|
Дид, що да не? Имам предвид... че това са хора, с които сме минали през наистина много неща заедно. Които са били до мен в изключително трудни моменти, както и аз до тях в техните драми (или поне съм опитвала, доколкото са ми позволявали силите). Считайки ги за мои приятели, съм им споделяла неща, които в даден момент са ставали повод за добронамерен (убедена съм!) коментар от тяхна страна, който обаче е бил изтърсван в изключително неподходящ момент - когато нито съм го искала, нито съм го очаквала, нито съм имала нужда от него. Пак повтарям, сигурна съм, че е бил добронамерен и това, че е прозвучал кофти, е резултат от лош тайминг и от подбора на изразните средства. А това, че ми е станало неприятно, не означава, че не са ми приятели, а че очевидно аз съм споделила нещо твърде лично и проблемът си е мой. Просто... давам ти конкретен пример: казвам, че заминавам да уча еди какво си еди къде си. Споделям го на близък приятел, който ми рипва насреща с думите "А ти няма ли да се хванеш да изкараш най-накрая някой лев!". Е, да, ама тоя коментар не е негова работа, защото нито ме издържа, нито има право да коментира житейските ми избори така първосигнално. И определено няма да му искам пари, за да замина, нито пък имам да му връщам някакви, та да се тревожи. Само че неговите приоритети са други и според тях (т.е. според него) аз правя грешка. И ми го споделя по неговия си начин. Това не го прави по-малко мой приятел, просто приятел с приоритети, различни от моите.
Случвало се е и да се изпуснат неволно за нещо, което съм им казала, без да имат за цел да ме наранят или прецакат и без да се замислят, че друг би могъл да използва тази информация, за да го стори. Това отново не ги прави по-малко приятели, защото с единиците, които наричам такива, сме минали през огъня заедно (и ще съм им вечно благодарна за това). Но определено избягвам да рапортувам за най-най-интимните неща, които ме вълнуват, защото просто не е тяхна работа да го знаят и защото не изпитвам нуждата да го споделя.
Дано сега си ме разбрала по-добре. Пък и - откровено казано - съмнявам се някой да живее в "Секса и града" и да споделя всичко с някакви чавки, колкото и близки да ги чувства. Ако все пак има такива - да се спасяват, не мога да ги мисля...
She, +1. Наистина. Това е един от водещите ми мотиви да споделям - от малка майка ми познава много голяма част от приятелите ми, знае къде и с кого ходя. Така и тя е по-спокойна, и аз също. Просто много хора имат нуждата да се чувстват особено пораснали и да не дават "отчет" на родителите си, като смятат тази "свобода" за най-висша ценност и доказателство за зрялост. Само дето ще дойде ден, в който много ще им се иска да има с кого да споделят, но мама няма да е там, за да ги изслуша. Бе... не знам, разни хора...
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
|