На второ място (след психологията) ми е ВО. Сред желанията ми ще е и книгоиздаване. Журналистиката няма да я пиша. И за да отговоря на въпроса "защо", който толкова пъти се цитира и оцветява в червено- защото такива са ми интересите и приоритетите, а и не мисля, че моето "защо" би било полезно на авторката на темата, дори напротив. Колкото и души да попиташ, толкова различни мнения ще чуеш, че и повече. Аз направих тази грешка, заради което много време си блъсках главата. В крайна сметка си държа на своите "безперспективни" специалности- психология, българска филология, славянска филология, книгоиздаване, философия.
Мила и Crippled Alice си казаха нещата достатъчно ясно:

Аз нр уча нито една от тези специалности,но честно казано ако сега бях кандидат-студентка щях да изкюча журналистиката.
Не искам никой да обиждам...лично мнение е това и може да не е вярно.
Журналистика за мен е празна специалност.Може да работиш това и като си завършил всичко друго.Особено българска филология или някоя друга .И ПР,и педагогика,и право,и книгоиздаване,и медицина ако щеш.Важното е да имаш дар слово и някаква свера,която те интересува.
Може би бих написала връзки с обществеността...книгоиздаване също ми изглежда много интересно.Но журналистика не,защото с каквато и друга специалност да избера мога да го работя.

1.Връзки с обществеността
2.Психология

или

1.Психология
2.Връзки с обществеността

Не мога да реша кое искам повече. И двете ми харесват, и двете ми се струват интересни, и с двете професии се виждам в бъдеще. За това мисля, с което и да вляза, да запиша другото като второ висше. Може би затова ще запиша първо желание психология, ПР може и задочно. Пък може и да не приемат на първо желание, а на второ. Каквото стане...

На първо място искам Журналистика и по-специално профил печат. Не ме блазни нито телевизията, нито радиото, но за сметка на това ми е приятно да пиша, а понякога даже ми се получават хубави есетата : D. По тази логика на второ място са ми ВО и Книгоиздаване, като не съм решила обаче кое след кое да бъде. Вероятно все пак ВО ще е преди книгоиздаването, защото балът за него е по-висок.

Преди 2-3 години много се колебаех между журналистика и психология.Избрах журналистика,защото е професия,при която нещата стават с натрупване.Това е една от изключително малкото специалности,които ти позволяват да започнеш работа още по време на следването.Замислих се,че ако запиша психология, след 4-те години следване ми трябва магистърска степен, след това много стажове,неплатена практика и мама и татко ще ме издържат вкъщи,докато не стана 50-годишна самоусъвършенстваща се училищна психоложка.Това в най-лошия случай,разбира се Да не говорим,че никой от многото студенти по психология,които познавам,не е доволен от следването си.Ако държите да следвате психология,по-добре отидете в чужбина.Тук изключително много се набляга на теорията и накрая излизат психолози,неспособни да практикуват, освен ако не преминат през всички онези неща,които посочих по-горе.Това е губене на време и пари.
Журналистиката ще ти се отдава и ще те удовлетворява,ако си човек,който не може да стои на едно място,интересува се,ангажира се и обича да поема отговорност.Определено сферата,в която можеш да се реализираш е по-широка.Ако си избрал журналистиката като професия,не е необходимо непременно да завършиш специалността.Така е при повечето журналисти.Ако ви трябва интервю от икономист например,кого ще предпочетете да ви свърши работата-журналист,който има понятие,но не е особено компетентен?Или икономист,който години е изучавал това,за което пита?Нещата са логически навързани,много съм мислила в тази посока.Не мисля,че журналистиката няма да ви е полезна особено като се вземе предвид колко е голяма сферата на реализация-медии,реклама,телевизия,радио,баш журналистика,но има и други начини.Успех,дано да съм помогнала

Мнения като това ме карат да се изприщвам и да почвам да си скубя косите в присъп на бяс.

Е, недей така, мен ме карат да се смея Странни мнения имат новите кандидатчета

Журналистика! Не я смятам за празна специалност.Напротив! Тези,които смятат,че няма какво да научат,бих им казала - блаженни са вярващите. И да - журналист можеш да станеш с всякакво образование. Че ти и автомонтьор можеш да станеш стига да разбираш от коли... Вярвам,че журналистиката е отчасти призвание,не е лесна за влизане,не е лесна за учене,а и после определено не е от професиите,при които ''гладен няма да останеш''. Обаче за да си журналист се иска богата обща култура,приспособимост,социални умения и изобщо неща,които трябва да си ги имаш,затова съм против идеята куцо,кьораво и сакато да скача да става драскач. Един познат също кандитатства това и като попитах защо ми отговори 'Искам да водя новините,хем си седиш и си четеш,хем ти дават пари'. Хора с ей такава мотивация мен ме изприщват.
А аз скромно винаги това съм искала и вярвам,че е една много интересна професия. Най-важното - може да не изкарвам милиони,но след 5 години ще ставам за работа с желание. Ей това трябва да ви е водещ аргумент - после като завършите и дай боже се реализирате дали няма да си биете главата 'Защо си го причиних!' ...
Нещо май се запалих много,не знам доколко това,което пиша ви се струва логично,но ако някой ми хване интимната мисъл ще се радвам..

Изобщо не мога да сравня PR-а с журналистика. Едното е толкова динамично - днеска си в София, утре в Брюксел, а други ден в някое малко село, в което се е изсипало яко дъжд и хората едвам се оправят. Говориш с лицата на деня, опитваш се да бъдеш с една крачка пред другите колеги и т.н. Динамика, динамика, динамика и това е. А PR-а за мен е стоене в 1 офис по цял ден - да те духа климатика и да редиш пасианс. Изобщо колко са фирмите, които имат активен PR-а?

Тук аз ще се заям точно за pr-a, защото не смятам, че се ограничава с редене на пасианси и климатик. И доста голяма част от средните и почти всички от големите фирми имат активен PR. Може би, защото продаваемостта на самата услуга или продукт е толкова важна, колкото и и произвеждането му. Може би понякога даже и по-важна, тъй като ако няма кой да продаде страхотните грънци, те ще си останат страхотни и свряни в нечие мазе.
И трие специалности имат перспектива и колкото плюсове, толкова и минуси. Мисля, че е повече до избора на самия човек и това до колко професията/сферата ще го направи щастлив.

П.С. Аз лично си избирам PR-a, ако не друго - ще ми е хладно през лятото и ще бездействам, че и пари ще ми дават. ^^

Аз с удоволствие бих работил PR на... Левски. Това за мен е работа мечта. И няма да съм като Митко Бербатов, които в 1 интервю беше казал, че ще стои в Манчестер докато не го изритат. Какво и да става няма да искам да си ходя.

Ъъъ?!?


Уау, за сефте виждам такъв като мен... Особено ме учудва, че е момиче.

Аз лично писах първо журналистика, после книгоиздаване. Е, между тях има и философия, и социология де, но здраве да е. Никога не съм искал да бъда журналист, особено в днешния смисъл на думата. Под нещо лъжовно или нещо, с което не съм съгласен, няма да си сложа името. Цялата идея е, че за да обърнеш една система, трябва да си в нея. Затова искам журналистика. А книгоиздаването просто ме кефи като идея.

П.П.: Абсолютно вярно е, че е доста лесно да станеш журналист, ако си учил нещо друго. Специализираните журналисти се търсят... Мислите ли, че водещите на здравните предавания и рубрики са завършили журналистика, а не медицина например? Мислите ли, че политическите и социалните журналисти са завършили само журналистика, без да имат някаква реална представа от политология, социология и т.н.?

Ще ме извиняваш, но тези със социологията са накрая на веригата. Може и да е хубаво да си завършил някоя по-профилирана специалност, примерно в икономикатa, НО това не те прави по-добър журналист. За мен проблема е, че рядко се обръща внимание примерно на преподаватели в университетите, които се предполага, че са доста навътре в нещата и биха дали доста по-добър поглед върху дадената тема. Все пак те обучават младите хора. После потърси мнението на някоя организация по проблема и си готов. Както е слогана на босфор тв "всички гледни точки". И тука идва и твоя ред да покажеш, че можеш да задаваш въпроси, да натиснеш човека, ако се измъква и т.н. Нали затова си учил/а журналистиката.
То и това е проблема. Много университети бълват като луди кадри, които няма какво да работят и се хващат на първата по-добра опция и взимат място на човек, който е учил това. Не предлагаш най-доброто на зрителя/клиента и се усеща разликата в накрая на веригата.