...живота след смъртта и има ли той почва у нас?

/не ми се карайте, нека да си поспамим, искам да се поразсея./

1) защо такава философска тема е в спам?
2) можеше да пуснеш 1 анкета за по-нагледно

има почва, че как... на 2 метра под земята има много добра почва

Ако има живот след смъртта, очаквам го с голямо нетърпение и с надеждата да е по-интересен от сегашния.

искам да си летя като безгрижно духче и да stalk-вам (на живо) всичките яки мацки (кифли, баници, баклави, тулумбички) от фейсбук!

Даа. И да видя колко хора ще си променят отношението към мен след смъртта ми.
Колко ще ме оценят, колко ще се сетят, че съм съществувала. Колко ще ми се разсърдят, че съм хвърлила топа и така нататък

Споко, ве. Те хората се сещат за теб точно, когато умреш. Докато си жив никой не те бръсне за слива.

Ако се сещат за теб ще е в първите 40 години примерно.Или пък ако дадеш нещо значително на света...да речем 2000. Ако животът след смъртта е вечност с какво ще разнообразиш останалите 10^10000 години?
Иначе по темата - твърдо "За".

Те бая хора се гътват
Все ще се намерят още трима за белот

Прибрал се една вечер един мъж много къркан, паднал в леглото до жена си и заспал.
Не щеш ли събужда се пред райските порти и там го чака Свети Петър.
-Ама аз мъртъв ли съм. Не може да бъде, трябва да живея още, захленчил мъжът.
-Мъртъв си, защото се напи като свиня. Мога да направя изключение и да те върна, ама като кокошка. Ти решаваш.
-Добре... пусни ме във ферма близо до дома ми.
Речено сторено. След малко той се озовал целия в перушина в една ферма. При него идва петелът и го пита:
-Как е, как е, май ти е първи ден днес?
-Зле ми е, нещо ме напъва отвътре ще се пръсна, отговорил оня.
-Ясно - ще мътиш. Напъни се и ще ти олекне.
Напънал се оня и го измътил. След това пак се напънал и пак го измътил. Олекнало му много и решил пак да мъти.
В това време жена му го праснала по врата и изкрещяла:
-Ставай бе алкохолик. Осра цялото легло!

Моя живот след смъртта ще е бая скучен - ще обитавам мястото около паметника ми в Бургас и от време на време ще ми поднасят венци, ала-бала.

А и ритуала, който измислих, за да ме викат тийнейджъри, ще е твърде сложен за тях. Най-много да ме викат некви нърдове, а аз не за тази цел съм умирал, я... К'квой туй ньещо- дет вика един колега...

Инак подкрепям не живот след смъртта, а прераждане, за съжаление, не искам да си губя спомените, така как ще отмъщаваш на децата на враговете? Другия вариант е да стана божий служител - да ме праща да наказвам или поощрявам, зависи накъде ще тръгне света. Но в този случай пак ще се въртя около паметника си или най-много къщата ми музей...

Смъртта е краят на личността. В абсолют.
Ужасяващо е.
Но го предпочитам.
Животът е по-ценен така. Това ме стимулира да си го направя и по-стойностен.
Основно обаче: по-забавен и интересен

Това до голяма степен е и моето разбиране и точно това, че е краят на личността е ужасяващо. Успокоение намирам в надеждата за обратното.

След смъртта можеш да продължиш да живееш само чрез това, което си създал - картина, книга, закон, организация, дете... Може би до известна степен вярвам в прераждането, защото така или иначе в природата нищо не се губи, макар че и не ме блазни идеята моите 21 грама да се промъкнат в прасе, например

Т'ва с прераждането е пропаганда на Грийн Пийс създадена за да ни въздейства на подсъзнателно ниво и да ни кара да рециклираме