Има две момичета с 5,75 и това е най-високата оценка. 0,35 стотни не са кой знае каква разлика, просто се представи добре на устния, но иначе тази история много ти бърка нещата ... : ( Може да има няколко девойки с 5,50 - 5,60, но това са малки разлики и можеш да ги компенсираш : )

Разбирам те, при мен е същото. Преди имах няк'во повърхностно самочувствие, че от мен става журналист... вече започвам да осъзнавам, че май родителите ми са били прави, казвайки ми, че това е трудно и че не ставам кой знае колко за тази професия.
Но както казваше учителката ми по БЕЛ - от опит глава не боли и че съм млад - възможностите са много

Поздравления за хубавите оценки!

Тъй като гледам май само при мен разликата между предварителния и редовния е 25 стотни. Дълбоко разочарован съм от себе си, вероятно, защото очаквах доста по-висока оценка. Мисля, че на редовния се постарах повечко и написах, по мое мнение, най-интересното и оригиналното нещо, което можех. Съгласен съм с оценката си на предварителния, защото писах малко и доста повърхностно. Хората обаче са прави - не трябва да имаш каквито и да било очаквания, защото шансът да останеш разочарован си е доста голям.

Понеже искам да приложа нещо към думите си, ще напиша накратко какво точно писах на темата "Всичко за продан":
- започнах го като есе, подкрепяйки темата с теза;
- вмъкнах разказ от 1 л. ед. ч.
- в разказа ставаше въпрос за едно момче, което се ражда тежко болно, и на 12 години разбира, че е в последния стадий на болестта си - остават му месеци живот; родителите и момчето не вярват, че ще могат да преборят бюрокрацията и че животоспасяващата операция е възможна; в един момент се появява един непознат за тях човек, който предлага да дари орган и да поеме всички разноски по операцията; след 1 месец момчето вече оздравява и всичко върви добре, но човекът е изчезнал и така не са успели да му благодарят, не могат и да го открият; по-късно по телевизията разбират, че този човек всъщност е много известен политик, бивш консерватор в залеза на кариерата си, който обаче след последните си действия се е кандидатирал за кмет на Чикаго и води тогавашния кмет с 20% доверие у хората по предварителните данни; в този момент момчето разбира, че на практика е продало живота си на човек с болни амбиции, който се бори, за да изпълни политическите си цели; семейството на момчето стават супер популярни - публични личности; майката я поваля стресът и почива, а бащата се разболява тежко; в този момент момчето разбира, че всяко чудо си има цена и че неговият живот е коствал този на родителите му; 1 ден преди изборите обаче политикът бива блъснат инцидентно от камион и след 32 часа в реанимация почива; тогава казвам от името на момчето нещо от типа на: "Каква ирония на съдбата - този човек, който се бореше със зъби и нокти за победа, който потъпка всякакви морални ценности в името на нея, не успя да я доживее"; накрая завършвам разказа с това, че момчето продължава да се бори със съдбата и така
- след което си завърших и есето, коментирайки този разказ, и с 3-4 изречения казах как са се изменили ценностите през последните години и как всеки ден всеки от нас се продава било то умишлено или не

На когото го разказах, ми каза, че съм се представил доста по-добре в сравнение с предварителния, но изглежда са грешали. Осъзнавам, че моето мнение и това на моите познати не е миродавно и неслучайно други хора ни оценяват, но до момента не мога да проумея къде сбърках. Може би прекалената смърт е дошла в повечко. Иначе казано си мисля, че каквото и да бях написал, надали щях да имам повече от 4. Честно казано тази оценка ми убива всякакво желание за кандидатстване и за каквото и да било, но като те е страх от мечки, не ходиш в гората, та ще трябва да се явя и на устния - поне ще съм сигурен, че изглежда не ставам за тази специалност.

Искрено пожелавам успех на всички, които ще се явят на устния, а на тези, които имат 3.50 или повече - явете се, играйте до последно.

Ами аз знам, че в журналистическото есе не трябва да даваме личен пример, не знам дали има връзка...

Хм, значи 101 момчета са допуснати до устен изпит. Момичетата са 356. Ако прибавим и неизвестния брой хора, които ще се борят с оценка от предварителен, предполагам, че ще сме доста на 16-ти... От това сигурно би следвало, че ще има и много скъсани, а и ме навежда на мисълта, че вероятно и 24 часа няма да стигнат да бъдем изпитани всичките.

Кое според теб е личен пример?

Боже, майко....5 и 40 и се тръшкат.Деца, осъзнайте се.Ако не се осъзнайте, ходете да учите филологии.Моля ви, искаме тези места.Имаме нужда от тях.ЖЕЛАЕМ ГИ !
Ще направя леко диалектно отклонение от моя край: '' ЧИБА ''

Аз очаквах да изкоментираш написаното от мен, а не да викаш като чубанин.

Е Шоп, аз ти харесвам новелата.Само не разбрах къде е личния пример, ти ли си кмет на Чикаго ?

кой се тръшка, бе ?? ахахах

а за Bishop
ем, разказ 1л ед.ч... нещо такова

А- у айде на устен сладури. хахохо

Не ме интересуваше особено тоя изпит , но все пак 4.25 някак си ме разочарова. Тайничко се надявах на повече ама... ;d

Не, нищо подобно. Аз даже се учудвам на по-горното мнение, че имало личен пример.. какво като разказът е от 1 л. ед. ч. Аз преди да почна да го разказвам писах, че това съм го прочел наскоро в един имейл.

Не лъжи, кмете Лютов, не лъжи!

Хахаха. Не, но ми е супер гадно сега.. Уж си знам да нямам надежди, ама..