Пък аз каква "Тоска" гледах тая вечер... малииииииииии... То не знам откъде да почна.
Ама айде, да почнем оттам, дето няма какво да се говори особено - брилянтен тенор. Името вече е ясно, ама ако още някой може да обърка, че иде реч за Румен Дойков - тц, Мартин Илиев пя. И пя чудесно, а играта му надмина и най-смелите ми очаквания
(Докторе, това намигване нали го видя - ти нещо не го долюбваше преди време в това отношение). На последния концерт му предрекоха "космическа кариера" - аз тогава много се смях на формулировката, ама се присъединявам.
Тоска беше някаква японка - много фина, елегантна, радост за окото. Обаче наблюденията ми, свързани с японки в операта, се потвърдиха - държеше се като обладана от зли духове, мяташе се по сцената със или без повод и често заемаше една поза, характерна за сумистите - с разтворени крака и леко приклекнала с доста безумен (и заплашителен) израз на лицето. Освен това в началото едва се чуваше до 8ми ред на партера, а за балкона не ми се мисли. После се преместих на 4-ти ред и не знам дали от това, или тя се разпя, ама се чуваше повече.
Едно много голямо нищо особено, честно казано. А, да - и шъшкаше, така че вместо "стасера" пееше "щасера" и подобни такива. Добре, че към любимия си се обръщаше с "Марио", а не по фамилия, че "Каварадоши" щеше да се запомни. Обаче пък колко японски звучи!
И Скарпия... не знам какво е правил Бисер Георгиев в няколкото години, в които не съм го чувала, но беше много болезнено преживяване. Звучеше кофти, преиграваше и го докарваше на склерозирал дядка, дето много му се иска, ама не му пускат и от това се е озлобил, та рита невинни клисари и малки кученца. Неприятна гледка беше. Пък за Скарпия няма нужда да говоря много - просто властта е в него, няма нужда да издребнява и ходи да рита тоя и оня, като това нито го има в текста му, нито го има в музиката. Може да е зъл, колкото си ще, но до голяма степен е контролиран и сдържан. Докато тоя беше... Оф...
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
И хич не я слушахме гузно, аз нямах търпение да мине, че с майка ми взаимно се дърпахме по ръкавите да си ходим по-скоро. Обаче хем нямах търпение да се махна оттам, хем знаех, че без "Вендета"-та няма да си тръгна. Та доста мазохистично я добутахме дотам и геройски се спасихме. Обаче и днес беше много страшно, честно. 
Според мен тръпката я има, давах го за пример и в едни реплики, които разменихме с Алтер его във Фейсбуук. Брин просто изпитва огромно удоволствие да пее Скарпия и искрено вярвам, че усеща онова, което аз имам предвид, когато говоря за образа. Не знам дали е на 100% онова, което искам да видя, но знам, че категорично бяга от онова, което НЕ искам да виждам на сцената в "Тоска".
А Те Деум-а ще си остане едно от двете неща в операта, които ме карат да настръхна или очите ми да се напълнят със сълзи (според зависи от вълната, на която ме хванат). Просто... носят ми една по-особена емоция - дори и чисто музикално.