малко ме натъжи това, че ми разбиха една илюзия. или по-точно се ядосвам на себе си, че все си правя разни илюзии...

паднах ...как можах така идиотски да падна...вкъщи...добре че успях да прескоча прага преди да се пързоля по дупе към кухненската маса....лелеле, много съм зле...и пак на време се усетих, че се бях подхлъзнала от водата, която е паднала от мен, излизайки от банята.... мнооого съм зле...ще взема да се скърша баш преди БЕЛ-а

уф мани, аз напоследък съм станала свър непохватна - само се подхлъзвам, падам, изпускам, разливам разни неща. ужас направо, това посред зима не съм се пързаляла толкова, а сега - на сухо падам. оня ден директно си се пльоснах по задник, както си бях издокарана, добре че никой не ме видя

ооо преди няколко лета падането на центъра на града, на стълби и в столетници ми беше коронна дисциплина...просто никой не можеше да ме спре...даже бях застрашителен тип за колоездачи

Изпратих смс на една приятелка с пожелание за успех на утрешния изпит, но тя не си направи труда да ми отговори!
Така стана и на предварителния по история!

егати гадната тема по литература в СУ!

Чувствам се морално и физически изцедена.

малко ме болят краката и носа, че съм поизгоряла и че сутринта ме събудиха в 8, а аз исках да спя поне до 10 и не можах

Изгорях и утре няма да мога да ида на плаж, а искааааааам

Мен ме натъжи приятелят ми... и то много .В интерес на истината обаче изпитвам смесени чувства- мн съм тъжна , но едновременно с това :ПРОСТО СЪМ БЯСНА

боли ме коремът

От неделя вечер съм си вкъщи, а не мога да се възстановя още - физически ще ми трябва поне седмица, а емоционално ..... не знам, след последната такава ситуация ми трябваше повече от година, и то защото срещнах един специален човек, и до ден днешен много важен приятел ....
Така че отново съм в ръцете на Случайността, което крайно ме депресира

Ий, горката...

ела днес или утре да се видиш със стари познати, това може да ти е в полза

А за мен - няма край това киснене в София без много положителен ефект (освен срещите с форумци )

един съвет от мен...никога, ама никога, никога не слушайте родителите си за нещо, което знаете наистина, че трябва да направите...не стига, че съм абсолютен карък, не стига, че не ми върви и си спуках д-то от учене в последните 2 години, а те накрая не ми позволиха да ида на тъпия изпит, защото нямало смисъл и накрая пак аз ще съм виновна, че не съм влязла това, което искам лелееее.....и за капак изтърсиха:"Абе ти май трябваше да идеш!"

lorie ми намекна да спра да предписвам лекарства Ще се опитам да го направя. Дано са се излекували въпросните, че да видя НЕнеобходимостта им.