Не ти следя постовете, говорех ти за мненията ти в темата, както и начина, по който си я задала. Ако не си ти автор на първия пост, твоя грешка е, че не си го казала. А това, че темата е от форум за майки ме сащисва, надявам се авторката ѝ да не е майка, защото въпросът е поставен по много незрял и детински начин. Останалото няма нужда от коментар .

Именно- майка беше, което удвои дълбочината на моите размисли..

Mайка ти?!

ебавате се вече.

Авторката на темата от която аз взех идеята за ТАЗИ тема, е майка с деца и беше задала подобен въпрос в съответния друг форум- голямата или подходящата любов...
Никъде не става въпрос за майка ми, за бога..

Майките да си гледат децата, а да не търсят отговори на въпроси, които векове наред, никой не е открил.И после защо децата мислят, че са влюбени на 13 и правят неща, за които съжаляват цял живот.

Ако мога да обобщя (о, да - мога) - любовта е нещо твърде сложно, да се обсъжда едностранчиво от хора от различни полове, възрасти, култури и характери.

Но има и друг момент - идеята за "голямата любов" е внедрена от филми, романи и прочее изкуства, без реално да ни дават критерий, по която да я познаваме. А подходящата? Никой никога няма да знае, дали човекът с който се събере е на 100% подходящия. Забравете половинки, третинки и 3,14-ки - винаги ще има някоя/й, който да ви пасва повече. И кво да правим? Просто ако разсъждавате за любовта, като за житейска стратегия, накрая оставате с пръст (да не кажа нещо по-дебело) в уста. И всички страхове тип "ами ако я изпуснах завинаги" - показва не друго, а вътрешни комплекси. Така се затварят възможностите за щастие.

А аз имам една готина мисъл - "Изненадите каляват характера"

Е, то винаги има някой, който е по-красив, по-умен, по-привлекателен, по-интригуващ от настоящата ви половинка - и в много случаи животът пресича пътищата ви с въпросния някой. Въпросът е какво правите, когато това се случи.
Познавам хора, хукнали след този някой и зарязали всичко. И после съжаляват.
Познавам хора, които са отчели качествата на въпросния някой, но не са тръгнали след него. И после съжаляват.
Сигурна съм, че и другите два варианта ги има.
-------
Хората са странни същества - нямат угода.

Аз себе си не си се представям да зарежа всичко (особено човека, когото обичам), заради подобна тръпка с неизяснен характер. Но никога не се заричам, че не се знае откъде ме слуша дяволчето и какво би станало, като дойде Сляпата неделя. Така де - донякъде разбирам хората, които избират да рискуват, защото мисълта за изпуснатите шансове много ме тормози по принцип. Но за себе си не си го представям - явно всичко е въпрос на приоритети.

Не изчетох цялата тема, а само последното мнение на Ели, и не мога да си представя как се получават тия работи. Ако си с някого, защо да се оглеждаш за други? Ако ще и мистър перфектен да ти изскочи пред вратата на спалнята, какво би ти попречило да го отпратиш? Е,да, ако си неудовлетворен от връзката си ще се хващаш за куцо и кьораво, но в противен случай не мога да се сетя за една добра причина да оставиш човека, когото обичаш, заради някой друг, който моментно ти се е сторил чудесен. А и ако горното условие е налице, никога няма да срещеш някой "който е по-красив, по-умен, по-привлекателен, по-интригуващ", защото именно половинката е най-красивата, най-умната, най-привлекателната и най-интригуващата. Ако не е- значи не е любов това между тези хора

Бидейки във връзка, един човек не може да прецени изцяло какъв е някой, който се е появил от нищото и изглежда по-добре от партньора му, по-интелигентен ако щете, по-смешен... Не става - не можеш да видиш в него/нея какво ще бъде отношението му/й към теб, дали ще има вярност, отдаденост, саможертвеност и дали ще ти бъде упора в трудните моменти и въобще всичко друго, което дефинира връзката ви и е фактор за отношенията ви... Оттук нататък всичко е въпрос на това дали си склонен да заложиш това, което имаш, и да го рискуваш в една хазартна игра. Абе как стават тия работи? Виждаш някой, който е привлекателен и си отваря устата и излизат някви уместни за момента думи и решаваш да зарежеш човека, който те обича (при хипотезата, че няма реални проблеми във връзката ви)... Точно така си е, като се замислите.


П.П. Забравих за онези, които биха искали да зарежат всичко и да започнат една вълнуваща незадълбочена и вероятно краткотрайна буря от хормони и отделяне на телесни течности... Кой квото иска бе, трошете си главите...

Ееее, Милена, не си съвсем права. Не става дума да търсиш и да се оглеждаш с идеята да си намериш друг, който да е по-...,, за да си грабнеш шапката и да отпрашиш към залеза с него, а че когато си с някого, това не значи, че си ослепял за обективните качества и характеристики на хората (поне не задълго).
За да не давам пример с теб, защото Интернет яде интонацията и може да прозвучи кофти, ще дам пример със себе си - би било лицемерно да твърдя, че не се сещам за мъже с по-атлетично тяло от приятеля ми. Или за мъже, които са по-начетени от него. Или за мъже, които слушат повече опера от него. Но те не ме привличат, просто признавам фактите. Не знам дали някога ще срещна мъж, който да ме привлича повече от него - досега не съм, ама пък сме заедно само от година и половина. Сигурно ако останем заедно, след 20 години може и да съм срещнала такъв. Въпросът е, че не се виждам да се грабна с него, само защото в дадено отношение е по-... от мъжа ми. Щото мъжа ми го обичам, щото с него имаме обща история, която си градим всеки ден и защото и той ме обича. А това не струва колкото един ударил те хормон (или колкото "звездите ми го говорят" по отношение на някого). С което - пак казвам - не бих отрекла, че въпросният друг мъж е привлекателен, защото би било лицемерно.
Разбира се, тук е момента да кажа, че съм убедена, че и мъжа ми се сеща за някоя по-красива, със сигурност за някоя по-слаба, за някоя, която обича да излиза с приятели по-често, за някоя, с която имат повече общи интереси, а вероятно и за някоя по-умна. Не сме си го говорили, но не е сляпо момчето. Не знам дали има някоя, която намира за по-привлекателна или интересна, но предполагам, че ако сега няма такава, все в един момент ще срещне. Само се надявам и неговото кредо в това отношение да е като моето, да не берем ядове на стари години, ако това се случи.

Анди, да ти кажа как е било в единствения случай, когато "звездите са ми го говорили" - мъж, който ме привлича по изключително странен начин. Не е Томас Гибсън (щях да пиша Брад Пит, ама него не го харесвам), ама на', привлича ме. В разговора ни не само знае какво и как да каже, ами и усещам някакви знаци (като начин на мислене), дето ми се виждат много уникални и близки до моето възприятие за света. И си викам: "Абе, дали не ни е писано така... лекинко... да сме заедно?" Аз тогава бях сингъл, та нямаше да е особена драма да пробвам, но се отдръпнах и днес не съжалявам. По-скоро отдавам случката на странно стечение на обстоятелствата. Мисълта ми беше, че това ми се струва логичен механизъм за случване на нещата, още повече ако си във връзка, която те кара да се шашкаш от бъдещето (т.е. ако нещата са станали сериозни и почваш да мислиш как до края на живота си ще си с тоя човек - и изведнъж - оппа...)

Съгласен, но аз изразявах хипотезата, в която, напротив, СИ във връзка и реално Нямаш проблеми с човека до теб, а просто някой минава по пътя ти и вече субективният фактор - дали ще тръгнеш след него заради неговите общи характеристики или, както се спомена по-горе, просто ще оцениш качествата му и ще си продължиш напред.
Интересно изживяване е било това, което разказваш:)

Да де, аз затова направих уточнението накрая. Ако си във връзка, чиято сериозност започва да те плаши и се появи някакъв, дето по' можеш да си представиш да участваш в римейк на култов романтичен филм с него, предполагам има момент на колебание. Де да знам. Не защото не обичаш човека до себе си, ами просто си задаваш въпроса дали той е най-подходящият (говорим за цял живот заедно) и какво би станало, ако... Това ми е идеята. И вече оттам нататък са възможни четирите комбинации от тръгваш си/оставаш и съжаляваш/не съжаляваш от решението си. Или просто си хващаш любовник/любовница, ама тоя сценарий е много прозаичен.
Аз ако знаех как можеш да зарежеш човек, който те обича, заради някой, дето те е привлякъл по необяснима причина (при условие, че вероятно и на него му миришат краката, един вид), да ти го кажа. Нямам представа. Но има хора, които са склонни да рискуват много. И го правят, де.

Tова явно е някаква вътрешна шега, която само аз май не схващам.... Ти сериозно ли?

Тия хора сеят страх по света.

Кристо, абсолютно. А прима виста се сещам за 5 души от форума плюс около трийсетина познати оперни певци. Ми да, слушат повече опера от него. И понеже усещам въпроса: "И това ти е важно, защото..." - просто защото не ми се ходи сама на опера и не искам той да мисли, че го изолирам от живота си, като отивам без него, пък аз не искам да го мъча, ако не му харесва.