Смъртта! Тя ме е впечатлила най-много! Пред нея няма изгреви и залези и песни и пляски... Всичко друго е от този свят, а тя не е... Точно три пъти съм я виждал как идва и човекът уж е там, а повече не е. Добре, че първият път беше съвсем чужд - много възрастен човек, който едва креташе заедно с възрастната си жена, хората минаваха покрай него, забързани... и той изведнъж падна и не стана. Аз помислих, че се е спънал и когато направих крачка към него, за да му помогна да стане, бабата така изписка, че ми се подкосиха коленете...
Вторият път беше едната ми баба, не можа да излезе от упойката след тежка мозъчна операция. Четирите й дъщери се събраха, за да вземат решение и в болницата само аз отидох заедно с тях... Машината за дишане престана и тя не помръдна, но всички знаехме, че я няма... Едва стигнахме до изхода и влязохме в таксито...
Последният път беше катастрофа в Будапеща. Виждах какво ще стане и си затворих очите, а не се имам за страхлив...
И трите нощи не можах да заспя. На сутринта отидох на църква и определено ми стана по-добре. Да знаеш, че ще видиш, всички, които си загубил е голямо успокоение и дори надежда...
Баси, кво ми става тази вечер?

Жо, едно от последните ти изречения... Мен някога много ме беше страх от смъртта - собствената ми, имам предвид. Постепенно обаче броят на хората, които ме "чакат" под някаква форма там, нарасна и вече не ме е страх толкова. Знам какво си мисли Ангел и вероятно ще го напише. Но знам и че АЗ съм нещо повече от химични процеси, биотокове и прочее сложни думи.
Таааа... да, имам някои много важни за мен хора отвъд и макар да не бързам да се присъединя към тях, когато моментът дойде, ще се радвам безкрайно много да ги "видя". Под каквато и форма да се осъществи контактът, защото искрено вярвам, че има ред неща, които не ни е дадено да разберем тук.
Бях си дръпнала филм, ама май ще лягам, че тая вечер бая ми дойде. Обикновено се случва конкретни неща да ме подсетят за един от тримата, но не и да мисля за тримата наведнъж и в главата ми да се прескачат (без)ценни спомени. А то в момента и без това там цари пълен хаос, та май е време да се хоризонтирам.

От моята смърт никога не ме е било страх. Просто не мога да ис представя, че ще умра...Май съм стигал веднъж до светлината, но братчето ме върна. Ами, втора доза и човек пробва да види дали може повече. От този момент приключих с това завинаги повече и се отдадох на други удоволствия, доста по-смислени.

Не съм твърдял, че са възможни единствено в алтернатива... Просто констатирам очевидното.

Ква е тая, тема?! Зимам чипса и я почвам..

Аз не съм казала, че не остават. А че слизат много надолу в класацията.

Уау.

Кал, поздрав.

П.П. Задължително виж описанието : )

Много ми харесва тази тема. Браво, Калифорния.

Аз вече съм в лятото на живота си, жегичка ми е и съзнанието ми малко се вълнува от прохладните пролетни дни, макар и те да са предвестник на лятото. Накратко тая тема не ми е актуална. А на дълго смятам, че идеята е хубава, но обречена на провал. Толкова лични неща във форум не се пишат, а и да се пишат не е адекватно да се коментират, което създава неловко усещане и провокира липсата на диалог

california преди да постнеш нещо проверяваш ли го за правописни и стилистични грешки?

Не, Плазмодий.
Това е моя съществена грешка - обикновено го пращам направо.Само гледам да няма думи, подчертани с червено
Въпреки всичко, съм останал с впечатлението, че във форума са се коментирали къде къде по лични неща.Както казах в някои от горните си постове наистина смятам, че темата не е за този форум, но реших да видя реакцията.
Резултатите са налице.
Мерси за поздрава, Ди. : ) (спасиба)

Не е лошо да започнеш да го правиш, че някои хора могат да си извадят грешни изводи

Аз не знам дали бих могла да събера 17... Първата целувка, например, едва ли ме е променила. Ще я помня, но...

Със сигурност обаче в тези 17 мига биха влязли международният лагер в Германия (то не беше миг де, ама нищо) и една моя постъпка там, с която не се гордея, но и за която не съжалявам. Там един вид се запознах с някои черти от характера ми, за които не знаех.

Трябва да помисля върху тази тема малко повече. То вие май сте я обрекли де, ама на мен ми харесва...

Ами да, и аз изпитвам затруднения в систематизирането на "важните" моменти в живота ми. Те са части от едно цяло - моят живот, и извадени извън контекста едва ли ще звучат толкова значими, но последствията от тях са били огромни и те не могат да се обобщят в 10,15 или 17 "мига". Пък и се опасявам, че лошите моменти са повече, защото именно неволята те учи и прави по-силен, по-мъдър и по-добър.

То се е видяло, че ще пиша... Ама довечера.
Темата си е съвсем хубава, не знам какво толкова се хванахте. Все едно в "Туй или онуй" има повече смисъл, или пък става повече диалог... Еееениху.

А не, няма смисъл, разбира се
Моята "класация" ще изглежда доста нелепа.
Примерно единият ми миг е: попадането на снимката на един непознат младеж и прорязването в корема.
Ама те последствията от това прорязване на мен са ми важни. Със сигурност мога да твърдя, че ако не беше тази снимка, нямаше да съм тук и сега и да разсъждавам по този начин. И не че самият младеж ме промени, комплексно се случиха нещата. Та така, пак да кажа.