|
10.33ч. вече бях напуснал сградата на СУ. Не очаквах да мина толкова рано, дори когато квесторката ми прочете името, не можеш да повярвам. Отидох до комисията с една жена, която беше много мила - постоянно повтаряше да не се притесняваме, темите били лесни и че няма нищо страшно. Не знам коя комисия ме изпита, но бях в стая 292 , май. Бяха мъж и жена - дамата беше леко съсухрена, руса, говореше тихо, но за сметка на това имаше приятен глас. Господинът бе с прошарена коса и доста намусен. Дадох си личните документи и веднага ми дадоха листа с темите. Казаха ми, че имам минута, минута и половина да помисля. Бях леко стъписан и не очаквах да повторят темата за горите. След това седнах до тях и започнах да говоря. На 3-то изречение ме прекъснаха, дамата започна да ми задава въпроси по темата. 3-4 въпроса бяха тематично свързани, след това изпитът протече като интервю за работа. Жената ми започна да ми задава въпроси от рода: "Защо кандидатствам журналистика? В коя журналистика се виждам? Защо? Имам ли наблюдения върху чужда медия и с какво тя се различава от българската? Коя медия бих използвал ако искам да направя някакво мероприятие? Питаха ме какво съм завършил, какви езици знам, участвал ли съм в НПО и т.н." После мъжът ме попита колко имам на писмения. След като му казах, че имам 3.50, той се усмихна и каза: "Не се изразихте много добре!" и аз механично отговорих "Здраве да е. " После русата дама ме попита: "Защо се получи така? Темата ли не ми попадна или какво?" Отговорих: "Не искам да обвинявам никого и нищо затова, че не съм се справил добре. Не искам да си намирам опора, на която да се подпра с оправдания. Каквото било, било. Връщане назад няма!" Мъжът се усмихна и каза: "Ние не искаме да обвинявате никого и нищо и дано да няма връщане назад." След това ми казаха, че изпитът приключил. Взех си нещата и излязох. В първия момент не осъзнавах какво точно се случи, отвън чакаха две мацки, за да влезнат след мен, забелязах, че бяха уплашени до смърт, казах им: "Няма от какво да се притеснявате, като интервю за работа е." Момичето, което ме беше довело каза - Нали, няма нищо страшно. Утре можеш да очакваш резултати...
Напуснах сградата изумен от това, как протече т.нар. страшен устен изпит.
_________________ "Птица, родена в кафез, си мисли, че летенето е зараза!" - Алехандро Ходоровски
Българска филология, II курс
|