Подобните теми на тая рулират... но не са любовни...

Та, ще го направя анкета, за да не звуча суховат като Едвин Сугарев...
(ще позволя промяна на глас, защото както се менят настоящите гаджета, така се менят и бившите - звучи като научен постулат, който сега открих)

Моето мнение:
- всеки човек е индивидуален и затова заслужава различно отношение, още повече, че е бил значим в минал момент. За протокола ще гласувам с "игнорираме се"

Заеби! Животът продължава!

В анкетата се появява един голям .!. (стълб)

С бившите ми, които все още са между живите, се игнорираме. Имам предвид, че на мен ми е все тая за тях и нямам желание да контактуваме и другаруваме. И идеално ме устройва, че чувствата са взаимни. Нямаме какво да бистрим и защо да опитваме да пазим някакво приятелство.
Разликата е, че дори и да ги срещна на улицата, не бих имала против да разменим няколко думи като добри познати, защото е глупаво да се правим, че не се познаваме, както правеше баш бившият ми по едно време, когато, на всичкото отгоре, се срещахме сравнително често около Попа. Така и не го разбрах - след кратък размисъл по въпроса, се и отказах. В последно време явно е пораснал, та миналият път като се видяхме, дори си поговорихме и го запознах с настоящия си приятел. Обаче на другия ден го е срещнал в Бизнеспарка и го е подминал като пътен знак, та не знам доколко да му отчитам "порастването".
Хора всякакви.
Аз самата съм казала на моето момче, че ако някога се разделим, не бих искала да имам нищо общо с него. Имаме твърде много спомени, заради които би ме боляло да го виждам и да не сме заедно. Което - отново - не означава, че бих го подминала на улицата или не бих се спряла поне да се осведомя как е, що е, ако го срещна случайно. То си е до възпитание, най-малкото. Но да го играем дружки... мерси, благодаря. За да се разделим, значи сме се наранили достатъчно - аз поне не слагам толкова лесно край.

Аз с някои се разбирам доста добре, с други сме се забравили.... Така че еднозначно не мога да отговоря на тази анкета ;/

Ако на взаимоотношенията ни е бил лепнат етикетът "връзка", значи след края им се забравяме и имаме щастието повече никога да не се срещаме.
А ако са се развивали на свободен принцип без ангажираност и етикети, не настъпват никакви негативни последици.
Но за целите на анкетата, отговорът е "игнорираме се"

Гласувах за игнорираме се, но не е много точно това определение. Както каза Търговецът, най-малкото от възпитание е редно да разменим няколко думи ако се засечем някъде. Иначе аз лично нямам желание да се обръщам назад. Щом отношенията ми с даден човек са приключили, предпочитам да го оставя в миналото.

Въпросът на анкетата е за бившия - демек предишното гадже, а не всички накуп, както писах в първия пост (лъжейки се че някой го е чел) - всеки човек си заслужава различно отношение. Няма как да се даде еднакво обобщено мнение за всички бивши (щото едва ли са само 4-5, хъаъаъъаъахахахах) - просто за предходния, а като той се смени с настоящия ви - може да си промените гласа, както благоволих да позволя в опциите на анкетата.

Колко щедро от твоя страна

Конкретно за бившия - аз като го засека някъде се опитвам да си говорим приятелски, а той леко ме игнорира По възможност говори с друг човек ако има около мен и избягва да ме гледа в очите.

А, може, може... При мен калъпът е безпощаден. И всъщност СА по-малко от 4-5 ОБЩО, така че мисля, че няма нужда да си редактирам мнението.

А к'во ще рече "нормални отношения"?

Нормални ще рече неутрални:
- нито омраза
- нито неизгаснали чувства
- нито игнор
- нито сексове, флиртове
- нито прекалено влошени
- нито прекалено приятелски

Най-трудно се обяснява думата "нормален" в България, това от години го срещам като проблем...

Не поддържам отношения с нито една от бившите си (презюмирайки, че бивша е девойка, с която съм си легнал повече от веднъж), като цяло и не ги срещам, което ме освобождава от драмата да сме куртоазни или не. Ако все пак се засечем, ще поздравя и нищо повече, като цяло не ме интересува как се развива нечии живот, от който е трябвало да си тръгна.

Според мен запазването на приятелски отношения е или знак, че тия двама човека грам не са били един за друг и силни чувства е нямало, или още си се искат, ама по някакви техни си причини са разделени и чакат само момента да си скочат пак. Та, не - не поддържам връзка с бившите, от куртоазия ги държа още във фейсбук френдлиста и все така от куртоазия им пиша по едно "мерси" на честитките за рождения ден. Дали искам да се френдзоуннем? Със сигурност не, всеки един такъв опит е водил до плачевен резултат. Още повече че почти винаги са ме зарязвали и абсолютно винаги(колкото и нескромно да звучи) са искали пак да се съберем и са ми сътворявали сърцераздирателни драми, обаче на мен много бързо ми е просветвало, че въпросният мъж ще бъде the best thing I never had и само от мисълта за повторен близък контакт с него ми се гади. Пък и се кефя колко съм гадна, макар и пост фактум.

С бившия се поздравяваме по улицата и си говорим някакви общи приказки, но всъщност само с него така се случиха нещата. С предишните ми бивши след като се разделим не си говорим доста време, после всеки от нас преживява другия, позабравя случилите се неща и в някакъв случаен момент като ни се пресекат пътищата - пак започваме да си говорим, да излизаме с компании и прочие. С единия от тях сме доста добри приятели, той сега ще се жени и даже получих покана за сватбата, така че ^^ Не мога да отговоря еднозначно, за протокола гласувах с "игнорираме се", но това само заради последния случай