Potato написа:
Имам въпрос. Има ли някакъв минимален шанс, въпреки категоричната забрана, да може да се отглежда в общежитията дребен домашен любимец?
Преди да тръгнете да ме нападате, искам да кажа, че говоря за най-добрият случай. Нямам намерение да си натрисам животното на непознати хора, които има голям шанс да не обичат и харесват животни, а в най-лошият случай дори да имат алергия. Не съм нито толкова глупава, нито нахална. Но питам понеже възнамеряваме с една приятелка да сме заедно (и съответно тя не би имала нищо против) и ми беше чудно дали е възможно, ако по някаква голяма случайност попаднем на по-толерантна домакинка, да се договори нещо? Има ли такива случаи? Аз съм чувала само за един, в който някой си е отглеждал котка, но не мога да съдя само по това :/ Да знам дали да възлагам големи надежди...
Става дума за дребно куче, (не някакво муле, въпреки че те са ми любимите) вътрешно и външно обезпаразитено, ваксинирано, с изградени хигиенни навици, изключително (чак досадно) любвеобилно и добронамерено както към хора, така и към животни. Не е и шумно и не лае по цели нощи. И наистина искам да направя всичко възможно, за да я задържа, а не като някакво безотговорно копеле да я тръсна на нашите.
Миналата година приятел гледа декоративна малка змия в кутия от сладолед, но я криеше и никой не го е хванал. Но той учи в ТУ. Предполагам, че ако се споразумееш със съквартирантите и те нямат нищо против може да си го вземеш без много шум и при евентуални проверки да го скриеш някъде. Аз съм в същото положение, само че с морско свинче. Винаги има начин

А кои общежития се водят семейни и кои не? И какво са условията в едните и другите?