На мен ми липсва опитност в кандидатстването в различни ВУЗ-ове - готвих се само за Су и конкретно за право, но въпреки това съм мислила по въпроса за методите на оценяване и въз основа на какви умения всъщност сме оценявани...
Аз мисля, че изпита в СУ все пак е най-сложният - определено се изисква повече умение, според мен, за да развиеш както трябва една тема. Да не говорим, че тук изпитите са два (конретно за право) - литература и история. И кандидат-студентът трябва да е подготвен да състави два текста, писани в съвсем различен стил - историческата тема трябва да е изложена ясно, на базата на факти, които не просто трябва да бъдат споменати, а и тълкувани, и в крайна сметка да се получи монолитен текст. При литературата имаме т.нар. "аргументативен текст", който трябва да покаже не само познанието ни за даден автор, неговото творчество и епохата, в която е работил, но и умението да сформираме теза и да я защитаваме адекватно (доста полезно умение за юристите).
При тестовете има възможност да се обхване повече материал, но в общи линии освен чисто фактологичните ни знания (с леки изключения може би), те не могат да поставят оценка на нищо друго. А в интерес на истината, с риск да прозвуча клиширано, в днешно време доста млади хора имат сериозен проблем с изразяването и формирането на мнение, неговата защита и т.н.
Както и да е, спорът "тестове/теми" е доста стар, не вярвам да се реши скоро, но докато се готвех за СУ имах време да погледна нещата от този ъгъл...

А я да ви питам - ако изпита беше устен по история, щеше ли да е по-лесно? Примерно теглите 2 въпроса - говорите по тях и после питат допълнително, каквото се сетят...

Еми, зависи... Там вече е голям късмет.
Аз съм се явявала на устен изпит по история, преди 5-6 години, когато кандидатствах в Класическата гимназия... Не е същото като в СУ, естествено, но определено останах впечатлението, че е доста като тото 6/49...
Тогава комисията беше съставена от Гергина Тончева (директорката), преподавател по история от СУ (не помня името) и Огнян Радев, преподавател в Класическата по Култура.
Изпитът беше по история и литература, общо около 12 теми май трябваше да се научат и честно казано напрежението беше ужасно, защото не е като при писмените - няма я анонимността. Притесняваш се какво впечатление ще направиш, няма ли да заекваш и т.н...
При мен мина много добре, но осъзнавам, че наистина при устните изпити си е лотария.. Не мога да кажа, че са добър начин да се оценява, особено като става дума за нещо толкова важно като влизането във ВУЗ.

Според теб научаването на 5 теми е по-сложно от въпроси от целия конспект!!! Звучи много наивно да твърдите, че можеш да улучиш с късмет 20-30 въпроса с 5 възможности.При това субективният фактор човешка преценка липсва в теста.А и чисто математически.В СУ се падат 2 теми от конспект 24 теми (не помня колко бяха точно,но беше нещо такова).Тоест това са ти 8% шанс да се падне нещо, върху което можеш да пишеш.Но имаш 3 раздела-Средновековие, Възраждане, Нова история.Пак 33% за всеки.И в 90% се пада Средновековие.Тоест ти имаш да научиш 7 теми.Шансът ти още повече нараства.И като махнеш Борис и Петър, то остават 5 теми.С научени 20% от целия конспект ти можеш да изкараш една прекрасна оценка.При теста няма човек, който да оценява.Има въпроси от целия конспект и шансът на тото да познаеш някой въпрос е 20% (при 5 възможности).Тоест 20% на първия, 20% на втория и т.н.Ако го сметнеш като прогресия от определен брой въпроси, то възможността да улучиш на късмет ще излезе не повече от 1%.

sunnyday, напълно съгласна съм с всичко, което каза до момента, но от друга страна, ако задълбаем още повече в темата, то какъв правист би бил човек, който не може да се изразява добре и устно? Не казвам, че е редно да има устен изпит, просто като въпросче, ей така.

@assault
Напълно прав си за изчисленията относно късмета,но казах,че си има хора,които просто успяват на тото да изкарат.А и не всеки отива на изпит с 5 подготвени теми.Вярно е,че има хора,които и с 2 отиват и пак успяват да изкарат достатъчно висока оценка,но това е друга тема.Иначе на тестовете определено липсата на субективизъм им е голям плюс,докато при темата изцяло зависим от настроението на проверяващия.

Много са важни 2 неща - кой измисля въпросите и кой ги проверява.

В СУ има такива преподаватели, че ако те правеха изпитите по история/бел, нямаше да влезе никой. Особено пък ако бяха тестове. Един неназован от мене преподавател прави следното: Тест, всеки въпрос има по 4 отговора а, б, в и г. Но уловката е, че на всеки въпрос:
1/ може да няма нито 1 верен и ако отбележиш някой, ти се счита за с грешен
2/ да има 1 верен - много рядко
3/ да има 3 верни - и ти трябва да съобразиш кой е грешния, за да отбележиш другите 3
4/ всички да са верни и ако изтървеш дори 1, не ти се счита за правилен въпроса.

А да - и черешката е - не знаеш на кой въпрос, кой от горните 4 варианта е.

еее, забрави да обясниш и за събирането на точките от трите групи въпроси

О, напротив, устното изразяване е много важно. Но конкретно за прием в университет, не мисля, че устните изпити са подходящи - там "субективните" фактори са прекалено много - освен квесторите, които те съдят по някакъв собствен критерий, има го момента с първото впечатление, късмета - както беше споменато, рядко има хора научили повече от половината конспект - освен това една грешка на устен изпит според мен може да бъде много по фатална, отколкото на писмен - не можеш да провериш казаното, а дори да засечеш грешката, в опити да я поправиш, най-вероятно ще се оплетеш още повече.
Едно време някой ми излезе с аргумента - ами, добре, ами интервю за работа? Аз все пак мисля, че едно интервю за работа не е същото като изпит - няма конспект, който да научиш и т.н., отговаряш на малко по-различен вид въпроси, оценяват се и други способности, по-скоро умението да се сработваш и т.н. (тук вече много зависи каква е работата). Рядко подлагат на изпит знанията ти, което според мен е доста по-стресиращо. Това беше малко извън темата, но просто реших, че не е лошо да направя и този паралел...
Та така с устното изпитване - за юристите е повече от важно да овладеят реториката, умението да се изразяват и убеждават опонента си, но аз мисля, че тези умения се придобиват малко или много в хода на обучение по специалността право, не би било редно да ни изпитват така за прием.. Все едно да ни сложат изпит Обща теория на правото, колко биха се справили?

@Kristo
Като станат студенти в СУ, още на първия месец ще са чули за визираното лице. А някои ще имат близка среща с последно, че дори повече от веднъж.
П.С. Някои може и да са чули, но едва ли ги е интересувало тогава

айдеее мене ме приеха право задочно с бал 22.74 като минималния е 21.75 и сега ще има 3 дена яли, пили и се веселили наздраве колеги и ще се видим на есен

Приета съм и аз. Както забелязвате и тази година има спад в баловете. Ама не да се изнервим няколко дни преди класиранията- безценно! Честито на приетите и успех на тези, които ще чакат за следващо класиране!

И аз съм Право - задочно! Не ми достигат 0,07 за редовно. Дали има шанс на второ или трето класиране да паднат баловете?

Правоо редовно ! <3

О, да. Ако искаш редовно, изчакай второ класиране.