Отварям една не толкова позитивна тема и си признавам, че не съм погледнала дори за 1 секунда дали има подобна такава, обаче за това си имаме модератори и трябва да им се създава работа (това беше начин да се извиня за мързела си).

Смятате ли, че в живота си всеки човек трябва да преживее някакво много голямо нещастие? Дори да не е свързано с него, ами с близките му, приятелите му, децата му? Или е възможно в днешно време да не ни сполети никакво голямо зло? Трябва ли да има равновесие между хубавите и лошите неща, които ни се случват и вярвате ли в това, че "много хубаво не е на хубаво"?

Аз имам противоречиво мнение по въпроса, ще изчакам да видя как и дали ще се развие темата.
Нарочно слагам темата в този раздел, тъй като все пак е свързана с близките ни, които малко или много обичаме, така че смятам, че е на правилното място.

Всички ще ни сполети подобно нещастие, без значение дали "трябва" или не. Имам предвид, че всички имаме близки хора, а никой не е безсмъртен. Въпросът е кога ще се случи.
За себе си мога да свидетелствам, че благодарение на подобно нещастие пораснах и станах пич. Тези случки много отварят очите и дават невероятни уроци, които няма как да се научат по друг начин. Стига хората да си дадат сметка за тях, де. Нямам представа дали ти отговорих. И не мога да ти кажа какво би станало, ако това не беше се случило и каква щях да съм днес, ако преди 7 години, 2 месеца и почти 2 седмици не ми беше звъннал телефонът през нощта. Но вярвам, че така е трябвало да стане - иначе би било твърде жестоко, струва ми се.

Човек своеобразно "плаща" за всяко хубаво нещо в живота си. Всичко, което си позволиш да обичаш, си обречен рано или късно да изгубиш, просто защото нищо не е вечно. Освен това, без нещастие човек не би могъл да оцени щастието. Just the way it is, simple as that.

Ще отговоря в едно изречение, защото бързам да си спазя обещанието към паметта на Гор Видал - има нещо наречено Карма, с нея се обяснява всичко.

Непукизма е майка на щастието

Смятам, че на всеки е отредено да изпита голямо нещастие и ако не е друго, то е смъртта на родителите му. При много хора, обаче е създадена възможността да се измъкнат, да не обърнат голямо внимание на нещастието и да не го възприемат лично, а буквално да натоварят други близки хора с него. Господ предлага изпитание на всеки, както на своя Син, но не всеки има сили да го приеме...

Ми да... какво друго да прави някой, който те обича, освен мизерии?! Логично.
Пък и не може сульо и пульо да ми ходят в рая! Трябва да си има изпитания и пасуващите и фейлващите да заминават на лошото място. Не че господ не ги обича и тях, ама небесното царство има ограничен капацитет все пак... пожарна безопасност и пр.

Зависи, как приемаме нещастията. Някои са очаквани и неизбежни и човек е длъжен да ги приема. Други са внезапни, странни, несправедливи и могат да те смачкат, ако го допуснеш. Сигурно по-трудно се преживяват от първите, но отново всеки трябва да ги посрещне. Накрая според мен идват най-тежките - такива, които сам си предизвикал с поведението си и изборите си, тези, за които най-общо казано си виновен. Тези вероятно никога не се преодоляват съвсем, но при достатъчна воля можеш да си вземеш поуката и да се научих да живееш с тях.

За някои от тях същестува чистилището...

Това е и моето мнение. В живота трябва да има баланс. За да получиш нещо, трябва и да дадеш. И като цяло не можем да лепим етикети "лошо" - "добро". Каквото и да ни се случва в живота то винаги е правилното нещо, което трябва да се случи, макар и да не разбираме това в конкретния момент.

По-лесно, неангажиращо и ненатоварващо е да си нещастен. Щастието най-малкото провокира страх да не го загубиш, а нещастието създава амбиция. В този ред на мисли е абсолютно закономерно да преживяваме нещастия, който съзнателно или несъзнателно търсим.

Нещата не се случват, за да ни доставят радост или мъка и да бъде въздадена вселенска справедливост. Те просто се случват. Ние се оказваме насред обстоятелствата и обикновено (без-)действено ставаме участници в ставащото. Просто ни се иска да се чувстваме значими и затова придаваме личен смисъл на патакламата покрай нас.
"Болката е неизбежна, но страданието е по избор."