти само си представи - влиза той в живота ти, още пресен-пресен и се установява, че там вече има един, дето хем си имала чувства към него, хем не си ги изживяла, хем още ти е в живота и не е много ясно какво прави там (щото, нали, приятел, приятел, ама мисълта, че някога си имала други мераци към него може да е доста боцкаща за твоя половин и дъъъълго да се чуди за естеството на това ваше приятелство).

Как беше... "за да съществува приятелство между мъж и жена е необходимо наличие на известна физическа антипатия" или нещо в тоя стил
В този ред на мисли, аз никога не съм бил френдзоунван и не съм френдзоунвал
Съответно не вярвам в съществуването на тоя феномен. По-скоро оправдание за неуспехи в стил "тая/тоя е лесбийка/педераст"

Ако все пак ни трябва нещо, от което да се възмущаваме, то фразата "нека си останем приятели" пасва перфектно
Сещам се за следното лафче: "Your ex asking to be friends after breaking up is like kidnappers asking to keep in touch after letting you go"



Естествено, че не

Момичета, мисля, че всяка от нас гледа на ситуацията от собствения си преживян опит и конкретна ситуация, затова и не може се разберем. Така че.. никво его - мазохизъм. И то не веднъж. Нали го виждам.

А това, че всичко е въпрос на гледна точка е повече от ясно, какво сега.. да не обсъждаме ли?

Ама аз не разбирам силата на френд-зоната.Честно.Как може да си общуваш с някого, дълго време и в двама ви да не си появяват чувства.За мен е безумно.Сигурно защото аз май никога не съм френдзоунвала.Опа.. излъгах.Имаше едно момче- беше ми наистина много добър приятел и аз мислех, че имам чувства към него, съответно и той към мене , ама така и не се получиха нещата.. Това е може би защото мисля, че не може да има приятелство между момче и момиче, без между двамата да е имало, има, или ще има, в бъдеще, чувства между тях. Ама аз съм си объркана по рождение.Също не разбирам логиката да си с някого интимно любовно и тн и след като скъсате той да ти каже: Ама аз искам да бъдем много много добри приятели?Това към френдзоната ли е , при положение, че единия обект все още има чувства към другия..??
Абе изобщо нито я приемам тая зона , нито я разбирам- или не си с някого, или като видиш, че тръгват на влюбване нещата- рязко се отдръпваш и не давам кой знае какви надежди, ако ти си наясно със себе си, че този индивид не те привлича по какъвто и да е начин.. Така де.

ПП: happy now?

Абе стига сте правили обобщения за жените като цяло

О, аз отдавна не се впечатлявам, иначе да съм се самоудушила вече
Всеки може да нарежда, нали знаеш : )

Според мен тва по-горе е беше обобщение за жените като цяло, а само за тези у темата, които са писали...

Всяко едно момиче, с което съм имал някакво подобие на връзка се е опитвало да ме френдзоуне след като нещата по един или друг начин са приключили. Дали щото съм много готин е ме ценят,поглеждам се в огледалото и ха.. съмнявам се. Дали са искали да ми замажат очите, за да спокойни пред съвестта си и да продължат уверено с живота си-май май. Дали хората правят подобни изцепки щото са на инерция от приключилата връзка и подсъзнателно си искат кретащата, сивичка рутина, даваща сигурност и чешеща егото,че не са за изхвърляне - определено. Дали е приятелство да гледаш как нечии устни отпиват благо кафенце и да си мислиш с какво си или какво би заместил кафенцето - ха ха. Дали поддържам отношения с бившите си - никак. Дали въобще има жени, които мога да нарека истински приятелки - take a guess.

Ба

Аз не се имам за мазахоист. Имам се за човек, който е изгубил прекалено много хора и прекалено внимателно подбира приятелите си, за да си позволи да загуби някого от тях.