Това също, хубавите спомени помагат да бъде преодоляна загубата. Абе, май е прекалено сложно за мене, на мен ми помага, а не е много коректно да се поставям на мястото на друг, без да съм изпитала същото, а това, че си мисля, че болката от загубата на любим човек е по-силна от щастието да бъдеш с него, е само моят чисто егоистичен страх от загубата.

Това за хубавите спомени - не ми се вярва, че прави по-лека раздялата.Няма как, аз ако си спомня за хубавите моменти (както често го прави простата ми глава) , моментално ще се разцивря и ще си искам човечето обратно, защото щом сме имали толкова хубави спомени, можем да имаме и други неизживени неща и се почват едни мисли, мъдри мисли за любовта вселената и и всичко останало.Аз съм на обратния принцип - и се радвам, че най-добрата ми приятелка яко стои зад него- когато се сетя за нещо хубаво случило се по между ни, аз се умилявам , а той миличкия, никакво умиление не заслужава, звъня на най-добрата ми приятелка и я карам да ми изреди, всички гадории които ми е наръсил за последните дни от нашата връзка, затварям телефона и се чувствам в хармония със себе си и гадната мисъл да се събера с конкретния, примерно, отлита незнайно къде.
Отговорът ми е твърдо Нйе! за щастливата любов- докато не видя , не вярвам.

За раздялата - да, аз говоря за смърт, там нещата са принципно различни, ако предположим, че хората до последно са били щастливи заедно.

Да, да за смърт , да.. аз за раздялата говоря, за смърт-подкрепям, там е по-тежко, особено ако е близък..