Здравейте колеги !
Нека тук всички да споделим какво сме измислили и какво сме сътворили по въпроса ....

по-добре не, че от дистанцията на 5 часа... бали го, ако не тая, догодина...

Тоя силистренския пръч уби всичко в мен.
Както и да е . Както казваше проф. Валерий Стефанов по есето предпочитат да пишат два типа хора : тези които знаят мнооого и тези които не знаят нищо по първата тема. Е да си призная аз бях от втория тип. Нямам нищо против Далчев, но просто реших да не го уча. Даже незнам какъв стил пише , но от форумци разбирам, че май не е лош човек.
Цитатите също са увъртяни - за Вапцаров вярата бива, но аджеба за каква вяра става въпрос при Димчо. Много е философски всичко и преди всичко нетрадиционно мислене. Чакам да видя някъде какво ще търсят проверителите из нашите остроумия ....

аз Дебелянов го поставих в контекста на символизма, на произтичащите от това проблеми и теми - за самотата, за пропиляната и погубена младост (тук сравнявам малко с "История" на Вапцаров), а "вяра" го разчетох като надежда,мечти и копнеж. Опитах анализирайки проблемите зададени от епохата и школата от която е част Дебелянов да обясня, защо се стига до заявявлението "а в свойта вяра сам не вярвам аз". И други неща писах, но в момената просто не ми се мисли за тях....

Заговорихте за талант... :

„Большой талант требует большого трудолюбия.“ на Пьотр Илич Чайковски
или на български:
„Големият талант изисква голямо трудолюбие.“

„В твореца има двама души — поет и занаятчия. Един се ражда поет, а друг става занаятчия.“ на Емил Зола

„Талант — от Бога, реализация таланта — от человека.“
или на български:
„Талантът е от бога, а реализацията му — от човека.“ на Иля Шевельов

Аз "гениално" съпоставих проблемът с вярата като цяло - вяра във вярата като спасение и липсата на вяра в същото. Излях себе си доста упорито и целенасочено именно в тази посока. Упованието във вярата и нейната стойност за двамата поети.....
Леле, леле.....не ми се мисли.

Ооооооо Здравей Значи ще имаме що годе близки оценки ми се струва (в кръга на шегата). Направих абсолютно същото като теб пък да видим какво ще стане

Ами ,аз като чух цитатите и...помислих малко,попомислих и стигнах го гениалното прозрение ,че все пак по=лесна тема от Далчев няма

Хм, не беше трудна съпоставителната задача. Само да уточним, че формата не беше есе - някъде по справочника пишеше да се напише аргументативен текст във формат избран от кандидат-студента.

Общо взето текста трябваше да е нещо средно между ЛИС и есе.

Сравнението между двамата автори вървеше по посока на вярата разбира се, но основното, което ще търсят проверителите е СЪМНЕНИЕТО. То трябваше да се разгледа като провокация за ВЯРАТА при Вапцаров и като НЕСИГУРНОСТ при Димчо. Т.е., ако сте изразили подобаващо амбивалентната функция на СЪМНЕНИЕТО сте печеливши - ако не... дано сте измислили добър друг подход към сравнението.

Успех на всички - и на момичета и на момчета.

P.S. Не възприемам никой от вас за "конкурент"... и се разграничавам от тези, които имат такива разбирания относно останлите кандидатстващи. За мен тези хора за жалки.

Бре не знам как съм се справил със съпоставката, ама историкът в мен се обади и в увода писах за петвековното османско владичество.. Дали е на зле

нешо не мога да удена ....

Ми как да ти кажа..