Solveig написа:
Антигона е персонаж, създаден само за да служи на тази главна цел на трагедията. На този етап от развитието на световната литература е много рано да се говори за психологизъм, следователно и за женско мислене. "Женското" в "Антигона" присъства само в социален план.
М... Софокъл е живял г/д по едно и също време със Сократ, а и с други някакви си там мислители (ох, какъв съм лаик...), които не са били образец за онази представа за човека от древността като безрезервно вярващ в боговете и прочее. Това от гледна точка на това, че е напълно възможно авторът да е изградил образа на Антигона и от някаква друга гледна точка. Вярно е, че същият този Софокъл пише и "Едип", но все пак..
А що се отнася до психологизма, има автори, живели преди Софокъл, в творбите на които психологизмът е ясно присъстващ, като у Сафо например. При нея женско начало - колкото щеш. Даже твърде женско. У Алкей може би има психологизъм, ама от него помня само онова стихотворение за кораба...
Иначе тия работи, дето са изредени с подточки, са много хубаво обяснени.
Но да, прочитът през Аристотел определено е хубаво нещо, стига да не се възприема като абсолютна истина. По-нагоре удачно беше изчислено, че Аристотел е живял след Софокъл, ерго съмнително е доколко последният е чувал за катарзис и от каква гледна точка е създал героите си. Софокъл най-много да е знаел това-онова от идеите на тандема Сократ-Платон за вредността на трагедията (ако приемем, че Сократ също е смятал трагедията за нещо вредно, възглед, споделян от ученика му).
Виж, ако тръгнеш да ровичкаш античните трагедии през Лакан, сигурно ще излезе голямо мазало.
ед: в един фантастичен разказ - "Аристотел и оръжието" - бях чел, че Аристотел твърдял някъде си, че жените имали по-малко зъби от мъжете, така и не съм сетил да питам някой тип с по-сериозно образование дали това е вярно...
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
)
