Ама те и някои от моите са баш такива. С дати и прочее, щото аз помня дати като змей. И смятам, че точно тия са най-...определящите, защото самият ти ги виждаш като важни, осъзнавайки тяхната незначителност за останалите. Оф, това излезе объркано. Но ти разбирам логиката на изказването, де.

Е, не мисля, че някой би ми сбъркал пола, но........
dismisstorka - как лошите моменти те правят по-добър човек ?
Пиша го без ирония и сарказъм, което е нещо рядко за форума, но все пак искам да чуя становището ти ?

По същия начин, по който човек се учи от провалите си, а не от успехите. : )

Т.е. да приемем, че изневярата е лош момент от живота на човека.
Ако на мен ми изневерят - Аз трябва да стана по-добър човек от цялата ситуация.Един вид да търсиш добротата на места, където никой не е чувал за нея ?!

Не, човек.
Ще те заболи, ще кажеш някой кофти неща, после ще съжаляваш,
ще искаш да си го върнеш и в крайна сметка ще го преживееш.
И когато го преживееш, ще се научиш, че трябва да мериш думите си, когато си ядосан, че трябва да внимаваш кому се доверяваш и в какво влагаш емоциите си.
И ТАКА ще станеш по-добър човек.

И повярвай ми, някоя пикла да се натиска с някой пикльо и да си гъдкат пупите (5ст на Евтим) изобщо не е толкова лошо, колкото някои други неща, които могат и ще ти се случат, защото такъв е животът. Сори.

Ама, Мила аз ти вярвам и не твърдя обратното.Напротив, дадох прост пример.
За съжаление животът поставя пред теб много по-сериозни неща от пиклата и изневярата й.Но, когато ти се случи дори това, не можеш да го подминеш философски.Трябва да го изживееш.Явно трябва да съумееш да станеш по-добър човек.
Дано и човекът, който изневерява рано или късно да стане такъв, че иначе.....аман от лоши герои.

Нещо такова. Ако успяваш да видиш ползата във всяко предизвикателство и всяка пречка, която ти подхвърля животът, ако извличаш по нещо добро от всяка гадория, която ти се случва, на края ще имаш много по-малко неща, за които да съжаляваш.

Чакайте малко бе. Нали говорим за промяна, не за Как-да-станем-по-добър-човек. Защо, Кал, презумираш, че всичко, което променя живота ни, е нещо добро, което ни се е случило. Ми не съм съгласна, ма толко, че.. по-несъгласна не мога да съм.

За кое не си съгласна, Фло ?! Аз не се съгласих, просто направих извод на ситуацията.Не искам да изказвам мнение, понеже ще бъда шумно поруган Но, ти си свободна да споделиш мнението си с нас ?!

Уф, изтрих си целия ферман.

Лошите моменти те правят по-силен и по-мъдър. Донякъде разбирам защо го задаваш въпроса - не си преживял достатъчно лош момент, огромна загуба, която да те промени из основи. При мен голямата загуба е една и ме научи на много, тотално различно е светоусещането ми в момента. Свикнах да гледам на събитийната последователност в живота си като на прословутия "ефект на пеперудата" - едното винаги повлича другото. В този ред на мисли момент на безгранично щастие не би се случил, ако преди това не си преживял определена несгода.
Изневярата е лошо нещо, да. Извлечи своите поуки. Следващият път ще имаш опита и ще гледаш с други очи на връзката си. А още по-хубаво ще е като срещнеш някой, който те допълва и се чувстваш като едно цяло с него - щеше ли да го срещнеш, ако нелепата изневяра не е станала повод да скъсаш бившето гадже?
И все пак, това на мен в момента ми изглежда бял кахър. Не че съм безчувствена, напротив, много драматично изживявам всичко, но въпреки това знам, че каквото и да се случи, не е болка за умиране и след лошото ще следва добро. Мисля, че бях относително ясна.
П.п. радвай се, докато можеш, на почти липсващата все още емоционална обремененост, тя ще те кара да си безразсъден на моменти и това пак ще са моментите, които градят твоя живот.

Мен най-лошите моменти ме направиха пич. Иначе ако всичко беше цветя и рози, никога нямаше да знам, че всъщност съм пич, защото нямаше да има какво да тества пичовщината ми, един вид.
А вариантите са 4:
- нещо добро, което променя живота ни към добро
- нещо добро, което променя живота ни към лошо
- нещо лошо, което променя живота ни към добро
- нещо лошо, което променя живота ни към лошо

Честно казано, като се замисля за моя списък, май не съм сигурна къде поставям само едно от нещата. Айде, две... За останалите 15 знам към момента. Защото в дългосрочен план може да се окаже, че бъркам.

Между другото, когато някой ти изневери, трябва да черпиш. Ако си имал колебания дали този човек става или не става, си получил еднозначен отговор. Да, не е бил такъв, на какъвто вероятно си се надявал, но поне за мен е достатъчно категоричен индикатор, че тоя не заслужава да пророня и една сълза за него, камо ли да си изгубя съня. Просто петно/леке/ю-неймю-ит. Но ти пожелавам да останеш дълго в зоната, където една изневяра ще ти изглежда като нещо извънредно фатално, граничещо с края на света такъв, какъвто го познаваме. Защото обратното би означавало, че вече са ти се случили необратимите неща, които ще ти обърнат хастара като човек.

А! Е те за това говоря! Браво, Ели, добре го каза!

Коци,започнах да пиша по тая тема. Някъде на номер 3 осъзнах,че ако напиша 17 една страница няма да ми стигне... Не мога да се преборя със собствените си демони,за да постна тук моите 17 мига.
А и в главата ми бумти погребението на един мой приятел преди няколко месеца и ми заема от 1 до 17. Погледите там...Сестра му,която винаги е била дребна и слабичка,но беше много силна през цялото време,помогна много на майка си за погребението,за всичко...Гаджето му и колко тиха беше...Погледите,няква извратено безформена купчина карамфили,тишината.. Обръща ми се стомаха като си помисля,че майка му взе парите,които беше подготвила за бала му и вместо да му купи костюм,подаръци и прочее,ги даде за погребение. Баба му крещеше... Всички бяха много тихи,докато спускаха ковчега,само баба му крещеше,сякаш животът му зависи от това,сякаш ще успее да го върне...Някви много странни флешбеци са ми. Имаше толкова много хора,даже би се учудил откъде ги познава всичките - учители,съученици,приятели.. После се събрахме. Смях,сълзи,спомени... Сега понякога си мисля той къде би влязал. Какво щеше да учи..Дали у тях майка му щеше да се тревожи,че ще се мести,както моята...Колко щеше да има на матурата..
Ей в тва някак се побират всичките мигове. Спомням си първата целувка,първото излизане на сцена,първата любов,онова лято на морето,живота във Франция...Всичко се променя,обаче. Адски бързо. Първата любов сега е заменена от по-истинска. След първата целувка последваха още хиляди. Приятелите се смениха,предпочитанията също...И всичките мигове са ... за един миг. Дали ще е един миг с човека,който обичаш и през този миг другите,респективно и оная първа любов,няма да ги има. Или както при моя приятел ще е миг на невнимание,след който вече няма нищо..Нз дали някой ми следи мисълта..Май нз дали аз самата си я следя..

Споко, и аз бях така по някое време. Още ти е прясно - след време това ще бъде един от въпросните мигове, но ще бъде един. Вярно, всеобхватен и ако му позволиш, би могъл да те погълне (на мен още ми се случва периодично в т.нар. ми "лоши дни" (всички си имаме такива, само спомените са различни). Но ще бъде един.

Нещо се сетих за една от песните, с които съм израснала. Нещо си мислех, че е на Тели Савалас, трябва да проверя (бе май не е негова, но с неговата версия израснах, та е логично да го асоциирам с нея. Лонг лив Коджак!). Почти тематична е, обединява доста от "моите" 17, като се замисля.

"...some memories never end..."