"Behind this mask there is more then flesh. There is an idea, Mr.Creedy, and ideas are bulletproof"

V

“And it's me who is my enemy, me who beats me up, me who makes the monsters, me who strips my confidence, and it's me who is too weak, and it's me who is too shy to ask for the thing I love...''

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере."

Стивън Кинг - "Особени сезони"

С нея Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: "Сърцето има повече стаи и от публичен дом!"


Габриел Гарсия Маркес, "Любов по време на холера"

Нищо не разкрива по-добре характера на човек колкото това, на което се смее. - Гьоте

Независимо за колко велик се смяташ... след играта царят и пешката отиват в една кутия.

„Когато малките хора започнат да хвърлят големи сенки, значи залезът е близо.” – Лин Ютанг

We are too young to believe it's not gonna be okay.

Сигурен, че съм го пускал някъде отдавна, но още е сред много любимите ми:

"You're antagonistic to the idea of being robbed, exploited, degraded, humiliated, or deceived. Misery depresses you. Ignorance depresses you. Persecution depresses you. Violence depresses you. Corruption depresses you. You know, it wouldn't surprise me if you're a manic-depressive!"

От Параграф 22, разговора на Йосарян с психоаналитика

"На западния фронт нищо ново" - Ремарк

Гробището е поле на опустошението. Навред се търкалят ковчези и трупове. Убили са ги още веднъж; но всеки от тях, който е бил разкъсан на парчета, е спасил някого от нас.

Оградата е срината, релсите на полевата теснолинейка оттатък са изскубнати и стърчат разкривени във въздуха. Пред нас лежи някой. Спираме, само Кроп продължава с ранения напред.

Войникът на земята е новобранец. Хълбокът му е подгизнал в кръв; толкова е омаломощен, че посягам към манерката си, в която нося ром с чай. Кат задържа ръката ми и се навежда към него:

— Къде си ранен, друже?

Войничето само върти очи, няма сили да отговоря.

Внимателно разрязваме панталона. Той стене.

— Спокойно, спокойно, ей сега ще ти стане по-добре…

Ако е улучен в корема, не бива да пие нищо. Не е повръщал — това е добър признак. Разголваме хълбока му — целият е разкашкано месо и натрошени кости. Засегната е ябълката. Този момък вече никога няма да проходи.

Прекарвам навлажнения си пръст по слепоочието му и му давам да пийне една глътка. Очите му се съживяват. Едва сега забелязваме, че кърви и дясната му ръка.

Кат разгъва две превързочни пакетчета колкото се може по-нашироко, за да покрие някак раната. Търся парче плат, за да го увия хлабаво отгоре. Нищо нямаме вече, затова разцепвам панталона на ранения още по-надолу, та да използувам парче от гащите му за превръзка. Но той няма гащи. Вглеждам се по-внимателно: това е същата русокоса глава отпреди малко.

В това време Кат е измъкнал от джобовете на един убит още бинтове и внимателно ги залепваме на раната. Казвам на момчето, което не сваля очи от нас:

— Сега ще докараме носилка…

Тогава то отваря уста и пошепва:

— Тук останете…

— Ей сега ще се върнем. Ще ти докараме носилка.

Не знам дали е разбрал; той скимти като дете подир нас:

— Не си отивайте…

Кат се оглежда и прошепва:

— Не е ли по-добре да взема просто револвера, за да свърши всичко?

Момчето едва ли ще издържи пренасянето и най-много да живее още няколко дни. А всичко досега не е нищо в сравнение с часовете, които му остават, докато умре. Сега е още зашеметен и не усеща нищо. След час ще се превърне в кървящ вързоп от нетърпими болки. Дните, които му остават, ще бъдат само дни на свирепи, безумни мъки. А кому са нужни те…

Кимам утвърдително.

— Да, Кат, трябва с револвера…

— Давай — казва той и се спира.

Решен е, виждам го. Оглеждам се — но вече не сме сами. Пред нас се събира някаква групичка, от ямите и гробовете се подават глави.

Отиваме за носилка.

Кат поклаща глава.

— Такива хлапета — и повтаря: — Такива млади, невинни хлапета…

You catch more bees with honey than with vinegar.

Колкото повече ядеш, толкова по-самотен ставаш. - стара канибалска поговорка

Приятелство, основано на бизнес, е по-добре от бизнес, основан на приятелство.

Ако напредваш без усилие значи вървиш надолу. - закон на Пиърсън

КАК може да не съм си пльоснала тук любимите цитати от "Английският пациент" на Майкъл Ондатжи?
Кхъкхъкхъкхъм.

„Ще ти кажа нещо, което научих в този живот. Поемеш ли част от нечия горчилка, за да облекчиш някого, започваш да трупаш чуждата отрова у себе си.”

„Нощем или във вечерния полумрак кръвта от срязана вена е черна.”

„Мислех си, пред тази вила, на тази трева, че би трябвало да легнем заедно и аз да те прегърна, преди да умрем. Исках да пипна тази костица на рамото ти. Имаш ключица като малко, напиращо под кожата крило. Исках да го докосна с пръсти.”

„Към пустинята не могат да се предявяват претенции за собственост. Не може да бъде притежавано едно парче плат, носено от ветровете. Тя е кърпа, която никога не е била затискана с камък и която е имала стотици различни имена много преди битките и мирните договори да надробят Европа и Изтока.”

„В пустинята водата е обичана като жена- изтичащ между пръстите лазур, чиито капки галят гърлото като звуци от любимо име. Поглъщаш нечие отсъствие. На жена. В Кайро. Бели, протяжни извивки на надигащо се от леглото тяло- тя се надвесва през прозореца и дъждът попива в голата ѝ плът”

„Тогава се влюбих. В глас. Просто в глас. Не исках да слушам нищо друго.”

„Премества възглавничката към сърцето, сякаш да задуши тази изтръгнала се на свобода частица от себе си.
-Какво мразиш най-много? –пита той.
-Лъжата. А ти?
-Чувството за собственост. Когато ме напуснеш, забрави ме!”

"През половината от дните не мога без теб. В останалото време ми е все едно дали ще те видя пак. Това не е въпрос на морал, а на издръжливост."

Всички цитати са от въпросната книжка. По-нататък в книгата имаше още много, които ми направиха силно впечатление, но се отказах да я преписвам ;D

Не прави нещата на всяка цена.

Така в този на вид много добре подреден живот разликата между деня и нощта бе огромна. Не са малко хората, които като тази щастливо задомена жена се движат в светлината на деня спокойни и умерени, а нощем минават през такива терзания, че не могат дори да познаят себе си в парещата тъма на своята постеля. И когато в един такъв живот разликата между деня и нощта стане твърде голяма, човешката способност тайно да страда и болезнено да го прикрива се изчерпва и от неравния натиск между деня и нощта целия живот се разпръсва на парчета.

из Разкази за особняците и малките хора - Иво Андрич

twa го каза симеон на бившата министърка, сега лидер на ндсв(не и поомня името), по повод шестия конгрес на партията,..

Flies* dammit

И по темата

"It's easier to be forgiven than to ask permission"