не могаааа... пак взимам 100 неща и куфара ми тежи 100 кила а имам още какво да взема....
леле, колко ми е ужасно!

Като каза се сетих..Май не е за тая тема,но може да се стори поне на един забавно..Именно с тва момче като тръгнах и казах на майка. Само дето употребих грешна думичка и в инерцията да й кажа за целувката се изказах 'сефтосахме се'. Изобщо не се усетих,аз си говорех,че за 1 път ме е целунал..Тя е ясно кво разбра. И протича следния диалог.
мама:ма къде тва
аз: на пейките на площада
мама (с ей такова изражение ): ма на самата пейка
аз:е,ти зад пейката ли искаш
мама: ма тия дето са баш на площада
аз:оф,да,същите (вече се дразня щото не схващам закво пита)
мама: ама кога,час,нещо
аз: към 8
мама: ма то по тва време има хора по центъра
аз: да,имаше,кой му пука
мама (вече в полу-шоково състояние): и вие..пред хората?! на пейката?! на площада?!
аз: оф,в кой век живееш,да - пред хората...кво толкова
Трябваше й малко време. После попита не ме ли е било срам и чак тогава аз се усетих,че нещо не е така...Много се смяхме после като се уточнихме.

кой е раул бова и защо името му звучи тоооолкова якооо, а той на външен вид не е нищо особено..

2. Трявна. Аз я обичах. Тя мен - не. Стоя в стаята, по дънки, гол до кръста, вечер е. Блъскам си главата монотонно и безизразно в огледалото на гардероба. Христо ме пита какво ми е направил гардеробът. Той не ми бил виновен.