Цитат:
Това, че обществото ни не е дорасло е абсолютно вярно. Но да твърдиш, че масово се избира тази специалност чисто и просто поради липсата на алтернатива и 'щото всички това записват', е доста повърхностно... Психологията предстои да се развива у нас и то не защото е 'модерно', а щото народа стремглаво психясва!

Ами Плазмодий може и да има някакви наблюдения за колегите си от по-долните курсове. Аз чистосърдечно си признавам, че започнах първото си следване, защото тъкмо бях завършил гимназия и си мислех, че ако не ме приемат да следвам, светът ще свърши по някакъв много ужасяващ начин и всички ще отидем на Страшния съд. Съответно стресът беше нечовешки, все едно животът ти зависи от това.
Още тогава исках да уча психология, но се оставих да ми обяснят колко е безперспективно и как ако уча корейски или японски, а най-добре даже китайски, златóто само ще текне и ще трупам имане само като изглеждам умен и по цял ден седя на един стол и се усмихвам загадъчно.
И к'во стана? Ей ме на!

Тече, ама не златó. Понякога наистина е по-умно да си дадеш една година, докато се осъзнаеш - ей туй ще уча, това ми е призванието. Аз тогава действах като "Мъж искам, сега го искам". Горе-долу както описа Плазмодий.
Едва ли всички ще станат психотерапевти с успешна практика, след като пазарът на тези услуги още е в самия си зародиш. Но няма и всички да правим интервюта за работа в някой ЧР. Съгласен съм дори да уча психология ей така, без перспектива за развитие в областта. Имам две ръце, два крака и гладен няма да стоя.