Не казвай. 'Всичко' е прекалено широко понятие.

Леле, аз като се замисля какви работи съм правила от любов... Но айде, това както и да е - аз съм особен дебил в това отношение и е имало периоди, в които бих погазила и собственото си щастие, за да е щастлив другият. За щастие, ми мина и вярвам, че се понаучих да подреждам приоритетите си по-правилно, макар още да имам известни залитания.
Но да, да го оставим настрана това. Забавното е колко от въпросните мъже са оценили нещо от стореното за тях. Там вече са истинските поуки, за които съм много благодарна, защото именно те ми отвориха очите за отношенията ми с въпросните мъже, за които сега говоря в минало време (не без известно облекчение).

Мъжете обикновено не оценяваме жертвите за нас и ги смятаме за нещо нормално, което сме си го заслужили. Обачеее, ужасно се дразним ако не се оцени наш жест... Малко сме егоисти...
Иначе за секса... Не знам за каква първа и втора фаза/част ми говорите... Аз съм като алхимиците: всичко е едно! Невъзможно ми е да го разделя...

Заслужили сте го вие... чушки сте заслужили... с доматен сос.
Така като си преосмислям голяма част от никак не многобройните си връзки до момента, все аз съм правила жертвите и признание - йок. Не да ми се казва с думи, това винаги ме е отблъсквало - ама да се види ей така, че жертвата, каквато и да е била тя, не е била нахалост. Не ща метани доземи, просто да усетя, че е била отчетена, а не че минава като задължение. Унизително е, а и човек търпи до време.

Вие жените сте или жертви или правите жертви.

Как па един път не си каза "да направя нещо добро за него, ама не за да ми даде точки, да ме потупа по рамото или за цветенце, а защото го обичам"? Защо винаги трябва да е в замяна на нещо? Ако си влюбен в някого, трябва нон-стоп да правиш жестове за него, без да те е еня, дали той/тя ще ги забележи, отчете или ще избухне от екстаз от тоя жест. Това не е състезание да си даваме медали за такива неща. Не е водене на класация - кой какво и колко е дал на другия, който пък му дължи разликата, лихви, щуротии.

За жената най-голямата и най-висшата степен на благодарност за нейните дела е това, че мъжът е до нея и я предпочита пред 3млрд други жени. Че е отдаден на нея, че е нейн закрилник, възлюбен и най-добър приятел едновременно. Дори ако щеш, че е избрал нея, а не друга, за да му роди неговите деца. Такова признание никога не се отчита от жените, не знам защо.

Моля? Това с предпочитането пред други 3 млрд. жени ще се направя, че не съм го прочела - щото вместо той да се радва, че съм го предпочела пред 3 млрд. мъже, ще очаква да му слугувам, да се променям или да се отрека от себе си, правейки всички компромиси само и единствено аз, за да може на него да му е комфортно. Ей тоя начин на мислене е най-сигурният вариант да му бъде показана вратата възможно най-скоропостижно. Сред другите 3 млрд. мъже все ще има някой, който няма да ме приема за даденост и няма да очаква само аз да давам, да правя жертви, а той да си вее байряка. Добре, че настоящият ми приятел в това отношение е достатъчно точен (или достатъчно добре е разбрал какво е отношението ми спрямо подобен начин на мислене), та не сме имали проблем.

Изобщо, Кристо, ти четеш мненията ми, както дяволът - евангелието. Не става дума да си ги мерим кой какви жертви и жестове прави, а че когато в ролята на даващия е само единият, то в един момент му писва и си казва "Баста, ..... ти!". И Хасан сме хора, все пак.

Ако си се шегувал, шегата ти (за пореден път) беше безкрайно неуместна и не-особено-забавна. Ако говориш сериозно... не мога да те мисля, спасявай се. Но не се чуди, ако след 20 години имаш милион мнения в тоя форум, водиш диалози сам със себе си и заспиваш сам.

Беше късно, спеше ми се, сигурно затова не съм ти прочел докрай или отчасти мнението. Признавам си, може да ми се губят цели пасажи.

Но мнението ми е особено - все пак ти казваш, че "не е до мерене на жертви", но в същото време негодуваш, че те са само от страната на единия. Е, как това не е мерене? Щом единия прави само той, и го натяква на другия, това си е мерене отвсякъде. (Това дали е справедливо такова поведение или не - това всеки сам ще си прецени за него си).

Ти казваш три неща:
"да му слугувам" - никой МЪЖ с главно М,Ъ и Ж, не иска слуги.
"да се променям" - никой Мъж не е достатъчен повод за промяна
"да се отрека от себе си" - никой Мъж, ако е влюбен би искал любимата му да изперка и да стане нов човек.

Така, че ако си имала такива отношения, явно не са били с мъж, а е било лесбийска афера, и аз съм много горд с теб. Но един МЪЖ никога няма да постави жената в такова положение, че тя да избира между него и принципите си (доколко все още има принципни жени, е въпрос за друга тема, обещавам да чета там мненията докрай). Истинския мъж не поставя жената в по-долно положение. Нима Менелай е поискал Елена да му слугува, след като той 10год е воювал за нея и са избили хиляди невинни? Не, приел я е без да и натяква жертвите, които е направил (буквално жертви бтв) - защото е бил влюбен, а не е искал да си мерят, кой колко дава за тази връзка. Ами Пенелопа? Стояла е на сухо 10год война + 10год пътешествия на Одисей. Чакала е, плакала е, нямало е кой да я прегърне, нито кой да я обърне. А Одисей е бил ту при една нимфа, ту при не знам си коя магесница. На всяка е направил деца бтв, в Одисея го пропускат тоя момент. И накрая се прибира и избива още хора, а Пенелопа какво прави? Казва ли му "сега ще ми купиш това, онова", и "ти ще миеш чиниите" или "веке ще излизаме само с моите приятели"... не, тя още го обича и му прощава всичките неща, дето е изтърпяла през годините. 20год - да не забравяме! И защо любовта в наши дни да не може да е такава?

Но явно не си ме разбрала правилно, когато говорех за жертвите. Това броене и следене, кой какво и колко е това което убива връзката, а не липсата на жертви от единия. Винаги, този който дава повече се чувства, че са му длъжни, дори и да не е егоист. Но е егоистично да искам(е) от човек, който не е свикнал/в състояние да дава, да дава за да има баланс. Балансът във връзките е нещо деликатно. "Винаги единия обича малко повече от другия" - чух го от "Адвокатите от Бостън". Но докато обичането не може да се променя, правенето на жертви може. Все пак когато ТИ си правила такива за мъж, не си ги правила защото така е яко, или защото е модерно, а защото си го обичала. Нали? Нали? (ще трябва да ида до магазина, затова ще приема, отговорът ти е за Да, не ми се чака да напишеш мнение)

Тогава какъв е проблемът? Водещото в едни отношение е любовта. Любовта не се нужда от сметки или схеми с точки. Кой колкото почувства и е способен - толкова дава на другия. Защото когато си истински влюбен, не ти пука дали се унижаваш или страдаш в името на чувствата ти към другия. Истинската любов е затова толкова рядка, защото увлечени в злободневните си игри и стратегии, ние забравяме какво наистина е важното. Че човекът срещу теб е дар от Бога, и че трябва да се радваме, че е бил пратен при нас, да е с нас, да е до нас и ние сме с него. Затова и трябва да ценим идеята, че ни е избрал.

"щото вместо той да се радва, че съм го предпочела пред 3 млрд. мъже" - НЕ! Истинските мъже не са 3 млрд. Не ми се иска да вярвам, че го твърдиш, че едва ли не "всеки става". Не е така, дори го заявявам с болка в сърцето и сълзичка. Истинските мъже са кът. Истинските мъже се срещат рядко, не искам да давам пример с диаманти, но да, диаматни е точен пример. Хайде, няма да го давам за пример. Докато жените, които "стават" са много повече. В пъти повече. Затова щом истински (презюмирано) мъж те е избрал теб, като истинска (презюмирано) жена, измежду хиляди истински жени, ти трябва да си благодарна. Не казвам точно благодарна на Бог, защото не знам дали вярваш в него. Но благодарна по принцип. Пак ще се върна на темата за истинската любов - любима ми е - комбинацията от влюбеност и благодарност трябва да е достатъчна за да не мислиш за даване/получаване. Знам, че ти нямаш предвид материалния смисъл - цветя, пръстени, огърлици, коли, акции (е да, една форонка искаше акции) - но много жени ще си помислят, че за това спорим тук - за материалното равенство. За бога, 21ви век сме, още ли вярваме в материалното равенство? Какъв народ сме? Какви хора сме? Но стига политика, да се върнем на темата.

Темата е "какво бихте направили за жена/мъж когато сте влюбени" - и това което се опитвам да кажа с толкова много думи и параграфи е, че няма значение какво ще направим. Щом сме влюбени всичко е логично, всичко е възможно, всичко е постижимо. Душата ни не е кантар, че да мерим в емоционални единици. Хора сме, не добитъци. Душата ни е енергията, която имаме, един вид капацитет. И ако той е голям, можем да направим много за любимата, без да искаме в замяна, защото не знаем капацитета и свойствата на душата на самата тази същата любима.

И понеже не съм фен на дългите постове, мисля да спра дотук, защото освен, че не съм фен на дългите и протяжни постове и изречения, също така съм гладен и искам да отида да си купя мляко и маслини и да преживея с тях още 2-3 дни, макар че всъщност вкъщи имаме пържоли и кифтета (а.к.а. мечтата на Фак) - и най-вероятно ще купя нещо семпло като сладолед или бишкоти, чипс и вероятно фастъци. Това е то.

пс: може ли да разкажеш за лесбийската афера - може и на лс, ако те е срам от другите...

Кристо, явно сме се разминали в четенето някъде. След подобно мнение, си вземам острия тон от последния пост обратно, но не и онова, което се опитвах да кажа.
Давам обяснение за себе си, щото от личен пример тръгнах изобщо. В случаите, когато съм била в такава връзка досега, аз не съм си давала сметка, че всъщност съм човекът, който прави всички жертви/компромиси/както искаш, така го наречи. Там и тогава, във въпросните връзки, се чувствах добре. По-късно си дадох сметка, че това чувство е било измамно, но за момента ми се струваше, че нещата са балансирани. И когато по една или друга причина въпросните връзки (говоря в мн.ч., но са много малко на брой) отиваха по дяволите, си давах сметка какво са представлявали и ме хващаше яд на самата мене, задето съм се оставила да ме правят на глупачка. И задето другите го виждаха и ми го казваха, ама аз - не! Защитавах си добитъка до последно. Надявам се сега да съм по-ясна. Никога, ама никога не бих останала във връзка, в която усещам, че съм мачкана - в момента, в който съм си давала сметка за това, съм прекратявала веднага всякакви отношения.
Но преди да се усетя, е имало период, в който по подразбиране съм била човекът в двойката, който е винаги готов да промени плановете си, който при уговорка за среща зае*ава всичко друго, а му излизат с разни номера и той прощава, щото много обича, винаги гледа на другия да му е добре, да е щастлив, да е обгрижен и колкото повече дава от себе си, толкова повече изисква и очаква по подразбиране отсрещната страна. Пак ти казвам - дори не се усещах, че нещата стоят така. Но за щастие, хората сме устроени така, че рано или късно проглеждаме за много истини. В моя случай беше достатъчно рано, за да няма поражения, но и търпях достатъчно дълго, че да се ядосвам на себе си каква глупачка съм била.
И не, въпросните мъже не са били някакви садисти (поне единият не беше, за другия не съм сигурна), но много лесно свикнаха, че винаги ще става на тяхната, винаги ще им отстъпвам и винаги ще гледам на тях да им е добре като пръв приоритет. И почнаха да го изискват, без да дават нищо насреща, просто защото това се беше превърнало в норма. Отчитам вината си и оттогава насам гледам да не повтарям същите грешки (така де, същата будала съм, но намерих и още един като мене).

Е, нормално е СЛЕД връзка да се чувстваш по тоя начин. Важното е докато си, да си щастлива и всичко да е наред. Всеки си е виждал "какво не вървеше" във връзката след като тя приключи, но това не е към тая тема. Но щом по време на връзката не си го усещала това твое поведение като грешка, значи не е било фатално то.

Все пак надявам се не говорим за фрапантни неща като "той винаги закъснява" или "той винаги държи да спи от дясната страна на леглото" - това са дреболии, които изобщо не ги отчитам като проблеми или жертви.

Два пъти бях готов да направя най-многото - да предложа себе си. Няма по-голямо нещо, което да мога да направя. И за двата случая донякъде съжалявам, въпреки че сега като си помисля, добре че не стана. Повече съжалявам за първия път, защото беше наистина искрено, а вторият път беше повече въпрос на принцип. Третият път може да е по инерция или по навик...

Като цъкна на профила на Търговката на кристали и се питам как може да има такива наивници. Как може жена на 27 години да не е научила основните движещи закони във Вселената. И след като не ги знае, обвинява другите за собственото си действия.

Абе то и аз не разбирам от физика и химия, ако става въпрос...

... но по всичко останало съм експерт!

Да бе, знам си, че докато има балами, ще има и кой да се възползва от тях. Аз нали затова сумати време си търсих онзи, дето хем няма да иска да ме променя, хем няма да ме нарани, използвайки собственото ми лековерие като оръжие срещу самата мен... Пък ако е рекъл Господ, повече няма да ми се налага да търся.

Истината за мен е някъде по средата. Това, че съм се раздавала и е било напразно, си е опит, но не бих го окачествила като грешка. Т.е. мисля си, ще продължа да бъда балама и да давам всичко от себе си за човека до мен, но вече ще гледам по-трезво и разумно на нещата и ще усетя момента, в който не се репликира адекватно на действията/думите ми. И въобще смятам, че ако една връзка е пълноценна, изобщо не трябва да се използва думата "жертва" за постъпките, които извършваме в името на любовта.

Именно това ми беше и идеята на мене. Много полезен опит, който ме научи какво да избягвам и какви знаци да разпознавам. Което не е гаранция, че няма пак да ме направят на идиот (по някоя друга линия), просто от съответните ситуации и връзки съм си извадила съответните поуки.
И трябва да взема да си крия възрастта вече - явно ми е време, щом подмятания като тези на Асолт ме карат да се чувствам стара.