БФ е много разнообразна специалност във всички смисли на думата.

Масовият поток студенти е с всякакви интереси и мераци, по-голямата част от тях са записали колкото да учат "Вишо", недостатъчен бал за друга специалност (топ 3 - право, психология, философия) или без да знаят защо. От друга страна, има малцина с искреното желание да се занимават с литература и лингвистика. Част от хората са апатични, част от тях са дръпнати, (преобладаваща) част от тях вечно недоволни, но се срещат и ентусиасти. Въпросът е дали ще запазят този си ентусиазъм до края. Някои успяват да се прехвърлят втората година, други напускат, към четвърти курс редовните студенти са не повече от 30-тина души.

Преподавателите са на много високо равнище, болшинството професори наистина разбират от материята и преподават с удоволствие. Всеки има своите особености, за 4-те години ще видиш всякакви типове, кой от кой по-интересен като поведение и начин на преподаване. Не се сещам за високомерни или злонамерени (като изключим професор Радева от Лексикология, първи курс, чиито критерии надвишават средностатистическите способности на магистър лингвист), нито за некомпетентни (пак мога да приведа някои изключения, но са малко). Човек може да попие най-малкото от отношението на въпросните към материята.

И сега за чувствата... аз имах възможност да се прехвърля още след първи курс, но не го направих. Преди да запиша исках да уча философия или психология и МНОГО се радвам, че балът не ми стигна за тях. Филологията дава съвсем различна гледна точка за света и обществото, която е много по-раздвижена и разнообразна от обобщенията на философите или някои псевдонаучни трудове на болни мозъци (без да искам да обидя колегите психолози). Литературата дава множество примери на различни култури, а навиците, придобити от изучаването на лингвистика, могат да ти помогнат в почти всяка една ситуация, защото езикознанието борави с логика, много близка до математическата. Сблъсъкът на тези с интерпретациите на професори, доценти и асистенти е нещо, което си струва труда. Поне според мене.

Много мои колеги останаха недоволни - недостатъчни били знанията, базата била лоша, критериите били ниски и прочие. Несъмнено и тези неща ги има, БФ е доста елитарна специалност - не дава почти никакви практически умения или насоки. Но общата култура и опита са незаменими. Въпросът "защо уча" преминава в "защо си губя времето 4 години" и отговорът не е еднозначен. С тази специалност няма да получиш почти никаква възможност за бърза реализация или висока заплата. Много е важно как ще подходиш - с отворено съзнание или твърди очаквания. Че има простотии и недоразумения (даже много), има. Че е трудно на моменти, трудно е (много четене и много отсяване на ненужна информация). Но пък си струваше, поне за мене. Смея да твърдя, че придобитите умения са се оказали страшно полезни в много ситуации, да не говорим за забавите около изпитите и практиката в училище.

Разликата между БФ и СлФ е в наличието на преподавателска практика и специализиране върху БЕ и съответно славянския език и разширеното изучаване на слав. култура. Плюс за БФ според мене е възможността да запишеш магистратура по избор, защото СлФ учат 5 години и излизат директно магистри (ако не се лъжа). Вярно, че и нашите магистратури са едни... но пък имат своите плюсове. И двете специалности са по-добри от Журналистиката, като това мнение е спедоленято от повечето ми познати (всъщност всички).


Накратко - не очаквай "великата специалност", а по-скоро възможност да развиваш сама себе си във филологическа насока. Ако това те урежда, записвай.