Аз някога писах, че имам добро предчувствие за тебе на устния - точно така бих постъпила и се радвам, че не си се ошашкала. Точно днес сутринта си мислех да не съм ви подвела, като ви казах да си признаете, ако не знаете нещо. Но колкото мисля, по' се убеждавам, че съм права - щом хората ви питат, значи очакват конкретен отговор и биха го "изкопчили" от вас anyway. Така че наистина е по-добре да си признаете, отколкото да опитвате да се правите на хитри и да ги мотаете, щото изпитващите са интелигентни и номерът не само не би минал, ами би направил и лошо впечатление. Така че продължавам да твърдя, че това е най-правилният изход.
Стискам палци за резултатите, очаквам или по-късно довечера (или нааай-късно утре) да се похвалите.

Хора, аз минах сравнително рано, към 9 и 30, бях в Комисия 6, в стая 243, две жени, една тъмнокоса, много симпатична, другата мълчалива, къдрава, светла коса ( но не онази с късия потник и червената пола..) и един мъж с голяма бяла коса, също доста добронамерен ми изглеждаше.
Започнах първо по втория въпрос и мисля, че харесаха разсъжденията ми, говорих за основните неща в медиите - информиране, коментиране, развлечение, реклама....казах за бащата на вестника Йохан Каролус, за булевардните вестници и как не мисля, че хапливиата журналистика е добра журналистика.Тогава ме попитаха за пример за такава и аз изстрелях Мартин Карбовски, а сега си мисля, че доста сбърках с това...После казаха, че са доволни и да продължа с другия въпрос, аз започнах с протестите, отзвука на хорското мнение и т.н.По едно време, като заговорих за офшорните фирми "Юлиен" и "Витоша ски" се спогледаха тримата много странно, през цялото време пишеха нещо..Накрая симпатичния господин с голямата коса ме попита за подобно събитие, свързано с екологията по време на големи политически промени в България.Хубаво, за прехода 89та се сетих, за събитието ми подсказаха с Русе, но наистина нямах идея и просто казах, че не знам, после ми подадоха джобджето с картончето и личната карта, последния въпрос беше за оценката от писмения, изглеждаха добронамерени и имах чувството, че всичко е минало супер, но сега се притеснявам, защото реално свършихме много бързо ( максимум 8 минути ) И сега си мисля, че може би не съм ги очаровала....

как мислите?

Аз съм тотално разочарована от себе си. По първия въпрос си говорих, ама втория така го омотах, че не е истина. И такива бисери им пуснах на хората... "Социалистически изследвания" вместо "Социологически".
Бях на втория етаж, първата врата в дясно - двама мъже и една жена. Жената беше нисичка и пълничка мисля, с кафяво-червеникава коса. Единият мъж, който нищо не говори, беше висок и слаб, късоподстриган, а другият - малко по-едър, с бала коса и брада.

Да не те обезкуражавам, ама при тая конкуренция е възможно подобни бисери да се отразят и доста негативно - не се шашкай предварително, но ще ми е любопитно каква оценка са ти поставили. Още повече, че май се сещам кои са ти били в комисията и не съм сигурна дали това, което разказваш, е добър знак.
Възможно е да греша за всяко едно от тия две неща, да знаеш. Затова и не се впрягай, още повече, че вече е минало, а и съм сигурна, че са взели под внимание това, че със сигурност си била притеснена.

Хайде и аз да се отчета =)

Пристигнах в 7.00, но ме извикаха в 12:05. Чакането ме поизнерви, но имах възможност да си опресня мислите ;д
Завъртя се въпрос по редицата, свързан с Арабската пролет и супер много се зарадвах, защото бях доста подготвена по темата. Е, оказаха се въпроси за екологията и гражданската отговорност/активност ( не помня как беше формулиран въпросът ) и медии. И там бях подготвена, но честно казано не се зарадвах толкова на темата, защото реших, че това са наболяли проблеми и всеки ще е компетентен да говори, следователно няма да успея да изпъкна с нещо повече. Бях в 9-та комися, изключително добронамерени хора. Основно ме изпитваше един дядо с очила и бяла коса, около 60, 70 годишен ( не беше Здравко Райков ), имаше една жена - пълничка с къса кестенява коса, стори ми се много добронамерена и един слаб господин, който избягваше да участва и да ме гледа изобщо. Познавам част от преподавателите в този факултет, но тези тримата специално ги виждах за пръв път. Попитах с колко време разполагам да си помисля върху въпросите и те ми отвърнаха: "С колкото прецениш." Доста се изненадах и в крайна сметка започнах да говоря 10 секунди след като видях въпросите. Бях притеснена видимо. Започнах да говоря по първия въпрос, за екопротестите, за Закона за горите, за застрояването на Морската градина във Варна, за строежите в Слънчев бряг. Обясних поправката в закона и постигнатият консенсус по чл. 54. Обясних за "Витоша ски", Цеко Минев, Първа инвестицонна банка и офшорните компании към "Витоша ски" , оттам подхванах и за контрапротестите в Банско и Разлог и там някъде ме прекъснаха. Попитаха ме дали знам за други протести на еколози в близките 1, 2, 3 години и в първия момент не се сетих. После дядото директно ме попита какво знам за "Шистовия газ" и оттам се сетих за протестите за шистовия газ, обясних за Шеврон и сондажите, за посещението на Хилари Клинтън не се сетих, обясних вредата от него и замърсяването на природата и там ме прекъснаха. Зададоха ми въпрос дали подкрепям еколозите или инвеститорите и аз казах, че едните не трябва да пречат на другите и че природен парк "Витоша" е за всички и това, че нямаше ски сезон препрати хората към Банско и Боровец, част от които отново за обвързани с Цеко Минев и Първа инвестиционна банка и така обикновените граждани попадат в омагьосана въртележка, задвижвана от монополисти. През цялото време кимаха от комисията.
На втория въпрос започнах с факта, че България е на 75 място по свободна на словото според ООН и в този момент, жената от комисията ме прекъсна и каза, че аз единствена съм се сетила и че няколко човека са се опитали да кажат същото, но са сбъркали позицията. После продължих със скандала в Брюксел свързан със собственикът на Капитал и миналото на Бойко Борисов и как медията умишлено скри, за грамите от Уикилийкс и докладът на американския посланик. Казах за обвинението за пране на пари между собствениците на вестник "Труд" и "24 часа". И тук някъде по - възрастният изпитващ ме попита дали медиите са "проправителствени" и аз отвърнах категорично с "да", защото медиите работят в ползва на правителството. Попита ме за имена на такива медии и казах за гореспоменатите с изключение на Капитал. И с това приключих.
Жената от комисията ме попита какво училище съм завършила , отвърнах й - художествено. Възкликна браво! Искрено ме зарадва. Извиних се за пелтеченето и за разпиляната си мисъл. Тя ми каза, че съм се справила много добре, отново ме похвали и си излязох. Дано вържа оценка над 4-ка. =)

Охх, аз го прочетох тогава, но не бях сигурна дали имаш мен предвид:)) МНОГО БЛАГОДАРЯ! Нямаш на представа как такива дребни насърчения могат да окуражат човек и да му дадат самочувствие.



P.S. на предния пост какви безумия съм писала .."въпрсният въпрос задава въпроси"....ама така е като не ми се занимава да ги препрочитам

hoppipolla, била си при комисията на sunny и ми поразклащаш позицията. Със сигурност си се справила добре, но тая комисия с такова разпределение на добър-неутрален-липсващ отявлено лош, ме изненадва. Което нищо не означава за вашите оценки, не ме разбирайте грешно. Просто се сещам за кои преподаватели става дума и познавайки ги като хора и преподаватели, ми стана странно.
Айде, махам се оттук, че и без това нищо не мога да коментирам относно представянето ви - нито имам идея какво тоооочно сте казали, нито какво е общото ниво. Ама звучите подготвени всички, което е идеално (поне според мен).

От 600 души бях предпоследна, йее Изчака ми се чакането.
Бях в 6-та комисия. Доброто ченге беже слабичка жена с дълга, руса, къдрава коса и кафяви очи. Лошото ченге беше пак жена, с кестенява коса, по-пълничка от първата, с бретон. Неутралното ченге беше мъж, когото почти не забелязах, защото бях прекалено стресирана и говорех само на русата жена, защото ми беше по-успокоитена

Аз стабилно се провалих. Чаках до към 2, за да ме извикат на първия ред, а после още 15-тина минути, за да вляза. Комисията ми включваше един мъж(възрастен с побеляла коса и очила) и две жени(едната беше много изпита и руса(мисля), като тя не изрече и една думичка, а другата беше тъмнокоса и по-едра). И тримата си бяха 'добри самаряни', честно. Адски ме е яд на себе си, че бях толкова отпаднал накрая и нищо не ми идваше в главата. Темите бяха страхотни, изпитващите ме бяха още по-готини, но аз не казах почти нищо. Яд ме е на себе си, както не ме е било яд преди.

FaolchuGray, мисля, че аз бях при същата комисия, не се знае нищо още, не се ядосвай за отминали неща, имаме цялото лято и най-вече неприлично много време да си поправяме грешките, а и да бъркаме още много : ))

Абе да,таковаха ме...Успех на всички все пак!

Слънчогледке, именно тези неща ми минаваха през главата, докато си пътувах към родния град, но мен не ме е яд, че съм казал малко. Аз си знам, че за 1 минута няма да измисля нищо съществено да им кажа. Яд ме е, че при оценка 5.25 на писмения и първо желание "Книгоиздаване" ми трябва едната 3-ка, за да вляза, а предвид представянето ми изобщо не съм сигурен дали успях да я изкарам....

Квесторите ми казаха че оценките щели да ги качат днеска.Чудя се колко е вярно това

Мен ме изтеглиха към 12 и нещо и доста се бях поизнервил от чакането. Не за друго, ама беше адски досадно и не чувах нищо от имената. Чудех се въобще как хора от последните редове излизаха. Момичето, което беше заспала от чакане, просто ме разсмя искрено - Леда ли, Неда ли беше..

Бях на четвъртия етаж при комисия 11. При мен беше една леко пълничка чернокоса жена, приятен мъж с прошарена коса и една чернокоса жена с очила, която беше забил поглед в един лист и имах чувството, че го прогаряше с адски втренчения си поглед. Почнахме разговора с кайсиева ракия, защото съм от Силистра и една позната вече беше минала през тяхната комисия. Погледнах темите и почнах да говоря, но влезе някой и аз спрях. Насърчиха ме да си говоря, макар да мразя до смърт да не ме слушат. Жената ме пита единствено какви медии предпочитам и се учуди, че точно печатната. И особено се забавляваше като и казах, че обожавам мириса на напечатаната хартия, самото докосване и мастилото по пръстите, вместо да чета през интернет. После си излезе и аз почнах директно с втората тема. И на стана хубава дискусия, макар въобще да не сме се задълбочавали и като цяло нищо конкретно не са ме питали. По едно време той ми каза да си ходя, но аз му казах, че не съм минал през първата, която я свързах с опасности от социалните рмежи, протестите в София и гражданската активност в Сирия, Тунис и така нататък. Беше приятен и лек разговор, но сега почвам да се колебая да не съм се издънил много жестоко при милия човек, който не се заяде за нищо...

Не знам, каквото сабя покаже...

П.С. Успех на всички...
П.С. Аз бях с официален панталон и синьо-бяла риза на райе, ако някой се чуди кой съм. Седях 10-на ред зад средата вдясно с три момичета и решавахме кръстословици, чакайки.

еееее, FaolchuGray, ти имаш яка оценка, за момчета е по-нисък бала, а и не забрявай, че книгоиздаването най-малко го пишат, изкарал си разбира се : )) настрой се позитивно! ако влезеш от 1во класиране ще черпиш по едно дъвка съфорумците